Чували ли сте за мотовете? Те са изключително симпатични и любопитни пухкави създания, рожба на една енергична българка – Радостина Николова. Светът, който създава, за да настани тези свои илюстрирани деца, се шири от България до Китай. В далечната азиатска страна българските мотове и техните приключения се радват на завидна популярност.
Удоволствие е да ви представим
Радостина Николова – автор на историите за невероятно сладките мотове
и създател на вълшебното издателство Мармот, което само за тази година има пет номинирани заглавия в литературните награди Бисерче вълшебно.
Коя е Радостина Николова? Разкажи ни повече за нея?
Срамежливо, неуверено момиче, което обича да учи и често се ядосва на себе си. Определено смятам, че още раста, правя грешки, смея си се, падам, ставам и продължавам. Колкото до професионалните ми занимания, в момента съм управител на издателство Мармот, съдружник в онлайн книжарницата Ние, децата и детски писател.
Как се роди идеята за мотовете?
Преди 13 години, когато Андрей (Таткото на мотовете) за първи път ги спомена покрай игра на думи. Влязоха в главата ми и оттогава си живеят там. По книгите работихме двамата с него. Той винаги е бил с по-доброто чувство за хумор.
В твое интервю разказваш, че си зарязала доходна работа заради книгите. Трудно ли се взема такова решение?
Разбира се. Но в крайна сметка парите не са всичко. Никога не ми е било самоцел да изкарвам пари.
Да знаеш, че работата ти носи смисъл, е много по-ценно.
Виждала съм твои снимки в социалните медии, на които четеш пред деца в различни училища и читалища. Можем ли да кажем, че писателите са новите будители?
Всеки може да бъде будител днес, стига да провокира детето да търси, да учи, да се бунтува и да изразява себе си. Будителите някога са се борили за кауза, съотнесена към времето тогава и необходимостта да се запази българщината, народността, самочувствието и принадлежността към нещо голямо и значимо.
Будителите днес имат различна мисия
– макар да продължаваме да се борим за опазване и почитане на себе си като част от обществото, далеч по-важна е отговорността ни да възпитаваме будни, изискващи, търсещи и умни деца, които да поведат това общество. Смятам, че всеки може да влезе в тази роля. Дори самите деца могат да бъдат будители.
Искала ли си да пишеш за възрастни или децата са твоята предпочитана аудитория?
Обиквам децата все повече с всеки следващ досег до тях. Не мисля, че някога ще пиша за възрастни. Всъщност, много по-голяма е отговорността да пишеш за деца. Затова и като писател, и като издател, съм изключително взискателна към детската литература.
Кое те подтикна към писането?
Това, което ме подтиква към всяко важно решение в живота ми – желанието да се предизвиквам и провокирам, да експериментирам с неща извън зоната ми на комфорт. Ако една идея ме зачопли, тя ще види бял свят.
Знам, че историите с мотовете имат своя голяма публика в Китай. Как стигна до този екзотичен пазар?
С много труд, изпратени имейли, търсене, контакти и търпение. Моят живот ме е научил, че всичко, за което се бориш, накрая по един или друг начин, се случва. Нужни са обаче постоянство и изобретателност.
Защо реши да създадеш свое издателство?
Защото вярвам, че детските книги променят животи. Колкото повече го виждах с очите си, толкова повече растеше желанието ми да мога да съм част от този процес. Това просто беше естествено продължение на страстта ми да работя с деца, да пиша, да чета, да търся и да искам да има повече хубави книги.
Кое е по-трудно в България: да си издател или писател?
Не искам да характеризирам нито едното, нито другото с подобен тип определения, защото това ме поставя автоматично в позиция на мрънкало. Аз не съм човек, който се оплаква. Виждам затруднение и търся как да го преодолея. Както във всеки аспект от живота и във всяка професия, и писането, и издаването имат своите предизвикателства. Но точно тези “проблеми”, които изискват разрешаване, правят пътя интересен. Благодарение на това се учим и растем.
Какви книги харесваш?
В общи линии съм на периоди. Понякога чета само детска литература, друг път ме обхваща ентусиазъм да чета биографии, после съм на класическа литература или бизнес литература. Различно е. Зависи от настройката ми.
Имаш ли любим детски писател?
Да, Едуард Успенски.
Обичаше ли да четеш като малка?
Ако имах разнообразието от книги, които има на пазара в момента, определено щях да обичам да чета много повече. Обичах да разглеждам и потъвам в книгите. Затова най-ярко си спомням цветните книги от детството ми.
Какви съвети би дала на майки, които се чудят как да запалят децата си по четенето?
Първо и най-важно – да четат на децата. А от момента, в който детето започне да проявява вкус и желание за конкретни книги, да му дават достъп до тях. Да насърчават този избор като го водят в библиотека или книжарници, да превърнат книгите в част от ежедневните ритуали за игра, приспиване, сближаване.
Книгите преди всичко са уют
Те задълбочават близостта на детето с четящия. Това споделяне на един общ свят и пътуването заедно в него е толкова интимно занимание, което нито едно друго забавление не може да осигури. Изумена съм как има родители, които съзнателно бягат от такъв тип изживявания с детето…
Какво не те попитах, а би искала да кажеш?
Бих искала да посъветвам родителите да играят, колкото се може повече с децата си, да ги слушат и да разговарят с тях. Наша колективна отговорност е да чуваме децата и да отговаряме на въпросите им, колкото и неудобни да ни се струват понякога. Когато ни чувстват близки, децата се разтварят като цветове и започват да споделят и общуват с нас, а мъдростта, която може да попием от тези разговори, я няма нито в книгите, нито в учебниците, нито по новините.
