Човешкият мозък е един от най-загадъчните и слабо познати органи в тялото ни. Учените все още са озадачени от неговата работа и истинска същност. Въпреки това има множество изследвания, които ни дават отговори на някои въпроси, свързани с нашия мозък. Подбрахме някои от тях за вас.
Мултитаскването е невъзможно.
Този факт може да ви се струва неверен, но истината е, че когато „мултитаскваме“, или поне си мислим, че го правим, нашият мозък всъщност бързо превключва от една задача на друга. Невъзможно е да извършва две действия едновременно. Изследванията показват, че когато скачаме от една задача на друга вероятността да направим грешка нараства с 50 процента и завършването на всяка от задачите се случва за два пъти по-дълго време, отколкото ако сме концентрирани само в едно конкретно действие.
Мозъкът на възрастен тежи около 3 килограма
Тежестта на мозъка на възрастен съставлява 2% от телесното му тегло. Структурата на мозъка е като твърдо желе. Най-тежкият човешки мозък, измерен в света, тежи 4 430 кг. Той е принадлежал на известния руски писател Иван Тургенев. Най лекият мозък пък е с тежест едва 2 410 кг и е принадлежал на жена.
Около 75% от мозъка се състои от вода
Това ще рече, че дехидратацията на тялото се отразява пагубно на функциите на нашия мозък. Дехидратациата, както и загубата на натрий и важни електролити, нарушават способността на паметта и концентрацията. Ето защо е важно винаги да се грижим да сме добре хидратирани.
По-голямата част от мозъка се оформя още в невръстна възраст
Интересен факт е, че още през първата година на детето мозъкът утроява размера си. В тялото на двегодишно дете пък вече са оформени 80% от неговия мозък. Останалите 20% се дооформят до настъпването на нашата 18-годишнина. Човешкият мозък е най-голям от този на всички гръбначни животни, спрямо размера на тялото.
Човешкият мозък съдържа приблизително сто милиарда неврони
Това е приблизително колкото броя на звездите в Млечния път. Тези неврони са свързани помежду си с трилиони връзки или синапси. Експертите наричат това „невронна гора“. Информацията се движи по тези неврони и е отговорна за всичко, което виждаме, чуваме, мислим или правим. Невроните в мозъка съставляват около 10% от него.
Холестеролът е ключов за ученето и паметта
Чували сме многократно за добрия и лошия холестерол. Интересен факт е, че именно холестеролът подпомага нашата памет и способност да научаваме нови неща, Около 25% от холестерола в тялото се намират в мозъка. Интересното е, че човешкият мозък не може да приема холестерол от кръвта, заради кръвно-мозъчната бариера, затова той самият произвежда такъв. Мозъчният холестерол е много по-стабилен от холестерола в други органи.
Краткосрочната памет трае около 20-30 секунди
Това е свързано с капацитета на мозъка ви да съхранява малки количества информация в активния ум. Човешкият мозък поддържа тази информация в налично състояние за лесен достъп, но го прави само за около половин минута. Когато говорим за запаметяване на цифри за кратък период от време – доказано е, че броят, който може да запомни мозъкът ни е 7 цифри.
Мозъкът не може да почувства болка
В самия мозък няма рецептори за болка. Но обвивките около него и костите на главата имат такива рецептори. Затова лесно можем да почувстваме болка в главата, но трябва да знаем, че тя не идва от нашия мозък.
Човешкият мозък се развива до края на 40-те години
Това е единственият орган в тялото който се развива до толкова късна възраст в живота ни. Около средата на човешкия живот мозъкът започва да се свива. Но размерът на мозъка няма значение, твърдят учените. Няма доказателства, че по-големият мозък означава повече ум.
Алкохолът действа зле на мозъка
Както научните данни, така и опитът на обикновените хора, доказват, че алкохолът се отразява зле на мозъка. Той може да причини загуба на равновесие, замъглено зрение, затруднение при говоренето. Тези симптоми изчезват след като човек изтрезнее. Ако обаче приемът на алкохол е системен и трае дълго време, има доказателства, че в мозъка настъпват трайни негативни промени, свързани с качеството на паметта и някои когнитивни функции.
Вашият мозък е генератор на мисли
Изследване, направено през 2005 година от Националната научна фондация, сочи, че средностатистическият човек генерира между 12 и 60 хиляди мисли на ден. От тях 95% са абсолютно същите, които са се появили предишния ден, а 80% от мислите ни са негативни, твърди проучването.
Упражненията са полезни, както за тялото, така и за мозъка
Правенето на физически упражнения повишава сърдечната дейност и увеличава притока на кръв към мозъка. Увеличеното дишане изпомпва повече кислород в кръвта, а по този начин се гарантира и повече кислород за мозъка. По този начин се стимулира производството на много нови неврони в определени части на мозъка, които отговарят за паметта и мисленето. Този процес увеличава обема на мозъка и се смята, че по този начин възпрепятства дегенеративните процеси в нашия мозък и деменцията. Освен това, тренировките водят и до стимулацията на образуването на много невротрансмитери и хормони, сред които и хормона на щастието – серотонин.
Мозъчната активност може да захрани малка крушка
Когато сме в будно състояние, мозъкът ни генерира около 12-25 волта електричество. То е достатъчно да захрани една малка крушка. Мозъкът ни работи изключително бързо. Информацията от крайниците до мозъка преминава със скорост 241-418 километра в час. За да е способен да функционира оптимално и да си набави енергията за тези процеси, човешкият мозък се храни с глюкозата в нашето тяло.
Четенето на глас активира различни неврони от четенето наум
Четенето на глас насърчава развитието на мозъка. Много е важно да се чете на глас, ако искаме да поддържаме здравето и развитието на мозъка. Експертите съветват да мотивираме децата си да четат на глас, защото това е по-полезно за мозъка от четенето наум.
Мозъкът ви е дебел
Завършваме с един забавен факт. Да, мозъкът ви е дебелаче. Той се състои от минимум 60% мазнини. Той е най-тлъстият орган в тялото. Ето защо здравословните мазнини, като омега 3 и омега 6, са жизненоважни за здравето на мозъка и цялото тяло. Здравословните мазнини помагат за стабилизиране на клетъчните стени в мозъка. Те също така могат да намалят възпалението и помагат на имунната система да функционира правилно.
Вижте още: Ефектът Дънинг-Крюгер: Усещането за илюзорно превъзходство
