През август времето се забавя. Вихреното преследване на месеците се застопорява в лениво безвремие за някакви си 31 дни. Почти като война, която спира заради олимпийските игри. Късче примирие с часовника.
През август има толкова много за преживяване. Всъщност всичко лятно, за което си мислиш, че няма да остане време, докато гледаш с отчаяние в календара. Само четири съботи и недели и половината са предварително обречени на прозаични занимания, за които през седмицата, изтощен от ежедневните не особено съществени занимания, не ти стига време. Остават само две. Заникъде са при толкова много “изчакващи известия”, по които трябва да вземеш неотложни романтични мерки, за да захраниш душата си и да влезеш отпуснат до безобразие в есента.
31 дни! По странна закономерност
стрелките през август започват да се движат по-бавно
и лятото става плътно и гъсто като преварен шипков мармалад. Забиваш лъжицата в средата на буркана и тя не помръдва. Трябва да вложиш усилие, за да отгребеш дори малко, а после ближеш бавно в блажена наслада. Всяка трошица е неистово удоволствие – като августовска секунда, като августовски спомен, като августовска целувка.
Календарът се преподрежда противно на първоначалните планове, всяко вдишване става двойно по-дълго. Ще има време за всичко! Ще има време за всичко важно! Някъде там, навън, насред нищото, където се губиш и намираш, с хората, в които се губиш и намираш, при случките, на които се оставяш с цялото си същество. Наситеност като за последно.
Август е време за преживявания
Не непременно морски, не непременно скъпи, не непременно шумни, но непременно незабравими и наситени с аромат на щастие. Твоето си, такова, каквото го обичаш и ти е потребно. Такова, в каквото се събира цялата ти възможност за усещане. Такова, в което душата ти си почива. Не едно голямо, а безброй малки неща.
Прахът по мебелите вкъщи може да почака, нали и без това се прибираме само за да се изкъпем, да хапнем нещо надве-натри и да спим. Чистото пране се трупа несгънато на камара, която става все по-голяма и по-голяма. Нищо “домашно” не е от значение. Август не е време да си стоим вкъщи. Август е време за обичане. Бавно, наситено и сладко, като за последно, като преди война.
