Може ли науката да бъде вдъхновение за деца? Отговор дава новата книга на Кристофър Едж – Другите светове на Алби Брайт, която е новото попълнение в каталога на Софтпрес. С него издателството затвърждава своята идея да предлага книги за цялото семейство. “Защото силните послания в нея биха трогнали както подрастващите, така и техните родители,”, вярват работещите в Софтпрес.
Книгата разказва историята на едно обикновено момче – Албърт Стивън Брайт, чиито родители имат не съвсем обикновени професии, свързани с научни изследвания и квантова физика. Алби, както всички наричат малчугана, кръстен на велики учени,
преживява огромна травма
– губи майка си. След нейната смърт той намира утеха в науката. Така се справя с болката и се опитва да намери отговори на въпросите, които го терзаят. Нещо повече. Алби изобретява и своя собствена Теория на квантовия банан, благодарение на която пътешества във времето и пространството.
Авторът на книгата Кристофър Едж е израснал в Манчестър, а днес живее в Глостършър, Англия. Преди да стане писател, Кристофър работи като учител по английски, редактор и издател – все професии, с които е близо до книгите. Награждаван е многократно за романите си, а до този момент Кристофър Едж е познат у нас с бестселър наръчниците по творческо писане за малчугани и тийнейджъри Как да пишем страхотни истории! и Как да станеш страхотен #автор.
Пътешествието на читателя по страниците на книга му открива многобройни гледни точки към света и безбройните изненади (приятни, мъчителни и комични), които той крие.
Другите светове на Алби Брайт
е първата част от тематичната поредица за деца, които намират утеха и вдъхновение в науката. Книгата е отличена с множество престижни награди и е номинирана за един от най-значимите призове в детската литература – медала Карнеги.
Другите светове на Алби Брайт провокира скептичните читатели, според които топлотата на човешките взаимоотношения няма пресечна точка със строгите закони на науката, твърдят от столичното издателство.
“И науката, и историите ни помагат да открием смисъл в света”
– вярва писателят и пренася читателите в необикновени светове, за да им разкрие истини, валидни за всяка вселена.
За да се убедите в тези думи, хвърлете едно око на откъса, който издателство Софтпрес любезно предостави на читателите на Lifrbites.bg.
Другите светове на Алби Брайт
Глава 5
… Мама ми обясни, че лаптопът ѝ е прототип на квантов компютър, милиони пъти по-мощен от обикновените лаптопи, които населяват компютърния свят. И е свързан с грид – огромна мрежа от компютри, пръснати в различни точки по света. Гридът анализира милиардите тонове данни, които Големият адронен ускорител бълва всеки път, щом сблъска атоми. За повечето обикновени компютри ще са нужни години, за да анализират всеки сблъсък, но квантовият суперкомпютър на мама се справя за секунди. Разполага дори със свой собствен миниатюрен ускорител на частици в един от компютърните си чипове – микроскопичен Голям адронен ускорител, който пресъздава виртуално резултатите от експериментите. Мама обясни, че това били нанотехнологии, и дори татко се впечатли, когато го видя за пръв път.
Отварям лаптопа, а екранът премигва и светва едва ли не преди да натисна бутона за включване. През него се точи низ пулсиращи цифри – нули и единици, които се носят толкова бързо, че се сливат в една линия. Това са данните, получени от Големия адронен ускорител. Ако татко е прав в книгата си, доказателството, че паралелните вселени наистина съществуват, се крие някъде тук.
Именно в този момент ме връхлита прозрение. Еврика!
Учените възкликват “Еврика!”, когато измислят някоя впечатляваща нова теория. Всичко започнало от един учен на име Архимед, който живял в Древна Гърция преди повече от две хиляди години. Изглежда, неотразимата му идея го споходила тъкмо когато влизал във ваната, та той хукнал навън гол-голеничък с викове “Еврика!”. Мисля, че е старогръцка дума и означава “открих го” или пък просто “Умирам от студ!”.
Така или иначе аз самият не се втурвам да тичам гол из Клакторп, но при вида на празния кашон и премигващия компютърен екран и на мен ми хрумва неотразима идея.
Веднъж в предаването татко каза, че най-великите научни открития се случват, когато учените се вгледат в нещо и си помислят: „Чудя се какво ли ще стане, ако го променя малко“.
Именно това представляват и експериментите.
Та… щом котката на Шрьодингер може да се озове в паралелна вселена, ако я сложат в кутия с парче радиоактивен уран, гайгеров брояч и бутилка отрова, какво ще стане, ако вместо нея в кутията вляза аз? Тъй като не бих искал да се озова в някой паралелен свят мъртъв като додо, разбира се, може да се лиша от бутилката с отрова. Вече разполагам с дигиталния гайгеров брояч на мама, обаче като се огледам из стаята, не виждам парчета радиоактивен уран. Но забелязвам пакета с обяда.
Сандвич със сирене и туршия, пакетче чипс и един банан.
Знаете ли, че бананите са радиоактивни? Погледнете фруктиерата в кухнята. Ако вътре има банан, има сериозни шансове току-що да ви е облъчил с доза радиация. Не се притеснявайте, това не значи, че ще грейнете в яркозелено, ако отхапете от него. За да се превърнете в мутирало зомби, трябва да изядете около пет милиона банана. Радиоактивен е, защото освен витамините, които се срещат и в обикновените плодове, например ябълките и крушите, бананът съдържа и една тайна съставка, наречена „калий-40“. Това значи, че във всеки един момент има десетпроцентова вероятност бананът да ви облъчи с доза гама-лъчи, ако някой атом в него се разпадне.
Грабвам банана от леглото и го слагам на пода до компютъра, дигиталния гайгеров брояч и кашона. Ако има десетпроцентова вероятност бананът да излъчи радиация, според книгата на татко това би трябвало да раздели Вселената на две. В едната вселена бананът ще си седи на мястото, без да вреди, докато в другата ще изпрати лъч гама-радиация. Ако свържа гайгеровия брояч към квантовия компютър на мама, той може и да намери пряк път до паралелната вселена, където ще се появи лъчът. Решавам да кръстя плана си Теория за квантовия банан.
