Все по-често напоследък се появяват снимки на това как е изглеждало парче земя преди и след определен период от време. В повечето случаи резултатът “след” е трагичен. Опустошени земи, пресушени реки, тонове боклуци, пустиня, мъртви китове, натъпкани с килограми пластмаса… Дали може обаче да обърнем цикъла? Има ли надежда за Земята? Доскоро бях напълно скептична, докато случайно не се сблъсках с пример, който ми показа, че може би не всичко е загубено. Той е от Себастиао Салгадо и неговия Институт Земя (Instituto Terra).
Снимка: José Cruz/ABr – Agência Brasil [1], CC BY 3.0 br, Link
Салгадо е един от най-влиятелните и успешни фотографи на нашето време. В годините, през които обикаля света и работи като фотожурналист, бразилецът запечатва толкова човешки ужас и болка, че сам се разболява заради всички натрупани емоции.
Вижте още за работата на Себастиао Салгадо като фотограф
Споделя разбит, че ежедневно е ставал свидетел на хиляди смъртни случаи, които улавя с камерата си. Често рискува живота си и попада между куршуми и урагани, но не се поддава на страха. С огромно огорчение казва, че не заслужаваме да живеем, като визира целия човешки вид и
ужасите, които си причиняваме едни на други
След толкова много смърт, която вижда ежедневно, той има силна нужда да създава. Решава, че трябва да върне на Земята предишния облик, колкото и безнадеждно да изглеждало към тогавашния момент. В района на родния Айморес по това време екосистемата е меко казано опустошена. Някогашните гъсти гори са изсечени, животните са прогонени или мъртви, пръстта не ражда друго освен прах и отчаяние. Изглеждало като напълно загубена кауза. И виновни за това били хората. Индустриализацията през 60-те години на миналия век била удобно оправдание гората да се изсече за нечия изгода. Ресурсите на иначе това плодородно място били унищожени напълно за няколко десетилетия.
Но семейство Салгадо променя правилата. Те създават Институт Земя и за кратък период от време засаждат над 2 млн. дървета. Съпругата на Себастиао – Лелия, също се отдава на това с все сили и лично ръководи смелото начинание. Те влагат всичко, за да построят парници и с малко доброволци, съмишленици и приятели посяват семенца в почвата.
Институт земя е създаден през 1998 г. За да успеят със създаването му и реализирането на идеите си, семейство Салгадо събират средства от различни източници и търсят партньори и съмишленици. Но резултатите от усилията им идват бързо. Само за около 20 години се оказва, че е
възможно да се даде рестарт на природата
Или поне толкова е нужно на семейството, за да прекроят пустинята, която заварват, в райското кътче, което е била преди десетилетия. За този период от време, те успяват за засадят повече от 2 800 000 дръвчета, включително над 290 вида растения, които са виреели в тези райони и преди. Това било важно, защото специфичната природа и почва изисквала и конкретни видове, които да се синхронизират с нея. И съответно било важна предпоставка животните да се завърнат по тези места отново, разпознавайки ги като свое потенциално местообитание.
Семейство Салгадо успяват да възстановят 1502 дка дъждовни гори, които през 1998 г. стават частен природен резерват. Делото им върнало 33 вида бозайници, част от които били заплашени от изчезване, 172 вида птици, 15 вида влечуги и също толкова земноводни, а при цветята и растенията, бройката стигнала забележителните 293 вида.
Животът се връща
с поникването на първите фиданки. Те водят след себе си птици, животни, насекоми и вода. Пустинята е изгонена, а джунглата отново заема полагащото ѝ се място. Дъждът, който дотогава бил забравил за този район, се завърнал. Въздухът пак бил влажен, а утробата на планетата раждала здрави растения и животни отново. Дори ягуарите се завърнали в гората. Земята там е спасена.
Това е кауза, за която Салгадо работи и в момента. И така за около десетина години, снимките с текст “преди и след” променят смисъла си в невероятна посока. Животът се връща с все сила в Айморес. Днес тези земи вече не са собственост на семейството. Те ги отстъпват на държавата и ги превръщат в резерват.
През 2001 г. Себастиао Салгадо е
избран за посланик на Уницеф
Присъдени са му множество награди и почетни ордени.
На 19 февруари 2009 г. те основават Център за екологично образование и възстановяване (CERA). Той трябвало да подпомага технологично, информационно и образователно възстановяването на атлантическите гори и специално района около река Доце. Искали чрез него да получат по-сериозна гласност на постигнатото до момента, да намерят още съмишленици за каузата и да покажат на света, че това е пример, който трябва да се следва.
До 2011 г. Салгадо работи по Произход, посветен на дивата природа и недокоснатите от цивилизацията кътчета, като не спира да се посвещава на опазването на планетата с каквито сили и средства разполага. Това е смело начинание за човек, известен като социален фотограф. Но документирането на природата такава каквато е, му дава покой и мир след всичката смърт и разрушение, които снима дотогава.
До края на 2012 г. успели да разработят над 700 образователни проекта. В тях са ангажирани повече от 65 000 човека от 170 общини.
Много искам да ви говоря още за този човек, но каквото и да кажа, не знам ще мога ли да предам вълнението си, защото съм виждала фотографиите му, както и чудото, което е направил с една мъртва земя. Те докосват по начин, който не може да се предаде с думи, а трябва просто да се види.
Има надежда за планетата, докато съществуват подобни хора. Може би все още имаме шанс да оцелеем. От нас зависи.
P.S. Гледайте филма на Вин Вендърс Солта на земята. Той е едновременно велик, ужасяващ и смиряващ. След него нещо във всеки би се променило. Мен ме накара да се чувствам по-малка от атом. През повечето време е трудно човек да сдържа сълзите си, но е най-истинското нещо, което може да видите.
