Образованието за мен беше фактор, който ми помогна да се изградя като личност и в по-късен етап да се определя като социолог. Не само аз, но и всеки, вложил четири или пет години от живота си в учене и в надежди за бъдеща реализация, си задава един основен въпрос след университета: А сега накъде?
Въпрос, който те връхлита като скоростен влак, след като прегледаш статистиката и установиш тъжната реалност. А тя е, че едва около 30% от завършилите висше образование работят по специалността си. В България местата вече се борят за студенти, а не обратното. Разбира се, в университета получих много знания и придобих умения. Но след като се сблъсках с реалността, си дадох сметка, че тепърва има да уча нови уроци.
Ето и най-важните седем от тях, с които съм се сблъскала след университета досега:
1. Няма смисъл от зубрене на суха теория.
Този проблем възниква от факта, че системата на обучение в България не отговаря на изискванията на бранша. В учебните планове на университетите са включени много предмети, от които безспорно придобивате богата обща култура и ценни знания. Но истината е, че повечето от тях никога не влизат в употреба в реална среда. Същевременно някои от необходимите за специалността знания се пренебрегват. През четирите години от следването ми изучих труда на страшно много философи, социолози и политолози. Те без съмнение са допринесли много за развитието на науката. Но на никое интервю за работа след това не ме попитаха дали знам какви са трите типа господство според Макс Вебер.
През четирите години (поне) учене в университет трябва да наизустим огромен обем суха теория, която изобщо не помним накрая. И така всички ние, горди с постигнатото и с диплома в ръка, се озоваваме на пазара на труда, и ето къде започва трудната част…
2. Добре, че имам хоби, че да си намеря работа.
Типичен пример съм аз. Бях толкова ентусиазирана, че уча социология, а в момента работя като фитнес инструктор. Дали поради пенсионната система, която както всички знаем е по-лоша и от образователната. Дали поради лошите икономически условия или заради българския обичай да наемат близки хора, свободните работни места за млади кадри са сведени до минимум.
Когато отворя сайт за намиране на работа, откривам не повече от 10 – 15 обяви по специалността ми. Замислям се, че само във випуск 2013 Социология завършихме 60 човека. България е на едно от първите места по брой университети на глава от населението. Системата на висшето образование у нас обхваща 51 висши училища, от които 37 държавни и 14 частни. В същото време едва 26.9 на сто от българите на възраст от 30 до 34 години са с висше образование. Това е нагледен пример за липсата на връзка между възможностите за образование и реалния статистически профил на населението. Ето защо след университета много от нас се захващат с каквато и да било временна работа, докато се появи подходящата.
3. Елитната специалност и високите оценки в дипломата не гарантират работа.
Дори и да си бил най-големият отличник във випуска си, без опит след университета няма да те вземе никой работодател. Във всяка обява за работа е посочено изискване: опит по специалността, с изискване за минимален брой години. И сега искам да попитам хората, които пишат тези обяви: „Скъпи работодатели, как да се сдобием с опит като не ни взимате на работа?” Много западни фирми наемат млади и перспективни кадри, които сами доразвиват и така си „отглеждат” качествен персонал. В България засега опцията да започнеш като стажант се предлага на твърде малко места.
Трупайте стаж и създавайте контакти, още докато сте в университета.
Важно е да познавате хора в сферата, в която се каните да започнете да работите. Много свободни позиции се дават на кандидати, които са препоръчани от друг. В същото време един опит, колкото и малък да е той, ще ви изстреля с едни гърди напред пред останалите студенти.
Всички онези допълнителни лекции, семинари и курсове, които са ни предлагали в учебното заведение са важни и не се знае кога могат да ни послужат. Дали ще е допълнителното изучаване на педагогическа правоспособност или стриктното изпълнение на задължителния стаж, всичко се оказва от значение накрая. Никога не знаете какви контакти може да създадете по време на един стаж, колкото и кратък да е. Аз, разбира се, го разбрах по трудния начин, когато започнах да си търся работа.
5. Учете засилено чужди езици!
Това, заедно с изискването за опит, са най-големите спънки в намирането на работа след университета. В днешния глобален свят езиците играят ключова роля в развитието на абсолютно всички стоки и услуги. Естествено, говоренето на чужд език е задължително изискване към всеки кандидат за работа. Добра идея е да уплътните лятната ваканция със студентска бригада в чужбина, вместо да мързелувате на плажа или под чадърите на някое актуално заведение в столицата или родния си град.
Мислете, докато избирате специалност.
Имайте едно наум, ако избирате специалност, която е популярна. Подгответе се предварително. Колкото по-голям наплив има към една специалност, толкова по-пренаситен с кадри за съответната длъжност ще е пазарът на труда. Когато кандидатствах преди няколко години, списъците на всички ни започваха със специалности като право и връзки с обществеността, докато не останаха много безработни юристи и пиари. А в момента модата се насочва към единствената сфера, за която все още има голямо търсене на кадри. А именно IT сектора.
7. С пищови на изпити и бягство от лекции лъжете не преподавателите, а самите себе си.
Подобно поведение не може да ви донесе нищо хубаво, ако не по време на следването, със сигурност след университета. Може само да се окаже, че сме пропуснали нещо важно, което вбъдеще ще ни потрябва. Докато бях студентка, доста често ставах свидетел на следната ситуация: „Този професор не следи кой присъства на лекциите му и кой не. Значи няма смисъл да ходя да си губя времето“. В такъв случай бих казала само едно: „Мили студенти, няма на кого да се сърдите после за неуспехите си“.
Независимо колко е остаряла и лоша образователната ни система, тя ни предоставя множество възможности. Ниският процент на висшисти, които са се реализирали по специалността си, не се дължи само на системата, а и на личните ни пропуски.
