Знаете ли откъде идва името на месец март? Кръстен е на римския бог на войната Марс. При гърците това е Арес, покровител освен на войната, още на необузданата войнственост, кървавите и унищожителни битки. И с неговия месец в Древен Рим започвала новата година. Какво начало само…
Първоначално Марс бил италийски бог на земеделието, плодородието и пролетта, воювал срещу студената зима. Впоследствие под гръцко влияние двата образа се сливат – Марс става бог на свирепата война и законното отмъщение. Невидим, той предвождал войските на бойното поле и бил един от най-почитаните след Юпитер.
И тъй като за древните римляни новата година започвала на 1 март, първият месец в годината бил кръстен на войнстващия Марс. Това бил денят на новолунието на месеца, след който отброявали дните в годината. На него посветили месеца, в който спирали студовете и започвали войните. По-късно на същия ден чествали Матроналиите – празник, посветен на Юнона Луцина, богиня на брака, родилната помощ и закрилница на новородените (Луцина означава “извеждаща на белия свят“).
В българската традиция месец март
също се свързва с раздялата със зимата и идването на пролетта. Хората мислели, че на 1 март времето се обръща и студът слиза 40 метра в земята. От март може да се очаква всичко – добро и лошо, слънце, сняг и дъжд, дни на пречистване и подреждане (на душата, на света около нас). Обикновено колебанията във времето се свързват с непостоянството в женския характер, затова при нас март е единственият месец с женско име. Баба Марта станала персонификация на обновяващото начало. Ако е весела – и времето ще е хубаво.
Народът ни има приказно обяснение на променливото мартенско време. Според една легенда, Март някога бил мъж с две жени – едната стара и грозна, другата млада и хубава. Когато погледнел първата, времето било студено и мрачно, погледнел ли другата – слънцето грейвало. Този вариант срещаме при Баба Марта и нейните двама мъже. Срещнела ли красивия си мъж, времето през целия месец било хубаво. Ако обаче срещнела другия – снегът се завръщал.
Понякога за лошия характер на бабата били виновни нейните 11 братя и най-много Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тримата с Марта имали общо лозе, за което се грижели цяла година. Обрали гроздето, направили 3 бъчви вино. Всяка вечер братята пийвали винце, изпили своето и започнали това на сестра си. Ден след ден, изпили и нейното. Дошло време за месеца на Баба Марта. Потърсила своето вино, но бъчвата била празна.
Разфучала се Марта, разлютила се
Сърдила се, сърдила се, па току се засмяла: “Какво пък, нали моите братя са го изпили?”, казала си тя и се усмихнала.
На 1 март в природата се събужда неочаквана лошотия. Зло, което вреди на деца и малки животни. Затова срещу него “излиза” червеният цвят. Навсякъде по света злото се страхува от червеното, а българската традиция е утвърдила мартеницата като талисман. Тя се прави или купува един ден преди 1 март или се усуква същия ден сутринта. Червената прежда се слага против уроки. Червеното е цвят на радост, здраве, жизненост и любовен огън. Цвят на светлината, на изгряващото и залязващо слънце, на течащата кръв, на огъня, на победата в живота, на войнската храброст.
Мантиите на владетелките са червени (Богородица се изобразява с такава), в миналото булото на невестата е било червено, лютите чушки (символ на мъжкото начало) също са червени. Белият цвят към мартеницата е добавен по-късно. Той е символ на чистота, справедливост, непорочност и невинност. В древността щастливите дни били отбелязвани с бяло камъче.
За българина бялото е красота
В песните се пее за “бяла Рада” и “бял Димитър“. Най-възпяваната река е “белия Дунав“, южният вятър е бял, бяла е невестинската премяна. Освен това, с бяла риза се отива на смърт, ангелите и праведниците и те са в бяло. Мартеницата се носи над сърцето, на кръста, под пояса и под петата в обувката. Усукването става винаги наляво. Слага се на дясната ръчичка на децата, по плитките на момиченцата, на врата, на китката, на пръстите на девойките.
На 1 март не се носи черно, а по улиците не се виждат стари жени, за да не разсърдят Марта. Млади жени и моми я правят весела. Според обичая, на 1 март жените почистват основно къщите, изтупват дрехите и викат:
„Вън бълхи, вътре Марта“.
Замазват дупките на мишките, зашиват подгъвите на полите си с чер конец (да се зашият очите на мишките), запалват боклука, за да изгори злото, простират червена дреха на слънцето, която не се прибира 9 дни. Мъжете пълнят цевите на пушките си с бъз, барут, трохи хляб и по 3 бълхи. Стрелят и чупят глинени съдове, за да изгонят бълхите. Децата, облечени като шутове, тичат по улиците, удрят тенекии, дрънчат звънци, прескачат огньове и викат: “Вън бълхи, вътре Марта”.
От силните ветрове земята изсъхва, насекомите се пробуждат, а по въздуха се носят мартини пера – перушината на кокошка, заклана на Малка Коледа (Бъдни вечер), която има лечебни свойства. На първа пролет, когато видим за пръв път за тази година щъркел или лястовица, мартениците се слагат под камък или се закачат на бухнала клонка на плодно дърво. По насекомите под камъка се гадаело – мравките вещаели овце, черните буболечки – говеда и крави, а други буболечки – очаквани женихи и невести.
Мартеницата може да се пусне по течението
на реката, или да се запрати срещу слънцето с думите: “На ти тебе мартеница, дай ми здраве”.
В различните региони на България мартениците включват и други цветове, както и различни символи. В Софийско и Мелнишко основните цветове са син и червен. Синьото се свързва с два от четирите основни елемента – небе и вода. То е белег на аристократичност и божественост. В Родопите се използват много цветове. Като добавка към мартеницата може да срещнем черупки от охлюви за здраве и сила. Скилидки чесън пък предпазват от зли демони. Мъниста се слагат срещу уроки, а паричка – за благополучие.
Изобщо, 1 март е празник с езическа, богата символика. Ден, който е станал част от традициите на българите, свързани с месец март, които носят много позитивен заряд.
