Дъждовните гори на островите Борнео и Суматра не са това, което очакваме. Вместо огромно биоразнообразие, ще открием палмови насаждения, разположени на големи площи. Това са същите онези палми, които осигуряват растителното масло в чипсовете, бисквитите, захарните изделия, козметиката ни…
Допреди няколко десетилетия голяма част от островите е била заета от дъждовни гори. От 2000 г. насам те изчезват с невиждани темпове,
изяждани от монокултурите като палмата
А цената за това заплащат не само животните и растенията в далечна Азия, но и всички ние – дори в България.
В световен мащаб всяка година се произвеждат над 50 милиона тона палмово масло, което го прави най-разпространената растителна мазнина в света. По-голямата част от него се добива в Малайзия и Индонезия – поделящи си островите Борнео и Суматра.
Палмовите насаждения и въглеродният диоксид
Горите осигуряват така необходимия ни кислород. Но не по-малко важно е, че те задържат голяма част от въглеродния диоксид, който ние произвеждаме чрез изгарянето на изкопаеми горива в различни отрасли – електроенергията, транспорта, промишлеността и др.
Изсичането и опожаряването на дъждовните гори с цел освобождаване на място за палмовите плантации води до отделяне на огромни количества въглероден диоксид в атмосферата. Той се складира не само в листата, стъблата и корените на дърветата, но и в торфищата, върху които се разпростират горите.
Малко известен факт
е, че изсичането на един хектар от унищожените гори и торфища освобождава 174 тона въглерод! Сами изчислете колко тона въглероден диоксид са освободени в атмосферата при изсичането на горите и залесяването на тези територии с палмови плантации, при положение, че само към 2016 г. в Индонезия те са се простирали на територия от 11.8 млн. хектара.
Повишаването на парниковите газове води както до ускоряване на затоплянето на земята, така и до окисляване на океаните. Последното, заедно с повишаването на морската температура, е причина за смъртта на кораловите рифове и морските животински видове.
Негативното влияние, което оказва отглеждането на палмовите насаждения върху околната среда, е само част от проблема.
Палмовото масло и здравето ни
И ако палмовите плантации водят до унищожаването на горите, то влиянието на палмовото масло върху тялото ни не е по-малко пагубно.
Само по себе си маслото не е вредно – съдържа голямо количество наситени мастни киселини, витамини (А и Е) и каротиноиди – пигменти, мощни антиоксиданти. Полезните вещества обаче изчезват при обработката му. За да достигне до нашата трапеза, много често преминава през процес на хидрогениране или частично хидрогениране.
При хидрогенирането растителната мазнина изменя структурата си в следствие на добавяне на водородни атоми. Състоянието му преминава от полутечно в твърдо, а здравословните ненаситени мазнини се унищожават и се образуват транс мазнини.
“Човешкият организъм не е в състояние да обработва тези транс мастни киселини. Те не са свойствени за него. Тялото няма ензимни системи, които да ги разграждат. Транс мастните киселини имитират натурални мастни киселини. Влизат във фосфолипидите на клетъчната мембрана и оттам нататък клетката губи разпознаваемост към вредни агенти от външната среда. Има срив на имунната защита, ензимните системи, които ни предпазват, не действат. Рисковете са по отношение първо на имунна защита”
– казва проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика в разговор по BIT.
Тя допълва още, че транс мазнините водят до повишаване на общия холстерол, т.нар. лош; понижаване на добрия, повишаване на риска от сърдечно-съдови заболявания, риск от поява на диабет.
Палмовото масло е с много ниска цена
и сравнително добри вкусови качества, затова и е предпочитаната растителна мазнина. Освен това, след процеса на хидрогениране, то може да се добавя към различни продукти, които успяват да запазят своята цялост и форма, благодарение на неговата твърдост. Такива са т.нар. имитиращи млечни продукти например.
Често срещано е твърдението, че палмовото масло води до повишаване на риска от рак. Основателно ли е то?
Процесът на хидрогениране води до образуването на глицидилови естери на мастни киселини. Те, от друга страна, се преобразуват в глицидол, попадайки в стомашно-чревния тракт. Проучвания, направени върху животни, са установили, че повишеното количество глицидол в стомаха на гризачи води до образуване на
злокачествени и доброкачествени тумори
Според ЕОБХ (Европейският орган за безопасност на храните) има достатъчно доказателства, че глицидиловите естери на мастните киселини са канцерогенни.
Повод да се замислим дали да обърнем внимание на етикетите върху продуктите, които купуваме, тъй като палмовото масло е в толкова много от тях. То се съдържа в:
- детските храни;
- адаптираното мляко;
- сладкарските изделия;
- тестените изделия;
- козметиката и др.
Наличието на палмово масло трябва да е обозначено на етикета на всеки продукт. В действителност обаче много често наименованието е заменено единствено с растителна мазнина, от което не става ясно какъв точно е видът ѝ.
Алтернативи на хидрогенираното палмово масло
В последните години производители започват да прибягват до процес на фракциониране, а не на хидрогениране. Фракционираното палмово масло не съдържа транс мазнини, за разлика от хидрогенираното, но има по-голямо наличие на наситени мазнини от натуралното. За сведение – натуралното съдържа 44 грама от 100 наситени мазнини. Все още няма яснота доколко то е полезно за човешкия организъм, но със сигурност е много по-добър избор в сравнение с хидрогенираното.
Какви алтернативи на палмовото масло можете да изберете? Краве масло, студено пресовани масла (зехтин, кокосово масло) – такива, които не са хидрогенирани.
Надежда има
През последните години правителствата на Индонезия и Малайзия предприемат редица стъпки за ограничаване на обезлесяването. Индонезия постига голям напредък в това отношение. През 2018 г. страната отчита, че са унищожени 440 хил. хектара. За сравнение – през 2017 г. са били – 480 хил. хектара. Според Global Forest Watch през 2018 г. Индонезия е намалила обезлесяването на дъждовните гори с 40% в сравнение със средногодишната загуба от 2002-2016 г.
Не можем с един-единствен избор да променим света изцяло днес. Но ежедневно можем да си задаваме въпроса Какво е полезно за мен? Така ще установим, че обикновено най-доброто решение за нас (за нашето тяло) е и най-доброто за планетата. Днес можем ние да поемем по пътя на промяната, а с това – да видим и всички онези, които правят същото.
Повече текстове от Нели може да откриете на нейния личен блог.
