Портретите на срама: Видинската Гребна база

Портретите на срама
Портретите на срама

Когато видях тези снимки за първи път, нещо ме стисна за гърлото. И не само мен. Всеки, който е попадал на проекта на българския фотограф Ивайло ПетровПортретите на срама е усетил онази тежест в гърдите, която те натиска, когато изпитваш тъга.

Ивайло Петров
Фотографът Ивайло Петров

Снимачната площадка, която използва за сесията си този път младият българин (портретен и рекламен фотограф, базиран в София), е различна от ежедневната му работна обстановка. Гребната база във Видин.  Която днес много повече прилича на Гребна база в призрачния град Припят, изоставен след аварията в Чернобилската атомна електроцентрала, отколкото на функциониращо спортно съоръжение.

Едно място, което изглежда мъртво, отдавна убито и забравено, но…

продължава да живее

“Работата ми е и моят начин на живот и когато не съм зает с комерсиални проекти, се старая перманентно да реализирам лични такива”, разказа пред Lifebites.bg Ивайло Петров.

Вижте неговите Портрети на срама, но не, за да се натъжавате, а да си дадете сметка колко силен може да бъде човешкият дух. И как когато един спортист е роден да побеждава, условията не могат да променят съдбата му!

Портретите на срама
Срам, болка и тъга лъхат от Портретите на срама
Ивайло, как попадна на Гребната база във Видин?

Роден съм в някога гордия и все още – много красив Видин и по време на една почивка там бях решил, че искам да портретувам двама важни за града спортисти в мястото, където тренират. Това беше първият ми досег с Гребната база и след като веднъж попаднах там, чух историите на треньорите и видях състоянието ú, бях сигурен, че ще се върна, за да опитам да използвам силата на това, с което се занимавам, за да го покажа на по-широк брой хора.

Видин
Тъжна гледка
Снимките ти оттам приличат повече на фотосесия направена в Чернобил, а не на място, където тренират спортисти. Какво си мислеше, докато снимаше?

Принципният ми подход към работата ми е обмислен и най-често съм проиграл ситуацията в главата си дълго преди да ида на самата локация. В случая имах и помощта на приятел, което ми позволи наистина да се фокусирам над по-дребните детайли, но не мога да отрека, че частта от мен, страдаща от умерено обсесивно-компулсивно разтройство обмисляше как точно ще чистя техниката и себе си след това, особено по време на снимането в банята и в хотелската част.

Гребна база Видин
Парадоксалното е, че Гребната база продължава да се използва от спортисти.
Наистина ли Гребната база е толкова мръсна и гадна, а в същото време работеща и отворена за трениращи спортисти?

Нищо от кадрите не е манипулирано грубо, това е реалността там. Планирам да пусна и няколко кадъра от самото заснемане на проекта, които допълнително биха допринесли за това човек да добие представа за ситуацията там.

Видин
Помещенията са изпразнени.
Предполагам, че е било първосигнална реакция да искаш да направиш повече от заснемането на мизерията там… Как се случи проектът Портретите на срама
Портретите на срама - Видин
Базата тъне в разруха.

Този проект като цяло е едно от онези неща, които понякога просто изникват в главата ми – гледката на самото място беше достатъчно напоителна, но, за съжаление, подобни места сме виждали много и ако бях показал просто кадри на тях, това не би било достатъчно добро.

Истината е, че самата идея се роди абсолютно спонтанно, не е била продукт на дълго обмисляне. За организацията и реализацията страшно много ми помогнаха хора от града – Светла Нинкова и Валери Недялков, които приеха проекта ми присърце и отделиха сериозна част от времето си в контактуване със спортистите и фиксирането на ден, в който да е възможно това да се случи. За което съм истински благодарен.

Как реагираха спортистите, които си заснел, когато отидохте на снимки?

За тях това е нормалното, ежедневно обкръжение и реално самата фотосесия и осветлението беше новото и нетипично, което лично аз намерих за потресаващо, но все пак – факт. Чисто психологически – изглеждаха по-скоро като гид в музей, за когото колекцията там е толкова позната, че посетителският интерес е всъщност по-любопитното.

11246587_819702868105305_602428074095993160_n
Проектът Портретите на срама привлече общественото внимание към проблемите на спорта във Видин.
Къде могат да се видят снимките освен във Фейсбук страницата ти? Предвиждаш ли да ги изложиш някъде?

