Стиховете, които ще прочетете по-долу, са дело на Деница Петрова.
Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете три рубрики, посветени именно на тези теми – Време за поезия, Време за разкази и Време за притчи. Там освен текстове на утвърдени имена, може да намерите проза и поезия от млади български автори.
Деница Петрова е родена в град София. Завършва висше образование със специалност “Информационни технологии”, но поезията е по-голямата ѝ страст, която запалват литературните ѝ срещи, организирани от Евтим Евтимов. Публикувала е свои произведения в много вестници и списания, сред които: в-к Новият пулс, в-к България зад граница, списание Мечта за книга, както и в общи сборници Алманах Детски истории– приказки 2017, с приказката Рицарят и малката елфка, Алманах Вятърничави истории – 2017 поезия, със стихотворението Обича ме, не ме обича. АлманахРомантика – 2019, с разказа Зад маската на времето. А стихотворението ѝ Богинята на тюркоаза те обича влиза в книгата на Атанас Скатов Над 8000 метра ЧО ОЮ.
Публикува свои стихове и в различни интернет сайтове и блогове.
Днес ви предствяме 3 произведения от Деница Петрова.
Приятно четене!
ДЪЛБОКИТЕ ПАРТИНИ СНЕГОВЕ
Върху дълбоките партини снегове
залезът разлива меки цветове
розовото слънчеви лъчи повлича
в лилав отблясък белотата го облича
Магия във игра на цветове небесни
в студените, огромни снежни преспи
усмивката ти всичко сякаш разтопява
и залезът дори на нея се предава.
Стъпки снежни горе издълбани
попиват всичките лъчи събрани
лилавото прелива в синкави кристали
небето се обвива в ивиците спряли.
НА ПРАГА НА ЕСЕНТA
Тази есен е сякаш вълшебство
разпиляно във златни листа
в нея спомням си своето детство
като в сън идва в багри,…в деня
Тя е тук…и никога не закъснява
пак на прага ми тихо мълви
аз заставам със синята рокля
капки дъжд есента ми дари
И оглеждам се в този прозорец
той е кътче към мойта душа
нарисувани капки дъждовни
и прикрита във мене тъга…
И във полет с надземни крила
тази есен в душата дошла
но със цвят на златисти искри
и тъгата дано да стопи…
Тя е тук…и никога не закъснява
пак на прага ми тихо мълви
в златни багри…така ѝ приляга
знам в душата ми есен си ти…
С НОТИ ВСЕКИ ДЕН ТЕ СЪБУЖДА
С ноти всеки ден те събужда
те са лъч светлина…
и от тях имаш нужда
във дъждовното утро
когато вали…
а в сърцето със музика
светлост искри…
тя е сякаш… и страстен копнеж
тя е сякаш обич,…
която искаш да спреш…
тя е сякаш бавна и тиха вода
влива се в тебе като кръвта
но с мелодия влиза във твойта душа
С ноти всеки ден те събужда
те са лъч топлина…
и от тях имаш нужда
те са лъч от вълшебство
посят във твоето детство
той прелива във цветност красива..
в тези багри така му отива
и в сърцето ти песен расте
както прилив над нощно море
ти я чуваш, когато заспиш
и със музика в тебе гориш
тя е зов…и е тръпка… нежност неземна
но за тебе е глътка безкрайно потребна.
Вижте още: Стихове от Александрина Валенти
