Няма черно и бяло, има добро и лошо.
Аз не деля хората на черни и бели, а на добри и лоши. А лошите, както и добрите, могат да бъдат в най-различни цветове. Да мразиш някого заради цвета му е като да се сърдиш на небето, че е синьо или на морето, че е солено. А да се обиждаш, ако някой те нарече черен или бял, е като да се сърдиш, че не си висок или очите ти са сини.
Звучи лесно на думи и всъщност е лесно. Сложно го правим ние хората с вечните си претенции и стандарти за достоен и по-малко достоен човек. Дискриминацията и расизмът не са природни явления, те са част от нечий начин на мислене и като такъв носят само вреда и глупост след себе си.
През последните дни сме свидетели на редица протести за равни права, а в същото време мрежата е залята от видеа на тъмнокожи хора, които бият бели жени или трошат и крадат? Така ли искат да кажат, че са равни с всички останали? Тук пак опираме до онова заветно
добро и лошо
а не до черното и бялото.
Много е лесно да се слагат етикети и да се генерализира. Обаче това върши работа, ако говорим за ябълки и банани. Но дори и тогава има по-зелени и по-червени ябълки, има кисели, сладки, тръпчиви, изгнили, едри, дребни и те все са ябълки. Аз да спра ли да ги ям, заради няколко, които не са по мои вкус?
Е, да де, но говорим за друго, нали? Говорим за хора. Те също са най-различни видове. Те са бедни и богати, млади и стари, красиви и грозни, черни и бели, те са просто хора. С огромно его и
чувство за превъзходство
над другия. Да се чудиш как еволюцията ни е завряла толкова ограничени качества. Но всички тези пак могат да се разделят на два основни вида – добри и лоши.
И аз бях възмутена от жестокото и нелепо убийство на американеца, задушен от полицай. Обаче съм и възмутена и от това как уж тези, които се борят за равни права, бият и рушат като банда зомбита, изръсили мозъците си в някоя разпродажба.
Омразата ражда омраза и няма никакво значение какъв цвят си. А ограниченията създават чудовища и то най-вече ограниченията на ума. Толкова са ни замъглени мозъците от фалшиви реалности в днешно време, че вече не знаем кое е добро и лошо, кое е истина и лъжа. А още по-страшното е, че не знаем в кое от тях да припознаем себе си.
