Навлизането на чуждици и заемки в езика ни е противоречиво, но неизбежно явление. И докато някои от нас се стремят да ги включват възможно по-често, други се обявяват твърдо срещу тях и в защита на изначално български думи. Сигурни ли сте обаче, че те са наистина такива? Че всички думи, които смятате за родни не са навлезли в езика ни от друг такъв преди достатъчно дълго време, за да се настанят и да заживеят в него като наши?
Една от ценните книги, които си купих като ученичка, е Речник на чуждите думи в българския език. Взех това масивно томче с мен, когато преди години се преместих да живея на Острова, и до днес често прелиствам страниците му.
Повечето от чуждите думи, превърнали се във врагове на радетелите за чист български, идват в него от т.нар. глобални езици – езици, които за времето си са били популярни и изключително използвани. Като латинския, гръцкия, френския, немския и руския.
Използването на чуждици и заемки
е явление, което се наблюдава в световен мащаб. Дори така разпространеният днес английски език, който напоследък е обявен за главен виновник за навлизането на чужди думи в българския, е “пренаселен” с думи от френски, латински и скандинавски произход. Факт, с който повечето англичани не са наясно.
Други от чуждиците и заемките в езиците идват от съседни народи или такива, които са повлияли на историята и обществото на даден народ. Те, според мен, в никакъв случай не бива да бъдат заклеймявани и отричани, тъй като внасят колорит и дават ценна информация за събития, през които са минали предците ни.
Вижте още… 20 култови турцизми
Затова, трябва да признаем, колкото и да се опитваме да използваме единствено български думи – това няма как да стане. За да подкрепя това твърдение, се порових в Речника на чуждите думи в българския език и направих списък с лексикални единици, които
всички считаме за български думи
Но всъщност далеч не са такива. Една част от тях са се настанили в езика ни през годините не като заместител на нашенските еквиваленти, а поради липсата на съществуващи такива. Този тип думи – т. нар. заемки, изобщо не са вредни, смятат езиковеди. Дори напротив. Според тях този тип лексика обогатява езика, прави го по-пълнокръвен и цветен.
Ако все още сте скептични, то хвърлете едно око на списъка с български думи, които всъщност не са български, и се убедете сами. Ако обичате предизвикателствата, то проверете сами познанията си като направите теста Български или чужди думи.
АктуаленОзначава “много важен, съществен за настоящия момент” и идва от латински. Синоним на думата – “съвременен”. |
Бонбон
Тази сладка дума, която обозначава “сладкарско изделие от захар, шоколад, желе и други във формата на малко късче”, идва в езика ни от френски.
ВафлаЕдна от думите, които навлизат в езика ни от немския. Според Речника на чуждите думи тя означава “сладкиш от хрупкави кори, между които има пълнеж от крем, шоколад”. |
Гадже
Значението на “гадже” е известно на всеки “любима девойка или младеж”. Малцина обаче биха предположили, че според Речника на чуждите думи тя идва от цигански.
Гара
Една от многото български думи, които не са български, а… френски. |
Евтин
Евтин обозначава продукт, “който има ниска цена, който няма ценност, незначителен, маловажен”. Думата е с гръцки корен.
КаминаДумата означава: “Голяма зидана стайна печка, облицована с плочки, с открито огнище, използвана за отопление. 2. Зидана от плочки стайна печка.” Идва в българския език от гръцки. |
Камион
Значението на думата, което може да откриете в Речника на чуждите думи е:
“Голям товарен автомобил с открита или закрита каросерия.”
Камион е една от многото заемки, които навлизат в езика ни от френски.
КурортДа, всички знаем лафа “Убре, курорте!” , но не всеки знае, че думата е дошла в езика ни от немския. Курорт буквално означава “местност или селище с природни дадености за лекуване, почивка или развлечение”, както и почивка на такова място – значение, което вече е излязло от употреба. |
Кухня
Обзалагаме се, че нямахте ни най-малка представа, че думата кухня също е сред българските думи, които всъщност не са български. Речникът на чуждите думи дава следното определение на това съществително:
“Помещение, предназначено и обзаведено за готвене.”
Както и “съвкупност то типичните за определена страна или народ ястия”.
Две значения, за които в английския език например си използват две различни думи (kitchen – за помещение и cuisine за традиционни ястия).
Думата има латински корен, навлиза в немския език, а оттам и в руския.
КьопавМнозина от вас ще кажат, че това е разговорна дума и ще се окажат прави. Други пък вероятно биха предположили, че тя навлиза в езика ни от турския и ще сгрешат. Думата идва от Северната ни съседка – Румъния. Използва се с няколко различни значения – за човек с физически недостатък, за такъв, който е непохватен или за лош, калпав продукт. |
Легенда
Значението на тази дума е известно на всички, но малко известен факт е, че “легенда” е сред онези български думи, които не са български. Тя навлиза в езика ни от руския. Използва се в литературата, в религията, в картографията и музиката. Най-популярното ú значение обаче е “разказ за невероятна случка”.
НайлонЕдна от онези български думи, които всъщност не са наши, а се настаняват в езика ни, тъй като нямат еквивалент. Думата е английска и обозначава “полиамидово влакно, което се използва в производството на тъкани и други изделия”. Вижте още… и любопитната история на създаването на този продукт и нейния откривател |
Пита
Още една от тези български думи, които се оказват… гръцки, според Речника на чуждите думи в българския език.
ПиронУсмихнете се, защото тази дума също не е българска. Навлиза в езика ни от гръцкия. |
Табела
Значение: “Метална, дървена или друга плочка с надпис.” Още една от онези български думи, които се настаняват в езика ни от немски.
ЧучелоОзначава “човешка фигура от парцали и слама, използвана при обучение на войници”. Използва се и за “градинско чучело”, както и за смешно облечен човек или марионетка. Идва от руски език. |
Шнола
Думата, която обозначава “декоративна фиба за прибиране на женска коса и за оформяне на прическа” навлиза в езика ни от сръбския и хърватския език.
Коментар/допълнение за “гадже” – всъщност, етимологията на думата е от “гаджо̀” – това е някой, който не принадлежи на ромски етнос. “Гаджо̀ дило̀” е израз, който значи грубо “Лудият чужденец”. Има дори такъв филм.
Това найстина не го знаех. ВПЕЧЕТЛИХТЕ МЕ!!!
Не съм съгласен, че думата пита е от гръцки произход. Всъщност за кое от значенията ѝ става дума? За глагола ПИТАМ или за ПИТА (тази която обикаля нивата след като се опече). Абсолютно съм сигурен, че и двете понятия са взаимно свързани на свещено ниво…С опечената ПИТА се ПИТА Създателя за бъдещето…
Питам е общославянска дума, свързва се с искам, която също я има в много езици, а питата за ядене идва от гръцкия. Там използват пита за доста подобни хлебни изделия. Например тиро̀пита е баница със сирене, спанако̀пита е със спанак, тигано̀питата пък е, както се предполага, нещо хлебно на тиган, пита казват и на питката за гирос… и още всякакви пити. Толкова по отношение на съществителното “пита” и глагола “питам”, който в трето лице звучи и се пише на български по същия начин, поради което са се появили такива романтично-религиозни интерпретации.