Светът е грешен. Предложете друг

До онзи ден не знаех, че светът е грешен. Несправедлив – да, жесток – също, но грешен! Едно 12-годишно хлапе му се ядоса, на света, защото се налага да учи, а това изисква усилие. Днес усилието е за пет думи по английски език или дробите по математика. А утре! Утре изглежда стряскащо неизвестно. От логиката му стана ясно, че “правилно” е това, което е лесно. Щом е трудно, е грешно.

Впечатляващо! Дори не ми беше хрумвало!

Това не е мързел. Не е липса на заинтересованост. Това е съвършено нова концепция за света, която шокира с безумието си. Аз-ът не е в центъра на своя микрокосмос, а на цялата вселена. И тя се оказва “грешна” заради това, че не обръща хода си и не се адаптира към отделния човек, а очаква, изисква от него да намери своето място сред нейната безкрайност. Всяко нещо, което изисква усилие, е “грешно”. Светът е грешен. Това не е неразбран гений. Това е масовият родителски провал на поколението, което преди има-няма 20 години се гмурна смело в живота и започна да възпроизвежда… Още не знам как да го нарека.

Кажете ми, моля, свръхпритеснени родители на свръхспециални деца, кой “сдъвка  света за вас! Кой ви го поднесе разчленен на елементарни частици! Кой ви го обеща лъскав и щедър? Кой ви каза, че ще е лесно! Кой какво ви спести!? Кой понесе вашите отговорности!?

На всички ни беше трудно – на някои повече, на други по-малко. Всеки имаше от какво да недоволства и да се оплаква. Всеки намираше кого и какво да обвини, за да си намери оправдание за собствената си немара. Никой от нас обаче не обвини света,

не го нарече грешен

не се агресира срещу него, защото му е трудно. Всеки намери своето място и начин да го бъде в него.

Не беше лесно тогава, не е лесно и сега. Тъкмо напротив. Сами признаваме, че това, на което някога ни учеха родителите ни, е неприложимо за живота днес, защото се оказа по-жесток от техния. И колкото и да е противно да го признаем, той става все по-труден и все по-изискващ. Защо тогава учим децата си да очакват от него точно обратното! Защо правим всичко вместо тях! Защо ги правим неспособни да преодолеят елементарни затруднения! Защо ги правим непригодни за света след прегракналото броене до 12!

Задавайте си тези въпроси всеки път, когато решите да впрегнете целия си организационен и прочее потенциал, за да спестите нещо, което на детето ви не му се нрави – ранното ставане, сборните групи в детската градина, ходенето на училище, лягането навреме и т.н. Замислете се за това, когато решите, че е нормално да се обадите на личния номер на учителката в учебно време и да поискате да чуете отрочето си, за да видите как е. Замислете се за това,

когато хлапето си забрави учебника вкъщи

и вие самоотвержено се втурнете обратно, за да го вземете и да му го занесете, въпреки че ще закъснеете за работа. Замислете се за това, когато решите да възнегодувате, че детето ви е мързеливо, безотговорно, незаинтересовано, апатично, вечно недоволно, изискващо, материалистично.

Не смейте и да се оплаквате от него! То е такова заради вас. Иначе, от мига на раждането си е адаптивно – към всичко. Въпросът е към колко от това всичко му позволявате да се адаптира. Колкото по-малко, толкова по-грешен става за него светът. Този, който всеки ден му поднасяте на тепсия, защото се притеснявате как ще се справи. Нищо чудно утре да го отрече. Само че тогава и вие ще сте “грешни”, защото няма да можете да му предложите друг.

Прочетете още… Трябва да можеш сама, сладка моя