Колко разнообразна е етимологията на българските думи! От праславянски, старобългарски, латински, гръцки, църковнославянски, ирански. А по-късно и турски, руски, френски, немски, английски, арабски и други езици по света. Често побългарени и станали официални.
Някои български думи
обаче остават формално непризнати, тъй като идват от различни наречия и диалекти в езика ни. Но въпреки отричането им, в определени райони от страната те се употребяват масово.
В съвременния български език съществуват около 200 хиляди отделни думи. Без да сме специалисти в областта, ние от Lifebites.bg винаги се стараем да сме полезни на нашите читатели и да ги зареждаме с интересна информация. Част от нея – свързана с родния ни език. Защото го обичаме, почитаме и вярваме, че е важно да го запазим чист и красив, какъвто в действителност е!
Вижте още… някои от изчезналите български имена за жени
В този материал ще се спрем на няколко български думи, които, без значение от произхода им, са били широко използвани от (пра)дядовците и (пра)бабите ни в не чак толкова далечно минало. Всяка дума старателно проверихме в поне няколко източника. Част от тези думи дори все още се употребяват в някои по-затънтени български села.
Факт е обаче, че представителите на новото, а и част от по-старите поколения не знаят значението на повечето от тези архаизми. Припомняме ги, не за да ви убеждаваме да започнем да употребяваме тези остарели думи днес, а за да научим заедно нещо ново (или добре забравено старо) за езика и историята ни. И някак малко по-лесно да можем да възприемаме старинния български език, на който са написани и доста от най-ценните стари и възрожденски книги на страната ни.
Ето 15 от тези красиви, но доста позабравени български думи, които избрахме да ви припомним:
1. Сгледа
Може би защото днес традициите при представянето на половинка не са съвсем същите, днешното поколение, което не чете и не се интересува от историята и миналото, не е съвсем наясно с тази дума. Сгледа означава “оглеждане на мома за женитба“. Младите мъже често водели своите избраници при родителите си на “сгледа”, за да получат тяхното одобрение и благословия да вземат тази мома.
2. Душен
В миналото това прилагателно се използвало в смисъла на ароматен, благоуханен. В днешно време по-скоро използваме думите “задушен, задушно”, които обаче имат различно, негативно натоварено значение.
3. Тамах
Това е една от онези български думи, която младите днес не просто не употребяват, а може би изобщо не са и чували. Тя е използвана като синоним на алчност, лакомия, скъперничество.
4. Абие
Значението на това наречие е веднага, тозчас, тутакси. Среща се в Древната Източнославянска реч и църковнославянските писания. Също в санскрит и древногръцкия език. Коренът вероятно идва от семейството на индоевропейските езици.
5. Пусия
Тази остаряла дума значи засада, капан, клопка.
6. Желва
Със звучната българска дума желва предците ни са наричали костенурката. В различните диалекти на България се среща още като желка, желбаба; костеница, коруба жаба и други. В някои райони на страната пък думата желва се използвала не за костенурка, а за кълвач.
7. Гемия
Вероятно всеки от нас неведнъж е чувал израза
“Потънаха ми гемиите”.
Но знаем ли какво всъщност означава той? Думата гемия идва от турски и значи кораб с платна.
8. Кория
Най-често този географски топоним се използвал за малка гора на равно място.
9. Аслъ
От малки сме чували, че в българския език няма дума, която да завършва на Ъ. Но се оказва, че не е точно така. Наречието аслъ, със значение – наистина, действително, всъщност, идва от турския език и е широко използвано у нас по време на османското владичество. Аслъ е също често срещано турско женско име.
10. Биля
Означава даже, дори. Най-вероятно тази частица също е заемка от турския език – турското bile има същото значение.
11. Сеймен
Значението на думата е стражар, полицай, турски войник на полицейска служба, заптие. В България дори съществува село, наречено Сеймените. Намира се във Великотърновска област.
12. Шикалка
Аномални образувания върху кора на дъб. В някои райони думата се използва за шишарка.
13. Куйрук
Означава опашка. Много активно се използва в Родопския край и дори днес там можете да срещнете някоя стара баба или дядо, които все още употребяват тази дума.
14. Сборувам
Ако сте си помислили, че знаете какво значи този глагол, и имате предвид “присъствам на сбор/събор на някое село” или “събирам числа” – грешите. Нашите предци са използвали думата като синоним на говоря, обсъждам, разговарям.
15. Чапкънин
Женкар, развратник, коцкар. Също луда глава, немирник или безделник. Среща се и като чапкън. Думата идва от турски език – capkin.
Любопитно би било за нас да споделите колко от тези стари български думи знаехте отпреди и кои чухте за първи път в този материал. Можете да ни пишете в мястото за коментари под текста или на нашата Фейсбук страница.
Оказва се, че аз зная 13 от тези думи… Но колцина от тези, които употребяват “нови” чужди думи, за да изглеждат модерни и “нахакани”, може да кажат същото? Недопустимо е да се влагат в речта на българина непреведени. За турцизмите и наречията да не говорим. Щом има българско съответствие на чужди думи,новопоявили се в печата, тв,радиото и др., то трябва да се употребява.
Алооо, писачите на статията, половината ви думи са турски
Ще се ШОК ирте ако малко се позамислите колко турцизми смятате за български
Не бях чувала само тамах, душен и абие, всички други са ми познати предимно от бабите и дядовците ми. Причината голяма част от тези думи да отпаднат от нашия език е именно техният турски произход и не считам за редно да се твърди, че са български думи, ако ще и дълго време да са използвани по нашите земи.
Ако искате да представите изследване на всички думи в нашия език, дошли от турски, то е друга работа, но да ни натрапвате забравени турски думи като български, не мога да го приема.
