Асен Рашков: На кръстопътя между славата и бедността

Асен Рашков се ражда през 2000 г. в град Попово, област Търговище. Когато е на 7 години, родителите му го изоставят и той е настанен в Дом майка и дете в Габрово. Асен открито признава:

„Като цяло бях непослушно дете, което бягаше от училище и се  движеше в лоша компания“.

Този факт обаче не му пречи да учи и изпълнява народни песни и да се явява на певчески конкурси, от които често печели награди, а понякога и жадуваното първо място. Още като дете

Асен Рашков се влюбва в народната музика

и тази любов бележи целия му път занапред. Освен това практикува и народни танци.

Асен си спомня, че веднъж при него дошъл на свиждане баща му (за пръв и последен път), но „не, за да ми се порадва или да ме види, както роднините на другите деца, а за да ми се накара хубаво за пакостите, които правех“. Младият мъж с болка казва, че откакто бил на 7 повече никога не видял майка си и дори не е чувал нищо за нея. И с въздишка си спомня:

„Лошо хлапе бях, имах доста лоши прояви“.

Говорим си и Асен се сеща за първото си влюбване в момиче, когато бил 12-годишен. Разказва ми как не спял по цели нощи и тайно се промъквал в нейната стая, за да си говорят. Много искал да ѝ подари нещо хубаво, но джобните пари, които им давали – „не стигали за нищо“. Това накарало влюбеното момче да започне да краде от магазини.

Рашков често бяга от дома за изоставени деца

а веднъж (с негови приятели) започват да хвърлят камъни по влак и го карат да спре принудително. Днес Асен се радва, че не е имало пострадали пътници. Пакостите му не остават тайна за органите на реда и така заради провиненията си Асен Рашков е преместен в ТВУ – Социално-педагогически интернат-Варненци.

„Там в началото ми беше много трудно, но се адаптирах и успях да изградя самочувствие на лидер“.

С времето Асен Рашков започва да печели първи места по борба свободен стил, футбол и  тенис на маса. Казва, че престоят в интерната го изградил като нов човек и, че „се поправил“. Печели   доверието на директора и екипа на дома и те го пускат отпуска всяка седмица. Същевременно продължава да се развива в музиката и участва в концерти, на които по думите му „се събирала цялата околия“. Директорът на интерната

забелязва музикалния талант на Асен

и му се приисква той да продължи да го развива. Затова го записва  на кастингите на предаването България търси талант.

С изпълненията си Асен силно впечатлява публиката и журито на предаването. И не само продължава напред в надпреварата, но достига и до финала, където се класира на почетното четвърто място.

Мечтата на Асен да се докосне до светлините на голямата сцена става факт. Обхваща го голяма еуфория, радост, надежди…

Членове от екипа на продукцията му обещават да му помогнат да продължи развитието си в сферата на музиката, но това, за жалост, така и не се случва. Асен завършва 8 клас в СПИ-Варненци  и се налага да бъде преместен. Домът, в който попада, се намира в София. В този момент момчето се озовава

на кръстопътя между славата и бедността

Много хора го разпознават по улицата, но факт е, че талантът му остава да виси в опърпаните стаи и мебели на дома за младежи.

Разочарован, че не е продължил своето развитие в света на  музиката, Асен почти губи надежда, че такова ще има. В този момент обаче се появява Сдружение Операция Плюшено мече, благодарение на която младежът започва да посещава уроци по солфеж и участва в майсторски клас с ръководител известната народна певица Бинка Добрева. За съжаление някои демони от миналото на Асен се завръщат и някои нови се появяват. Докато е част от програмата той злоупотребява с наркотични вещества и е арестуван няколко пъти за кражби. Лошата му дисциплина става причина той да бъде изключен от проекта, който иначе се грижи за своите участници дори и след навършването на 18 години.

Така и

тази сбъдната мечта на Асен достига своя край

И с времето просто остава като важен и приятен спомен. Асен се чувства като изпаднал в нищото. Започва да пее в подлеза на метростанция Сердика и да радва минаващите от там хора. Те пък му носят сандвичи и топла супа. Пускат му и парички – кой по колкото може.

На 18-годишна възраст талантливият младеж напуска дома, в който живее, и където завършва 11-ти клас, и започва да се справя сам с живота. това се случва изцяло по негово желание. Със събраните на улицата пари Рашков си плаща нощувките в софийски хостел и покрива останалите си  нужди.

Така животът си тече, Асен е доволен, пее и радва хората, радва и себе си, защото се занимава с любимото си пеене и нещата някак си вървят. Така е докато не настъпи пандемията заради Коронавируса, казва Асен и споделя:

„Хората сякаш изчезнаха изведнъж. Никой вече не минаваше и нямаше кой да слуша песните ми“.

За Асен Рашков настъпва трудно време.

Той е на ръба на оцеляването

Започва да изпитва сериозни финансови затруднения и да губи контрол над ситуацията. В този момент се появява негов „приятел“ и му предлага „своята“ карта, с която да плати задълженията си към хостела. Асен Рашков се съгласява на драго сърце, но само 4 часа след ползването на картата е арестуван по обвинение за използване на чужда собственост. Истината е, че картата е била открадната. Задържаният ми казва, че много го е срам от случилото се и най-вече от това, че

в досието му ще пише „ОСЪЖДАН“

Пътищата ни с Асен се пресякоха точно в момента, когато той е в Софийския централен затвор от вече 6 месеца. Незнайно защо излежава присъдата си при строг режим, при положение, че му е бил отсъден лек. Когато говорихме, една негова фраза силно се запечата в съзнанието ми:

„Чувствам се самотен, изоставен, сам“.

Казва, че не иска приятелите му да му носят нищо, просто да има с кого да поговори. Имал си приятелка навън, която щом бил задържан, веднага го напуснала. Вместо да си помагаме точно в този тежък момент, тя ме изостави, въздъхва Асен.

Не знам какво е усещането да си в затвора за престъпление, което не си извършил съзнателно. Или поне така твърди Асен. Не знам какво е като цяло да си в затвора. Това, което ме впечатли, е, че младежът (дори при тези обстоятелства) не спира да мечтае. Най-голямата му мечта, както става ясно, е

да се занимава професионално с музика

Казва ми, че много се надява някой, от някъде, да му подаде ръка и да му помогне по пътя към кариерата на професионален музикант. Освен че пее чувствено и докосващо, Асен също така свири на пиано и китара.

Другата голяма мечта на Рашков е да завърши 12-и клас и да получи дипломата си за средно образование. Момчето е от ромски произход, но казва, че не се срамува от това и:

„Много роми са постигнали успехи и дават пример на останалите. Надявам се някой ден да съм един от тях“.   

Асен споделя, че през последните няколко години има един човек, който много му е помагал да се справя с превратностите на живота и много иска да му благодари. Това е художникът и гримьор Петър Янков. Двамата се запознават докато Асен Рашков изпълнява Девойко, мари, хубава в подлеза на Сердика, а неговият бъдещ приятел и помощник слуша в захлас.

Както Асен, така и ние от екипа на Lifebites.bg силно се надяваме чрез този текст гласът му да бъде чут и да достигне до хората, които имат желание и възможност да му помогнат по пътя занапред. Надяваме се, че текстът ще достигне до правилните хора, които ще помогнат на Асен да се справи с демоните си от миналото и да се превърне в един истински честен и добър човек и професионален изпълнител.

Вижте още: Теодосий Спасов – Трябва да знаем колко ни е достатъчно