Дядо Коледа, трябва да ти призная нещо. Направих документна измама и… Ами, използвах твоето име. Всъщност е по-сериозно. Направих се на теб и подправих и почерка, и подписа ти.
Не ме кори. Все по-трудно ми е да лъжа и да те крия, теб и целия вълшебен антураж, който периодично идва вкъщи. И Феята на зъбките, и Баба Марта, и пиленцето, което вижда всичко и после ми го разказва, и всички безименни магични създания, които някак си са намесени в живота ни. Тя вече е голяма, може да чете, може да мисли. Не е толкова лесно да я измами човек. Напоследък дори подозира, че аз стоя зад свръхестествените събития, които ú се случват.
Понякога се изкушавам да ú разкрия цялата истина и да ú предам щафетата на магичността, но се спирам. Рано е. Все още е малка да бъде вълшебница за другите.
Затова ú написах писмо от твое име, дядо Коледа
Лично до нея, на ръка, на специална хартия. Така, както само ти би го написал, защото само ти знаеш всичко, което ú се е случило през последната година.
Тя все още има нужда да очаква вълшебствата ти, да вярва в тях, да ги изживява. Светът и без това е достатъчно сив и суров. Трябва да успея да опазя тайната колкото се може по-дълго. Докато е готова да бъде теб, дядо Коледа. А дотогава има нужда да знае, че я наблюдаваш. Има нужда да я порицаеш за дребните ú прегрешения и да изтъкнеш смелите ú крачки напред. Има нужда от твоя образ, не от подаръка, който ще намери под елхата, за да се научи да бъде самокритична.
Не се тревожи, писмото беше справедливо, както си справедлив ти. Прекомерната критичност е типична за мен. Припомних ú случки от изминалите 12 месеца, които ще я накарат да се замисли за важните неща и да се гордее със себе си. Похвалих я, не съм се спирала подробно върху отрицателните ú прояви. Ти, дядо Коледа, все пак имаш други методи за въздействие. Накарах я да вярва в силата от доброто и в себе си като негов проводник. Накарах я да се чувства специална. Мисля, че ще помни това писмо и всичко, което е написано в него, цял живот. Ние двамата с теб отново успяхме!
Не ме кори, Дядо Коледа
Беше важно. Вълшебствата са ужасно дефицитни.
Има и друго, не беше само това. Трябва да ти призная, че аз също имам нужда от теб. Заради нея… и заради себе си. Само твоят авторитет може да валидира безсмислените ми изблици по незначителни поводи именно като безсмислени изблици, за каквито тя съвсем основателно ги смята. Чрез теб тя може да ме припознае като нормално човешко същество със своите физически и емоционални лимити, а не да ме смята за супер герой с вечно разрошени букли и вееща се дълга пола.
Знам, че е малко непочтено да те експлоатирам по този начин, но се надявам искрено да ми простиш. Дори няма да те моля за подарък, вече си го купих сама. Заслужавам го, въпреки че имах своите слаби моменти. Но ако смяташ, че заслужавам повече, винаги можеш да ме поканиш в твоя дом, при елените и безкрайния сняг. Да поседим пред камината ти на чаша чай и да си побъбрим. Знаеш ли колко много имам да ти казвам. Знаеш ли, че аз също имам нужда от вълшебства…
Изкукахте вече… Неспасяеми сте.