Всеки има в миналото си Неслучили се Коледи. Или поне една. И пази спомени за нея – къде истинска, къде горчива, къде магична, къде измислена. За онази Коледа, която трепетно е очаквал цяла година, и с която се е разминал за една секунда…
Като дете разказвах приказки, родени от моето въображение. Редях думите с лекота и ги пусках да полетят над игрището зад блока. С годините тези приказки намаляха. Ангажиментите ме връхлитат и не ми дават мира, не ми дават миг, в който да затворя очи и да измисля поредната си история. Докато не дойде това време от годината, когато до изтичането на 365-те дни остават броени. Когато виждам как и последният лист от календара се държи само на разстояние от една въздишка. Тогава приказките сами нахлуват в главата ми. Надбягват се, догонват се, крият се зад ъгъла на моето съзнание, смеят се, предизвикват се, плачат, тъгуват, обичат, страдат, мечтаят.
За Рождество.
За Неслучилите се Коледи.
Моите така мечтани и Неслучили се Коледи
Започвам да копнея за тях още от началото на ноември. Кроя планове, правя списъци, пренареждам наум ангажиментите, споря със себе си, отхвърлям идеи, одобрявам предложения, мечтая, дишам, живея. За Коледа!
Сглобявам насън картината на моeто Рождество! Усещам аромата на бора, намерил своeто място в стаята. Чувах шумоленето на гирляндите. Виждам как светлините на коледните лампички разучават поредния празничен танц. Развивам играчките и те ме връщат към времето, когато са купени, или към човека, който ми ги е подарил. Всяка си има история, всяка е скътала в себе си щастие и малко тъга. Всяка е търсила своето място върху коледното дърво. И всяка очаква да я докосна, да избърша праха и да я даря с любов!
И докато мечтая за моята Коледа, времето неусетно препуска към 25-о число от последния месец на годината. Настига ме, сграбчва ме, не ме оставя дъх да си поема.
Свърших ли всичко планирано?
Купих ли очакваните подаръци?
Изпратих ли поздравителните картички?
Опаковах ли пожеланията към моите приятели?
Изрекох ли по една добра дума на обич за моите близки?
Простих ли? На себе си.
Извиних ли се на другите?
Преглътнах ли поредната лоша дума?
Загърбих ли нечие недоволство?
Подминах ли с усмивка хорската злоба?
Празникът идва и почти винаги се оказвам неподготвена за него! Само ако имаше още един ден, за да го случа, както ми се иска! Ако можеше да имам повече средства, за да зарадвам и тези, които срещнах за първи път тази есен! Да успея да прегърна повече хора и да се извиня, че понякога не съм била достатъчно добра! Само ако можех!
Сигурно за това са така бленувани Неслучилите се Коледи!
Защото ни връщат към себе си всяка година по същото време! Отварят скрина със спомени, изтупват забравата от нафталина и ни карат да мечтаем!
За миналото, за настоящето, за бъдещето!
За нас!
Щом ги преживяваме всеки път така чувствено, значи са живи!
Не са измислени! А са истински! Пъстри и светещи нашите Неслучили се Коледи!
