Детското хранене: Грешките според Лидия Ковачева

Лидия Ковачева съвсем заслужено е определяна като Майката на лечебното гладуване в България. Известната природолечителка е излекувала не само себе си, но и стотици други хора с най-разнообразни здравословни проблеми. Нейни последователи са лекарите Людмила Емилова, Георги Гайдурков, Вергиния Георгиева и др. Но днес няма да се спираме на самото гладолечение като метод. Ще обърнем внимание на съветите на Лидия Ковачева относно детското хранене. И по-специално къде често бъркат родителите според лечителката.

Една от основните грешки, които родителите допускат е да карат децата

да изяждат големи количества храна

Преяждането е вредно както за мъниците, така и за големите хора.

“…тъй като при възрастните превишаването на количеството е станало нещо обикновено и редно, това се практикува и при децата, без да се вземат предвид изискванията на детския организъм.”

– пише Лидия Ковачева в своята книга Гладът – приятел и лекарство.

В своя труд освен погрешното схващане, че колкото повече яде едно дете, толкова по-здраво е то, тя развенчава още един мит, дълбоко залегнал при детското хранене. А именно, че

колкото по-закръглено е едно дете

и “колкото по-големи бузки има”, толкова по-добро е неговото здраве. Според Ковачева това далеч не е вярно. Точно обратното – затлъстяването и излишните килограми могат да създадат редица здравословни проблеми при децата, а и при възрастните. Колкото по-стройна и атлетична е фигурата ни, толкова по-здрави ще бъдем.

Майката на лечебния глад в България също твърди, че ако детето се прехранва системно, в даден момент то напълно може да изгуби своя апетит. А това е истинска драма за всеки родител или възпитател. За да не се стигне до такъв развой на събитията, просто

не претрупвайте като количество и калории

ежедневните порции на децата.

Не насилвайте детето да “си изяжда всичко”.

Това е една от най-често допусканите грешки, когато храним децата си, допълва Лидия Ковачева.  И ни съветва да слушаме  вътрешния “природен лечител” на малкото си същество. Да оставяме детето да изяжда толкова, колкото то прецени, че му е достатъчно. Възрастните често сме склонни да си мислим, че ние знаем по-добре от децата какво, кога и колко. Но невинаги е точно така. Хубаво е да се вслушваме в желанията на мъниците и да спрем да упорстваме на всяка цена последната дума да е наша.

Друга честа грешка, която се допуска в детското хранене, е да се предлагат нездравословни храни на детето, само и само, за да го накараме да хапне нещо.

Бисквити, кроасани, снаксове

и всевъзможни други изкушения на съвременната култура, пазар и бит. Тези неща не са добра храна за децата, категорична е Лидия Ковачева (и не само). Така че би било по-добре дребосъците да не ядат нищо, когато нямат апетит, отколкото да пълнят стомаха, а от там и целия си организъм с подобни нездравословни храни. Според авторката на Гладът – приятел и лекарство:

“Освен пораженията, нанесени на организма от нездравата храна, вкусът на детето вече завинаги е покварен. Оттук нататък то вече цял живот ще се стреми към сладкото, соленото, към пикантното, към храните, от които не може да се чака добро здраве…”

Друга грешка, на която се спира в книгата си природолечителката, е

баламосването на детето

като му разиграваме сценки, разказваме приказки, правим трикове и номера, за да го разсейват, докато набутваме храна с лъжицата в устата му. Проблемите тук са няколко. Първо: детето съвсем механично преглъща поднесената му храна , без да я сдъвква. А добре сдъвканата храна е едно от най-важните условия за здравословно хранене при децата (а и при всички останали хора). Главна роля за развитието на този навик у детето имат родителите. Те старателно трябва да му показват и да го учат да дъвче.

Вторият и даже още по-голям проблем при храненето чрез отвличане на вниманието е, че когато малчуганът не осъзнава, че се храни и това, което изяжда не е пожелано от него самия – за разграждането му не се отделят необходимите стомашни сокове. Това води го процеси на гниене, а от там и до различни поражения върху органите на храносмилателната система.

Друг проблем тук е чисто моралният пример, който даваме на децата си. Залъгвайки ги и надхитрявайки ги ние им даваме първите уроци по лъжа и измама, казва Ковачева. В началото те може и да не го осъзнават, но след време и това става. Така малчовците започват да се чувстват излъгани и изиграни от собствените си родители. Тоест хората, на които би трябвало да имат най-голямо доверие.

Най-деструктивно действие сред грешките, допускани в детското хранене, има

принуждаването чрез отправяне на заплахи

Почти няма дете, което да не е ставало жертва на този груб метод, независимо дали вкъщи или в детската градина. Още си спомням как леличките в градината ме заплашваха, че ако не си изям обяда “ще ми го изсипят във врата” или “в пазвата”. А това звучи като нещо наистина много страшно за едно малко човече. Лидия Ковачева обяснява:

„Под влияние на травмираната нервна система се травмира и стомахът. За нормално отделяне на сокове, както и за нормално протичане на храносмилателния процес не може да се мисли. Към пораженията от насила приетата храна се прибавят и пораженията от отрицателните емоции.“

Честа грешка е също

да подчиняваме детското хранене на стриктен график

На точно определени часове през деня. По този начин отново възрастният решава вместо него кога то трябва да приема храна, и не се съобразява с личното му чувство на глад или липсата на такова. Тук съветът на лечителката е: ако детето упорито отказва да яде, помислете за това, че просто може да не е гладно в конкретния момент. Примирете се, не настоявайте, изчакайте и го поканете пак по-късно.

Много е важно възрастните – били те родители или възпитатели в детските градини, да не превръщат времето за хранене на детето във време на НАСИЛИЕ над личността му и време на ТЕРОР. Това е изключително опасно и непродуктивно. На по-късен етап то „може да доведе до функционални разстройства, а още по-късно до патологични и дегенеративни процеси“.

Друга съществена грешка, според лечителката, е и тъпкането на детето с лекарства или билки за повишаване на апетита.

Тя е категорична още, че придобитите хранителни навици, с които се сблъскваме от най-ранна детска възраст, остават с нас през целия ни живот. Можем да ги променим, макар и трудно, с цената на много усилия и пълна осъзнатост. Също така завинаги с нас остават и видът на храната, количеството – нормално или свръх, и като цяло културата на хранене, с които свикнем от малки.

Вижте още: Гергана Брънзова: Съзнание и тяло в едно