На всички ни се е случвало да си говорим за това какви сме според зодиакалния ни знак. Сякаш не възпитанието, действията и думите, а датата на раждане е определяща за характера и късмета ни. Ето защо от Lifebites.bg започнахме рубрика, в която ви запознаваме с произхода на (имената на) зодиите. В нея няма да си говорим за човешки характеристики, звездни предписания, успехи или провали. Разказваме истории от митологията и вярванията на древните хора. След разказите за Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дев, Везни, Скорпион и Стрелец, в този текст е ред на зодия Козирог (бел.ред.).
В традиционните представи Слънцето се намира в зодия Козирог от 21-22 декември до 20 януари по григорианския или от 9 декември до 8 януари по юлианския календар. Съзвездието Козирог е на юг от небесния екватор, високо над южната част на хоризонта. Най-добре се вижда в нощите от август до октомври и се изобразява като козел с дебели извити рога и дълга извита опашка на риба.
Няма легенди, свързани с този зодиакален знак, в които да срещнем герои или подвизи. По-скоро тук откриваме символиката на вселената, нейната двойнственост – природа и човек, разум и първичност, земя и вода. И все пак, в какво са вярвали древните?
Амалтея се казвала дойката, която откърмила и отгледала Зевс, когато майка му Рея го скрила на остров Крит, за да не бъде изяден от баща си Кронос. Някои версии я представят като коза, други като нимфа, която хранела бога с козе мляко. Това е и най-разпространеното предание. Според разказите, Амалтея закачила вързопа с детето на дърво, за да не може баща му да го намери
„нито на небето, нито на земята, нито в морето“
Козата, от която Амалтея взимала млякото, се наричала Аикс. Била ужасно същество, произхождащо от бога на слънцето Хелиос. Толкова била страшна, че титаните се страхували от нея, заради което богинята на земята Гея я скрила в една пещера на Крит. Когато след време Зевс се изправил в битка срещу титаните, той си направил щит от кожата на тази коза, известен като “егидата на Зевс” и се смята, че и с негова помощ ги победил.
Да се върнем обаче на Крит, в пещерата, където била скрита Аикс и където вероятно е бил отгледан Гръмовержеца. Веднъж, когато още бил дете, той си играел и по грешка откъртил единия рог на козата. Подарил го на Амалтея, като обещал, че ще го напълни чудотворно с всички плодове, които тя пожелае. “Рогът на Амалтея” или “Рогът на изобилието” бил превърнат в съзвездие – Козирог, а Амалтея – в ярка звезда от съзвездието Колар. “Рогът на изобилието” станал символ на богинята на мира Ирина и на бога на богатството Плутос.
Според друга легенда, Козирог бил син на някой си Епиан
Той израснал заедно със Зевс на остров Крит и бил възпитаван редом до младия бог. Козирог му помогнал в борбата за сваляне от трона на Кронос, а за благодарност Зевс го превърнал в съзвездие и го оставил на небето.
Като полукозел-полуриба Козирог представлява двойнствената природа на сушата, високото и дълбокото. Той е зимното слънцестоене, нарастващата сила на слънцето, а рогът е израз на древните антропоморфни (придаване на човешки черти на животни и природа) и тератоморфни (обожествяване на чудовища) черти на митологията.
Тук заслужава внимание другият символ – козата. Тя присъства в културата на много народи. Египтяните почитали козела като символ на плодородието в природата. В гръцката и римска религия той е символ на мъжественост и творческа енергия, но също и на сладострастие и похот. Той е ездитното животно на Венера (Афродита при гърците). Дивата коза е свещено животно на Артемида, както и атрибут и превъплъщение на Дионис. Неговата свита – сатирите, са полукози-полухора. На Крит козата е символ на богинята-майка.
За питагорейците козлето е посветеният, който се храни с “млякото” на доктрината (философското учение):
„Козле бях и паднах в млякото“.
Но атрибутите на козела се свързват и със злото. Богът на пастирите и ловците – Пан, бил толкова грозен, че с издутия си корем и опашка, с козите си крака и рога плашел хора и богове с внезапната си поява. Оттам идва изразът “панически страх“. Въпреки това той бил добър бог, а другите богове го използвали като шут. “Пан” на гръцки означава “всичко” и древните го превърнали в горско космическо божество.
За евреите козелът бил въплъщение на злото
И когато новата християнска религия изместила езическата, естествено Сатаната взел рогата и краката на козела, които до тогава принадлежали на Пан. Християните му приписали ролята на Анти-Бог, играна дотогава от змията. Във всички времена хората обичали да се каят за сметка на невинните животни, които превръщали в символи на злото, водени от злото в характера си. Християните причисляват козела към дяволските животни. Превърнали са го в символ на похотливост и лъжа – чисто човешки качества. Измъчването и малтретирането му се превърнали в благочестиво деяние.
През Средновековието – време на силна вяра и силен сатанизъм, козелът често е придружител на вещици. Известна е историята с “козел отпущения“. По време на изкупителния празник за евреите Йом Кипур, великият жрец простирал ръцете си над козел, проклинал го и го натоварвал с всички извършени през годината престъпления. Ревящата тълпа прогонвала нещастното животно с ритници и камъни в пустинята, където то умирало от изтощение, а хората се прибирали по домовете си със спокойна съвест. Друг козел бивал изгарян на жертвеник.
Принасянето на козел в жертва било израз на желанието за плодовитост. Жертвеният козел е символ на Христос, поел страданието заради греховете на целия свят. И по ирония или не, станало така, че Пан (превърнал се в Дявола) и сатирите (станали демони) са единствените елински богове, които не са изпаднали в забрава.
Вижте още историята на сър Артър Еванс, който открил най-голямото съкровище на остров Крит
