Стиховете, които ще прочетете в редовете по-долу, са дело на Александрина Валенти, за която преди време ви разказахме. Те са част от стихосбирката ѝ Амаркорд*, издадена през 2019 г.
Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете три рубрики, посветени именно на тези теми – Време за поезия, Време за разкази и Време за притчи. Там освен текстове на утвърдени имена, може да намерите проза и поезия от млади български автори.
Александрина Валенти е родена в град Варна през пролетта на 1992 г. Завършва езикова гимназия Фредерик Жолио – Кюри в родния си град с профил испански език. След това бакалавърска програма по Журналистика в София. По-късно съдбата я отвежда в Италия. Там талантливата българка получава магистърска степен по Визуален и иновативен дизайн в Rome University of Fine Arts. Влюбва се окончателно в италианската култура, език и духа, който витае във въздуха на слънчевата средиземноморска държава.
Валенти казва, че думите са най-добрите ѝ приятели
Представяме ви част от нейните стихове, събрани в Амаркорд. Освен на писанията в стихосбирката, Александрина е автор и на илюстрациите в книгата.
МЕЖДУ ДВА КОНТИНЕНТА
колко е хубаво небето над Панама –
цветовете горят
хоризонтът бърза напред главоломно
светът влиза-излиза по моята кожа
въздухът притулил се в себе си – ням пътник
желанията ни – задушени сънища –
къкрят под капака на ръждивия сърп
и в този мирен крясък виждам покривът рухва
вещите сред които сме били се свиват
ние мълчим споразумели отдавна –
цветята в канавката камъните в душата
препускам далеч докато споменът екне
пъхне ключа и бавно завърти забрава
ХИРОШИМА
какво ще остане от това стихотворение
ако не сложа вътре да тиктака сърце
някаква нощ да огражда очите ти
пепелта да се топи до злато
прозорецът да вие млечнобелия път
на синьото да му прималява от теб
това са коленете ми това са ръцете ми
плътта ми
нищото
НЕОБРАТИМО
той става в 10
приготвя кафе
свива тютюн
дрънка китара
къса струна
лапа курабия
роши бретон
тя става в 12
чака следващия
в промеждутъка
върху канеления ú пеньоар
от рамената до под коленете
се разшиват
толкова набъбнали
нишки самота
*Амаркорд – в превод от диалекта романьоло, означава спомен.
Ако искате да се насладите на още от стиховете от Александрина Валенти, можете да го направите като кликнете тук. За повече информация посетете личната ѝ страница във Фейсбук.
Вижте още: Стихове от Радостина Грапльова