Точно така, те всички са останали от Империята !
Изобщо не са български !!!
Шикалка има и друго значение – колянна става от агне. Имало е и игра с шикалки, нещо подобно на топчета, разпространена през средата на миналия век. Поне в София е била доста разпространена сред хлапетата.
Да,аз съм кореняк варненка и също зная в този смисъл думата шикалкави( игра на топчета) популярна и във Варна миналия век.Благодаря ви ,Людмил!
от този кокал, се правеха, КОНЯЦИ, като кокала се изтъргваше на камък (като шмиргел) и от едната страна, в среата, се слагаше копче , връзваше се с тел, а от другата го залимвахме с олово. След това окончателно се изтъргваше и ставаше КОНЯК. Що, се отнася, да самата игра, можеше да се играе, само на мозайка , а такава, в моята махала (Банишора), имахме само пред входа на едно блокче. Смятам, че думата шикалки, идва от това, че стрелянето по заложеното, се правеше, като КОНЯКА се изстрелваше, чрез въртене по мозайката.
Има много стари думи, които не се използват, поради остаряване на технологията или подмяна с други.
Ръкойка, чакрък, къделя, паламарка, синор, икиндия, синия, ….
Искам да направя едно изказване за костенурката не е желва а желка тя е била млада булка и свекърва и много я тормозела не помня точно какво е направила но за да се скрие от свекървата е влязла между нощвите и така става кодтенурка ако намерите костенурка сложете ръката си пред нея с думите булка желко целуни ми ръката и костенурката я целува ами това е от мен
Костенурката се нарича и ЖЕЛВА и ЖЕЛКА и Жолва и ЖОЛБАБА……
..не критикувам , но половината думи са просто, турски ….
Не, на тези кокалчета казвахме “бешки”. И играта беше игра на бешки…
[…] Източник: lifebites […]
Зная 12 от думите, които сте посочили. Бих искала да допълня нещо за думата костенурка- желва. Живея от известно време в Словения и бях много учудена, когато разбрах, че думата желва се използва в съвременния словенски език със значение костенурка. Вероятно е стара славянска дума, която е останала в този вид и до днес в словенски. Подобно е за думите отрок и соба. В български език те не се използват вече, в словенски са обичайните думи за дете и стая.
До Людмил – май бъркаш “шикалка” и “ашик”. Играта е на ашици. Да си играеш на шикалки е присмехулно.
Оказа се, че зная повече от половината, но всъщност попаднах на публикацията, търсейки смисъла на употребявната в миналото дума “гъжова”. Така ме нарече една възрастна жена, когато ме болеше кръста и не можех да ходя изправен. Мисля, че “гъжова” означава изкривената дървена греда, която свръзва волската кола с хомота на воловете, но не съм сигурен.
Много бих искал да знам откъде в взето числото 200 000 (отделни думи), тъй като аз съставям българско-английски речник със 100 000 заглавни думи. Включвам всичко освен диалектни думи и собствени имена. Разполагам вече с около 120 000 думи, но са преведени около 83 000. За пример ще дам, че към 11 думи, започващи с буква “ъ”, които ги има в популярен българско-английски речник, съм добавил 60 думи, а към 45 думи, започващи с буква “й”, съм добавил 82 думи.
…какви български думи бе смешници, 90% са турси! проверете сами – https://translate.google.com
Само думите ДУШЕН и АБИЕ не бях чувала! Останалите думи са ми добре познати от моите родители,а и на село съм ги чувала!
Приветствам Ви за опита да представите стари забравени думи, значения и обичаи свързани с тях! Искам да внеса корекция в старото значението на думата “сгледа”. В миналото сгледата се правела като родителите или по често роднини на момъка, заедно с него отиват в дома на момата. Там те се срещат с нейните родители, разговарят питат ги дали ще дадат момата за тоя момък и т.н. Най често това става сутрин, а сгледниците искат да видят дали момата е ранобудна, знае ли да шета и да чисти къщата и дали е помела. Воденето на момата в момковата къща е късен обичай. В миналото не е било прието мома да ходи в дома на момъка преди сватбата.
Колко много коментари! – явно хората се вълнуват и това е добре. Но някой филолог ще гледа много снизходително на това кой какво споделя. И едно неангажиращо допълнение от мен:
“кория” – е гора без вода, в която няма извор, или поток. От турското “kuru” – “сух”
за “желвата” – така казват на костенурката в Македония, Полша, Чехия… (а сигурно и не само там) Интересна е връзката между производните на “костенурка”- всички са с едно и също значение: “твърд”. У нас: “костенурка”-“кост”, в руския “черепаха” от “череп”със значение на “кост”, но и от старобългарски “чрѣпъ” и “чрѣпица”- „глинен отломък, керамика“. Желва е със същото значение “твърд” от там е и връзката със “желязо”. Това е и значението на името Жельо (и сръбското Желко) Иначе въобще не ми е жал за “старите български думи”. Едно е архаични думи, но съвсем друго турцизмите и чистите турски думи! Не им трябва на младите въобше да ги знаят!
По-интересно е дали знаем българските фамилии произлизащи от турски думи: Кабакчиев, Касабов, Сарафов, Мутафов, Чилингиров и т.н. Трябва да се борим срещу използването на турцизми, но я си помислете какво щеше да стане, ако трябваше и българите да си сменят турско звучащите си фамилии? Какъв “Възродителен процес” щеше да има, а? Дали някой щеше да се откаже от името на баща си и дядо си?!?
Сборувам я знам, само дето сега е Зборувам.
В днешна Северна Македония се е запазила най-добре.
А така от 15думи7 са турски.
От баба ми от Врачанско съм чувала думата шашкънин, която е със значение и близка по звучене с чапкънин.