Ще си говорим за книги. И по-точно за една специална, която чертае кривата на щастието. Тя не е нова. Може да сте я чели, може поне да сте чували за нея. Първото ѝ издание се появи на бял свят през 2014 г. Повече от 5 години писанията на спортния журналист Иво Иванов, събрани в Кривата на щастието, вълнуват книжния пазар и сърцата на всеки, посегнал към тях. Защото разказите са наистина завладяващи.
Дълго време отлагах
четенето на Кривата на щастието
И все пак не можех да го пропусна. Трябва да призная, че тази книга ме хвана за гърлото още с първите прочетени страници. Публикуваните в нея статии са много различни от значението, което по принцип влагаме в това понятие. Затова предпочитам да ги наричам човешки истории. Написани са по невероятно интересен, красив и уникален начин. Освен това образоват читателя не само на спортна тематика, но и на чисто човешка. Основно е засегната темата за силата на човешкия дух, съчетана с многобройни истински истории, които звучат почти невероятно.
Вижте още… какво разказа пред Lifebites.bg Иво Иванов за хората в България, себе си и героите си
Ако още не сте чели Кривата на щастието и решите да го направите, задължително си подгответе пакет носни кърпички плътно до вас. Защото почти няма шанс описаните в четивото човешки (или по-добре да кажа нечовешки) съдби, да не ви развълнуват. Както и самите герои – чудати, понякога уродливи, но още по-мили и симпатични от идеалните, с които сме свикнали. Кривата на щастието определено и съвсем заслужено може да бъде категоризирана в графата вдъхновяваща, пречистваща и наистина разтърсваща книга. Няма да е пресилено, ако кажа, че изпитах своеобразно чувство на пълна нирвана, докато я четох.
През всяка дума, написана от Иво, прозира голям талант, мъдрост, знания, обща култура, житейски опит и безграничен стремеж към откриване на различното, важното, непознатото, невероятното, трогателното… Десетки пъти си казвах наум, че това, което чета, просто няма как да бъде казано по-точно, по-въздействащо или дори абсурдно ясно от написаното от Иво Иванов. Всеки от неговите
истински герои си има лична история, често дори трагедия
както бихме я нарекли, но и величав път към своя собствен успех и щастие. Независимо какво точно означава това и независимо, че невинаги съвпада със стереотипите, с които сме свикнали.
Кривата на щастието се оказа една от най-смислените, силни и парализиращи сетивата книги, които съм чела в последните месеци. А може би дори години. Истински съжалявам, че толкова дълго отлагах четенето ѝ. Но може би така е трябвало. Вероятно е чакала тихо, търпеливо и кротко своя звезден миг, за да пристигне в точния момент в моя свят от мисли, чувства, емоции и преживявания. Днес искам да споделя с вас няколко цитата от Кривата на щастието, макар че всяко нещо, извадено от контекста на цялото, никога не може да звучи чак толкова пленително, красиво, въздействащо и силно.
“Искам да ви разкажа една приказка. Толкова невероятна, че не може да бъде измислена. Толкова красива, че няма как да бъде хипербола.”
От Приказка за вятъра
“Нека ти кажа нещо: ако всеки на тази планета реши един ден да върши това, в което най-много го бива, целият свят ще се промени към по-добро. Много е важно човек да не пропилява таланта и живота си напразно.”
От Приказка за вятъра
“Децата имат уникалната дарба да виждат света през неопетнената от цинизъм и логика призма. Наивните им въпроси често са трогателни.”
От Тичай, Лопепе! Тичай!
“Лопепе обичал да се вглежда в небето и да повтаря, че звездите са като семейството: „Те се обичат и разчитат един на друг. Нищо не може да ги раздели“.”
От Тичай, Лопепе! Тичай!
“Девическият отбор на тексаския „Ковенант“ мина през съперничките си от „Далас Академи“ като руски пехотен батальон през фабрика за водка.”
От Магьосника и неговата пирамида
“Колкото повече мисля върху голямото послание на стария магьосник, толкова повече осъзнавам, че по всяка вероятност смисълът на живота е в това да вложиш смисъл в живота си.”
От Магьосника и неговата пирамида
“Мануте бе гротескна и нереална картина, защото по тялото му имаше по-малко месо, отколкото във вегетариански ресторант. Най-изумителни бяха безкрайните му, тънки като спагети крайници.”
От Сърце от светлината
“На този свят не му трябват деца със сърца на възрастни – трябват му повече възрастни с детски сърца.”
От Невидимият просяк
“Бледоликите пришълци не са на почит в безкрайните гета на Саутсайд и ние веднага бяхме наобиколени от гигантогромни дегенерати, в чиито очи се четяха кървави намерения.”
От В памет на Ашли Градушката
“Дали поради гените, дали поради някаква друга причина, но мускулите се лепели по тялото му като силикон по фолк певица.”
От Назад към началото
“Бъдещето му е изглеждало повече от обещаващо, но… Ню Йорк е голяма ябълка. В нея има както витамини, така и червеи.”
От Секс, наркотици и програмиране
“Проблемът е, че този човек не е особено фотогеничен и въпреки че е телевизионен журналист, честно казано, има лице за радио.”
От Проклета коза
“Вече няма почти нищо трайно, към което да си заслужава да закрепим сантименталните си спомени. Замислете се: Windows 2000 вече има правнуци, а компютрите ни са остарели пет минути преди да сме ги купили. Само допреди няколко години не бях и предполагал, че телефоните ни ще станат членове на семейството или че ще имаме телевизори, по-тънки от Кейт Мос.”
От Аантиносталгия
“На практика на Америка не ѝ е нужен черен пазар за оръжия, тъй като по легалния пазар не е останало бяло петно.”
От Крадецът на стихове
“Преди много години Бог е поел дълбоко дъх и е създал всичко живо на земята. Така гласи старата мъдра легенда, но големият въпрос е кога ли най-после ще му писне от нас и ще издиша.”
От Гневът на Богинята
Ще се радваме да споделите с нас вашето мнение за Кривата на щастието. Чели ли сте я, възнамерявате ли да я прочетете, какво ви хареса и какво не в нея? Можете да напишете своя коментар директно под този текст или на страницата ни във Фейсбук.
