Силата на навика: Историята на сестрите Полгар

През 1965 г. един мъж въодушевено пише писмо след писмо. Редовете, които излизат под писалката на унгареца Ласло Полгар, не са точно плод на романтика. Той търси партньор за важен експеримент.

За негово щастие младата дама, за която са предназначени писмата му, се съгласява да му съдейства. Унгарецът е твърдо убеден, че упоритият труд, а не талантът определя успеха на човек в дадена област. Ако се упражняваш достатъчно усърдно, работиш неуморно и развиеш добър навик,

можеш да станеш гений

във всяка една област, смята Ласло Полгар.

В живота на всички гениални хора той открива две сходства – те започват да учат и развиват способностите си на ранна възраст и практикуват супер интензивно. Създават навик да се трудят и затова успяват. Според него е нужно едно дете да се роди здраво и след това с правилно обучение то може да постигне всичко.

“Геният не се ражда, той се образова и тренира”

– казва унгарецът. И доказва тази своя теория.

Той вярва толкова силно в нея, че е готов да експериментира с живота на собствените си деца. В писмата си до младата жена на име Клара Ласло влага цялата си енергия и дипломатически умения, за да я убеди да се съгласи да му помогне.

Клара е учителка и също смята, че с правилни напътствия всеки може да напредне и развие своите заложби. Затова се съгласява

да сътрудничи на Полгар

Като запален шахматист, Ласло решава да се насочи към любимия си спорт като поле на експеримент и съставя конкретен план как да превърне децата си във вундеркинди. Ще ги обучава вкъщи – във време, когато хоумскулингът е изключение в Унгария. Ще превърне къщата си в тренировъчен лагер и музей на шаха. Домът му ще е пълен с книги за шах и портрети на най-известните шахматисти.

Няколко години след упоритата кореспонденция между Ласло и Клара двамата стават родители. Раждат им се три дъщери. Сузан, София и Юдит. Те играят една срещу друга постоянно и се състезават във всички възможни турнири. Родителите документират представянето на всяка от тях. Животът им е безкрайна игра на шах.

Най-голямата от сестрите – Сузан, започва да играе шах на 4-годишна възраст. 6 месеца по-късно тя вече може да матира възрастни.

София Полгар се справя още по-добре

На 14 години тя вече е световен шампион, а няколко години по-късно – гросмайстор.

Юдит Полгар се оказва истинско чудо. Най-малката дъщеря на Клара и Ласло може да бие собствения си баща на шах, когато е на 5 години. На 12 тя е най-младият играч в историята на шаха, официално регистриран някога сред най-добрите 100 в този спорт. На 15 години и 4 месеца тя става най-младият гросмайстор за всички времена – по-млада дори и от Боби Фишер, чийто рекорд тя подобрява. В продължение на 27 години Юдит е номер едно сред жените в шаха. Превръща се в

Царицата на щаха

Ласло Полгар признава, че детството на дъщерите му не е типично. Самите момичета твърдят в свои интервюта, че са се наслаждавали на своя начин на живот. Описват детството си като забавно, а не натоварващо. Сестрите Полгар просто обичали да играят шах. И не можели да се наситят на играта. Баща им бил превърнал навика да играят в нещо привлекателно, което привличало като магнит трите момичета.

В записките си Ласло отбелязва, че веднъж намерил дъщеря си София да играе шах в банята по средата на нощта.

“София, остави фигурите”, насърчил я той да се връща в леглото. На което момичето отговорило:

“Татко, те няма да ме оставят!”

Днес Ласло Полгар има издадени десетки книги на тема шах и психология. Заради този му експеримент някои го определят като “Д-р Франкенщайн” и смятат, че решението му е лишило собствените му деца от избор. Същевременно други го сравняват с Худини и адмирират методите му.

В света на трите момичета да играят шах било нещо нормално. Юдит Полгар остава в историята на спорта като най-успешната шахматистка на всички времена. След нея в този списък се нарежда по-голямата ú сестра София.

Днес 44-годишната Юдит, която всички сравняват с Бет Хармън – героинята в супер успешния сериал Дамски гамбит, играе шах рядко. За сметка на това тя е треньорка на унгарския мъжки национален отбор по шах, води майсторски класове, коментира големи турнири. Разработила е и специална тренировъчна програма за деца в предучилищна възраст и от началното училище. Автор е на два учебника и вярва, че шахът дарява децата с умения и способности за цял живот.

Вижте още: Защо децата в Армения учат шах задължитело