Добро утро за душата. Заглавието на този кратък текст, който беше споделен като пост във Фейсбук, е на редакцията на Lifebites.bg. Негов автор е Петър Порумбачанов, председател на Асоциацията за домашно образование, човек с усет към писането и радостта от малките неща в живота.
Преди години Петър решава да напусне шума на града и да се премести на село, където заедно със съпругата си продължава да обучава децата си вкъщи и да вдъхновява други български семейства да последват примера му. Част от причините, обусловили неговия избор да замени града със селото, ще разберете в текста по-долу. Приятно четене!
Добро утро за душата
Ще си каже човек, че душата ми се е превърнала в душа на старец, инак, на години не съм за изхвърляне. Ама ето, стана заран преди изгрев и само слушам и дишам, пак слушам и пак дишам.
У цяло село петльовците се надвикват, та да ги чуят чак оттатък Добруджа. Кукувици кукат, сякаш е само тяхно полето. Редовното семейство авлиги, дето все у нашия орех си свива гнездо пролетно време, свирука пронизително над главата ми, ама ми е драго.
Куче нийде не лае, дремят си песовете, те са се драли цяла нощ по всяко клонче, що посмее да шукне в тъмното. Гъделичка ноздрите ми аромат на свежа трева, а вятърът донася звънци на стадо. Пшеницата пълни вече класове и чака слънцето да я огрее. И човек се не чува, само животински хор, като че е някаква джунгла…
Тия идилични, пасторални картини мен чужди ми бяха на сърцето, кога бях по-млад на години и по-прост на акъл. Виках си тогава, преди 25 години, че животът е някъде на тясно и задушно място, а селото е за старците! Е, аз остарях на 40 и оттогава, само младея. А исках да кажа само добро утро!
