Чували ли сте някога за Танцувалната чума? Ако отговорът ви е не, то се надяваме този текст да ви бъде интересен и да ви донесе нови знания за чудатостите, пред които често се изправя света.
Танцувалната чума е наричана още Танцувална мания (понятие, въведено от Парацелз), Хореомания, Танц на св. Йоан, Тарантизъм и др.
Какво представлява Танцувалната чума?
Това е социален феномен, който буквално завладява цяла континентална Европа в периода между 14 и 17 век. Големи групи хора започват да танцуват хаотично по улиците на градове и села и резултатът е масови и неконтролируеми истерии. Мъже, жени и деца танцуват неспирно, докато не паднат на земята от изтощение. Танците обикновено са с продължителност часове, дни, седмици и дори месеци.
Много източници твърдят и вярват, че тази чудновата масова истерия започва на 24 юни 1374 г. в Аахен, част от Свещената Римска империя (днешна Германия). Феноменът бързо се пренася и завладява цяла Европа, в това число Италия, Люксембург, Франция, Холандия, Швейцария и др.
Никой не може да обясни и разгадае причините за това явление. Хората се намират сякаш в дълбок транс, на който не могат да се противопоставят и от който не могат да избягат. Всички танцуват до изнемога и не могат да се спрат, все едно някой или нещо движи телата им вместо тях.
Историите за Танцувалната чума не са някакъв мит
за несъществуващи събития. Точно обратното. Съществуват множество доклади, документи и други свидетелства, които потвърждават съществуването на тази необичайна вълна на ексцентрично поведение, продължила цели три века в различни точки на Европа. По време на тези събития често се случва музиканти да съпровождат атмосферата им и под техните звуци да се мятат обезумелите хорски тълпи.
Теориите за появата и разпространението на Танцувалната чума са много. Учените така и не са постигнали консенсус по темата и до днес.
Според едни този социален феномен възниква като последствие от ученията на религиозни култове и секти, които предизвикват и насърчават многобройните танцуващи шествия. Целта – хората да освободят ума и тялото си от ежедневните проблеми и трудности, които се явяват в живота им.
Други определят Танцувалната чума като
масово психогенно заболяване
при което се проявяват физически симптоми, без да е ясна причината, която стои зад тях.
Според трети Танцувалната мания е резултат от проклятие, изпратено от Свети Йоан Кръстител (или друг светец). Засегнатите от феномена често посещават свещени места, на които се молят на съответния светец да ги отърве от магията на неконтролируемите танци.
Според някои вярвания това необичайно поведение у танцуващите било предизвикано от ухапвания на тарантули или скорпиони, откъдето идва и терминът Тарантизъм. Проучване на феномена, направено през 1959 г. от професора по религиозна история Ернесто де Мартино обаче разкрива, че повечето случаи на Тарантизъм вероятно не са свързани с ухапвания от паяци.
Друга хипотеза, с която самите засегнати от Танцувалната чума си обяснявали своето налудничаво поведение, била, че те са обладани от зли демони или от самия Сатана.
В изследването си върху социалните феномени авторът Робърт Вартоломей отбелязва, че:
“Участниците често не са живеели там, където се е провеждал танцът. Тези хора пътували от място на място, а други се присъединявали към тях по пътя. Със себе си те носели странни за местните хора обичаи и поведение.”
Той описва още, че танцьорите носели “странни, цветни дрехи” и “държали дървени тояги” в ръцете си. Мнозина показвали “неприлични жестове“, а някои двойки дори правели секс посред тълпата.
През 17 век Танцувалната чума става известна като
епидемична хорея – заболяване на нервната система
което се характеризира със симптоми, наподобяващи тези на танцуващите тълпи. То, макар и недотам убедително чисто научно, се смятало за необичайна форма на епилепсия.
Някои учени описват чудноватата мания като колективно психично разстройство, колективно истерично разстройство и масова лудост.
Други техни колеги обясняват Танцувалната мания с отравяне от ергот – род халюциногенни гъби, които растат усилено по време на дълги, дъждовни периоди и могат да засегнат ръжта и други култури, употребявани от хората. Освен халюцинации, те предизвикват и силни конвулсии в тялото, с което учени си обясняват феномена на Танцувалната чума.
Други теории предполагат, че симптомите са подобни на енцефалит, епилепсия и тиф, но както при ерготизма, тези състояния не могат да обхванат всички проявления, налични при Танцувалната мания.
Интересното в случая е, че тази нечувана колективна психоза спира внезапно в средата на 17 век. Друг любопитен факт е, че официално началото на феномена се датира от 14 век, но всъщност още в
началото на 11-и се случва първата подобна проява
18-има селяни започват да пеят и танцуват неконтролируемо, нарушавайки спокойствието на свещения за християните празник – Бъдни вечер.
И до днес остава загадка за учените дали Танцувалната чума е била истинско неврологично заболяване или просто социално явление. Каквато и да е истината, този феномен си остава една чудата история от еволюцията на хората.