Смятам, че изложбите са едно от нещата, които хората, които се занимават с някаква форма на изкуство би следвало да са обмислили най-добре. Така че към момента нямам готов отговор на този въпрос, но при всички случаи е повод да го обмисля внимателно.

празна стая
Портретите на срама – където думите са излишни…
Има ли към момента някакъв отзвук от общината във Видин или от спортното министерство?

До момента – разбира се, че не. Но в рамките само на дни този проект събра немалък обществен интерес, както и интерес от много сериозни медии, така че всички се надяваме някакъв отзвук от него наистина да има.

разруха
Разрухата е повсеместна.
Работиш ли по други лични проекти?

В момента работя по един по-голям такъв, който е свързан с концептуални портрети на хора, които са допринесли и са, според мен, ценни за културата и изкуството на България. Бих искал да оформя това в едно завършено цяло, но всичко там за момента се прави само на базата на ентусиазъм и е нещо, за което търся начини за външно финансиране. 

Повече за работата на Ивайло Петров може да откриете на официалния му сайт.

А ето и Портретите на срама, както и информация за спортистите, които са се включили в уникалния проект.

БОГОМИЛ ПЕТРОВ
БОГОМИЛ ПЕТРОВ

БОГОМИЛ ПЕТРОВ

 Роден на 20 ноември 1939 г. във Видин. През май 1964 г. поставя първия световен рекорд за българската тежка атлетика и първи като цяло за родния спорт след края на Втората световна война. На Софийското градско първенство по вдигане на тежести преодолява щанга от 140 кг., с което подобрява руския рекорд в движението “повдигане”- лека категория до 67,5 кг.
8 години е бил национален състезател, участвал е в 101 състезания, от които печели 67.
 
Завършва ВИФ, сегашна Национална спортна академия, с педагогически профил и специалност треньор по вдигане на тежести. Постига завидни резултати и в гребането. През 1977 г. с туристическа лодка изминава 300-километровото разстояние от Видин до Русе без прекъсване за 41 часа и 40 минути С каяк е преплувал разстоянието от изворите на река Дунав в Германия до устието на реката при румънския град Сулина, Румъния.

БОРИС НЕДЯЛКОВ

БОРИС НЕДЯЛКОВ
БОРИС НЕДЯЛКОВ

Роден на 25 юни 1993 г. във Видин. Състезател е на каяк в клубовете Бдин и Ванто-Видин. В момента се състезава за СК Левски-София. Осемкратен републикански шампион на България на едноместен каяк (от 2007 г. до 2015 г.) Единственият български участник на Младежките олимпийски игри в Сингапур през 2010 г.

Шести на европейското първенство в Хърватия през 2011 г. за юноши в четириместен каяк на хиляда метра. На Световното първенство за юноши през 2012 г. на едноместен каяк е 10-и, а на четириместен – 12-и.


ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА

ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА

Родена на 27 февруари 1996 г. във Видин. Състезателка е на СК Борба, самбо, джудо – Видин. Четирикратна световна шампионка по самбо във възрастова група за девойки до 18 години. Два пъти Европейска шампионка за девойки по самбо. Два пъти печели бронзов медал по джудо на Европейско и Световно първенство.

През 2012 г. е носител на титлата Европейски шампион за девойки до 16 г., тогава става и първа в своята категория на Балканиадата по джудо.

Притежава златен медал и Европейската купа по джудо за 2012 г. и 2015 г.


СТЕФАН ИЛИЕВ
СТЕФАН ИЛИЕВ

СТЕФАН ИЛИЕВ

Роден на 21 април 1954 г. във Видин. Състезател е на кану в спортните клубове ДФС Бдин, ЦСКА и Академик– София. Спортната си кариера започва във видинския клуб Бдин, където печели многократно републикански титли.

Многократен участник в Световни и Европейски първенства. Бронзов медалист на двуместно кану от Световното първенство в Белград през 1975 г. на маратонска дистанция 10 километра.

Работи като треньор в ДФС Бдин-Видин, в СК Академик- София и Плевен. Сега е треньор в спортен клуб Ванто–Видин. Заслужил майстор на спорта.


Вижте още… Видин – забравеният град

Отговор