Себастиао Салгадо e личност, която променя света и това не е само игра на думи. Един изключително интересен човек, обърнал представите на хората за фотографията и природата, чиято история Вин Вендърс разказва във филма си Солта на земята.
Себастиао Салгадо
е роден в Бразилия на 8 февруари 1944 г. в Айморес, щата Минас Жерайс. Има седем сестри, любящо семейство и бащина ферма, в която работи от дете. Напуска дома си преди да навърши 18, за да учи. Завършва икономика в Сао Пауло и се жени за красивата архитектка Лелия Ваник, с която имат две момчета. Работи за Международната кафеена организация като икономист. Това често го води в Африка. Когато среща този различен свят, той винаги е с фотоапарат.
Започнало като хоби, увлечението на Салгадо скоро измества официалната професия, настанявайки се трайно в живота му. Така през 1973 г. той изоставя икономиката за сметка на фотографията и за радост на света.
Първо е фотограф на свободна практика, като се отдава на документална журналистика. От 1979 г. Себастиао Салгадо е част от Магнум фотос – международна фотографска организация. Редом до него винаги е съпругата му, която го подкрепя по всякакъв начин. Тя е тази, която се грижи снимките му да стигнат до широката публика.
Трудно е да опиша кадрите, които запечатва бразилецът. Той има уникалната дарба да
вдъхва душа дори и на смъртта
Проектите му са една своеобразна история на света и природата от една страна, а от друга – на хората и доброто и лошото, което могат да причинят те.
През 1984 г. издава първата си книга Другите Америки, в която събира изключителни снимки на хора от Латинска Америка. Местни селяни и индианци застават живо между кориците ѝ.
След това идва ред на Сахел – проект посветен на глада в Африка. Той се присъединява към Лекари без граници и година и половина запечатва толкова човешки ужас и болка, че сам се разболява заради всички натрупани емоции. Себастиао споделя разбит, че ежедневно е ставал свидетел на хиляди смъртни случаи, които улавя с камерата си. Често рискува живота си и попада между куршуми и урагани, но не се поддава на страха. С огромно огорчение казва, че не заслужаваме да живеем, като визира целия човешки вид и
ужасите, които си причиняваме едни на други
С проекта Работници (1986-1992 г.) запечатва тежкия труд на хора от 23 държави, които работят на границата между цивилизацията и миналите векове. Тази книга обикаля планетата в многохиляден тираж. А фотографиите от нея гостуват на повече от 60 музея по света. В тях има горящи нефтени кладенци, гасени от пожарникари, мини за диаманти, в които копаят доброволно модерни роби. Съдби, лица…
За да създаде следващия шедьовър – Изход – Себастиао Салгадо посещава 43 държави. В тях документира хора, бягащи от домовете си по една или друга причина, каквато може да е война, бедствие, глад, геноцид… Това са кадри, които могат да ни накарат да се отречем от човешкия вид. Толкова много жестокост на едно място и то в години, в които би трябвало да сме се поучили от грешките на миналото. Но уви – виждаме
пирамиди от човешки тела
Баща хвърля тялото на мъртвото си дете на купа и после говори с приятел все едно нищо не е станало. Тълпи от полуголи хора, чиито ребра се виждат, крачат сред мъртъвци…
От Югославия до Руанда, той снима сълзи, но винаги пази достойнството на моделите си. Това за него е личен закон, независимо доколко те са изпаднали в живота си. Този проект съвсем го изтощава емоционално, тласка го към тежко автоимунно заболяване и Себастиао решава да се върне в Бразилия със семейството си.
Годините прекарани зад обектива са го променили завинаги, но благодарение на труда му, хиляди съдби са запечатани за вечността и безброй несправедливости са били видени.
Завръщането към корените го
среща с друго изпитание
Той помни района от детството си като райско кътче, обгърнато в зеленина, изпълнено с птичи песни и аромат на цветя. Но години по-късно заварва пустиня, от която животът е отнет безжалостно.