Преди време ви разказахме за Извора на доброто, който бликва в село Мърчаево, близо до София, в двора на къщата на ученика на Дънов Темелко Темелков. Именно на това място Учителя провежда последните си беседи и споделя последните си думи и съвети към своите ученици.
В едноименната книга – Изворът на доброто, са поместени тези последни слова на Петър Дънов, наричан просто Учителя, част от които са и споделените в този текст размисли и откровения за българина и България.
Авторите на книгата споделят:
“Учителя беше пътувал много из България. Ред години беше изучавал българина. Беше правил единадесет години своите френологически измервания и изследвания. Беше проучил българина всестранно. Той познаваше неговото минало и настояще, неговия бит и характер”.
И още:
“Учителя познаваше душата на този народ – Божественото, което е вложено в него. Познаваше и онова, чуждото, което отпосле се бе вмъкнало. Като работеше върху характера на българите, учителя търсеше методи да го повдигне.”
А ето какво казва и Учителя за българина и България:
В българина има три хубави черти. Най-първо са живели тук българите траки, които са се наричали благати хора или благари. Те са били добри. От тях българите са взели склонността към мистичното, духовното. После са дошли славяните, заели са Балканския полуостров. От тях българите са взели духа на жертвата – самоотричането. Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях са приели храбростта.
Вие сте пратени в България. Тук е една необработена, сурова почва с троскот. Трябва да копае човек половин метър, за да я обработи и пречисти. Да бъде човек твърд и устойчив – само при българите може да научи това. Трябва да живееш при тях, за да научиш твърдостта на волята.
Българинът иска Любовта да се изрази на дело. Той е добър, умен.
Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост и упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество – твърдостта, за да проповядват после добре Божественото учение.
Ако управниците слушаха народа, много малко грешки щяха да направят.
Добре е българинът да бъде твърд, но да бъде разумно твърд, т.е. твърд не за обикновените идеи. За тях може да бъде отстъпчив. Но за Божественото трябва да бъде готов всичко да жертва, да не го е страх от смъртта. Човек, който се страхува от смъртта, нищо не може да постигне. Освен това българинът е много естествен и справедлив. Изобщо славянинът е съвестен.
Българинът има много добри качества, наследени от миналото.
Българинът има една черта – не обича да му заповядват. Остави го свободен – и той ще направи много повече за теб.
Българинът е гостоприемен.
У българина има едно чувство – всякога преувеличава нещата. Никога не може да каже нещо, както си е, а ще го преувеличи. Това чувство е развито у него.
Много любопитен е българинът.
Българите са хора на волята. У тях челото, носът и брадата са еднакво развити. Ето защо те не могат да бъдат хора само на чувството.
Добрата страна на българина е, че той е признателен.
Българинът се отличава с голяма разрушителна сила. Много обича да разрушава. Като върви през гората, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва. Ако българите съумеят да превърнат разрушителната сила в творческа, ще станат велик народ.
Българинът лесно се приспособява навсякъде. В България са упорити, но като излязат вън, са гъвкави. Това е славянска черта.
Сега българите имат най-благоприятни условия. Невидимият свят им помага. По натура те са песимисти. У тях надеждата е слабо развита.
Има два вида българи: по плът и по дух. По плът са повече, а по дух – по-малко. Българите по плът нямат право на държава, но благодарение на българите по дух българите имат право на държава. Истински българин е този, който има доброта, справедливост, красота и разумност. Доброта в сърцето, справедливост – в ума, красота – в душата, и разумност.
В религиозно отношение у българина има много заблуждения. Те не са се освободили още от идолопоклонничеството. Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки.
Българският народ е музикален. В България има музикални хора.
Какво означава думата българин? Тя е от древен произход. Коренът ѝ се крие в дълбоката древност. Под българин разбирам човек, който търси учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената философия това е значението на думата българин. Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее.
Българите трябва да се уповават единствено само на Бога.
Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога – има нарушение на отношението им към Бога. Както при евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство – наказание за гонението против богомилите.
В България не трябва да има никакво насилие, никакви убийства, никакви изтезания. Българите трябва да разберат, че може и без насилие.
България никога няма да бъде голяма държава, това е писано. Българите по друго трябва да се отличават, а бе по успехите в своите войни. Управляващите в България извършиха много престъпления – и в други земи, и в самата България. Нямат никаква мъдрост тези хора.
С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципът на Свободата.
Българите са съществували в предисторическо време.
Душата на българина е като силно наторена нива, на която растат всички семена, каквито биват хвърлени. Зависи от градинаря какви семена ще посее.
Ако българите искат да имат простор, трябва да приложат Божественото учение.
Ако България приеме Новото учение, ще получи всичко, каквото ѝ е нужно. Ако не го приеме, нищо няма да ѝ се даде.
Важно е българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи.
Желая в България да се роди новият човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце.
Вижте още: Петър Дънов: Различна храна за всеки ден
