Говоря си с прекрасна, млада дама, която живее във Варна. Таня Петкова обича природата и екстремните разходки по ръба на планинските хребети. А най-новото приключение, с което се е заела е писането на книги и издаването им.
Буквите от години са част от нейния свят на професионален преводач, а сега им е намерила още по-живо приложение. Как един преводач може да стане издател. Ето какво сподели Таня Петкова:
Коя е Таня Петкова? Сподели ни малко повече за теб.
Таня е момиче, жена, майка, съпруга и още много роли, които се опитвам да съвместявам, и които ще ми отнеме време да формулирам и запиша. Иначе съм преводач и работя в компания за преводи, където координирам различни преводачески екипи, редактирам, коригирам и чета по цял ден. Ако се чудите дали някой чете онези безкрайни инструкции за употреба, когато си купите нова пералня, автобус или комбайн, или дългата листовка в кутията на парацетамола, това сме аз и моите колеги.
Как се запали по писането?
Писането само по себе си никога не ми е било самоцел. Нямам спомен да съм си водела дневник, да пиша стихотворения или дори да имам някакви амбиции в тази посока. Моето писане започна по същество със “записване”.
Залових се да водя записки на историите, които синът ми си съчиняваше, за да мога после да ги чета на баща му. В тези разкази липсваха всякаква логика и последователност, но бяха невероятно смешни и по детски шантави, като например шоколадовите ръкавици за тромпет, които още помним. В действителност героите на следващата книга, която в момента илюстрираме, са негово авторство.
Разкажи ни повече за твоята първа книга?
Първата книга, която издаваме, е всъщност втората, която написах. Тя се казва Виждам те и разказва милата и трогателна история на мечешкото семейство Медунови, техните премеждия и емоции.
Тази книга се появи много емоционално и бързо, без да обмислям дълго героите, имената и сюжета. И като всяка бърза работа, с редакторката имахме какво да подобряваме и в крайна сметка съм много доволна от това, което се получи.
За мен историята сама по себе си е една част от общата картина на
хубавата детска книга
Илюстрациите и нейната изработката се нареждат по важност и това мисля ще е явно за всеки, който хване тази книга в ръце. Илюстратор на книгата е Тео Георгиев, който е изключително талантлив и с когото се работи много приятно. Искахме да създадем илюстрации, които наистина ще направят впечатление. Всички детайли в тях са помислени внимателно, като в същото време стилът кореспондира с вида на хартията, която използваме, за да се добави още повече текстура.
Как стигна до идеята да направиш свое издателство?
Бавно, но славно, както се казва. Може би идеята узря, когато един дълго чакан отговор от друго издателство така и не дойде. И съм много благодарна, че не пристигна, защото нямаше въобще да се осмеля да взема това решение и да мога да заявя и постигна желанието си книгата ми да изглежда по точно определен начин.
Но извън книгите, които са под мое авторство, ще предлагаме и книги на други автори, които покриват нашето виждане за съвременната детска книга. Вдъхновяващи текстове, изключителни илюстрации и качествена изработка. Книгата не е стока на конвейер с определен срок на годност, тя е стойност и като такава ние бихме се радвали нашите книги да намерят своето дълго и заслужено място в библиотеките на читатели от всякакви възрасти.
Освен това, имам късмета да работя с един от най-прецизните и педантични по отношение на дизайн, цветове, изработка и печат хора, който по някаква случайност е и мой съпруг. И така, семейно, решихме да направим Ясна книга. Ясна – защото имаме ясни критерии, но и заради Ясен – нашето момче.
Какви книжки четеш на детето си?
Ясен е на 8 години и чете сам, има интерес към книгите. Вечер преди лягане чете няколко странички. Преди да настъпи този момент, аз или баща му му четяхме книги. Харесвам “плътни” текстове и избягвам такива, които се плъзгат по повърхността на темата, която засягат, и са прекалено кратки. Това е така, може би защото синът ми от малък успяваше да се заслуша и в по-дълги истории. Сега сам избира какво да чете и е на вълна Дръндьо, апокалиптични зомбита и подобни.
Какви книги харесва Таня Петкова?
Харесвам книги, които успяват да ме накарат да съпреживявам и чиито герои имат интересни емоционални светове, подбуди и стремежи, както например е класиката На изток от рая. “Харесването” е много субективно. Често променливо усещане и нямам някакви универсални критерии, които отмятам мислено, преди да започна книга. Не се придържам към определени жанрове или автори.
Коя е любимата ти жена автор?
Блага Димитрова. Много харесвам разсъдливостта в книгите ú, тази жена е изцяло извън времето си.
Имаш ли предпочитан жанр за четене?
Не. По-категорично мога да определя с кои жанрове така и не се заобичахме и това са научната фантастика и книгите за самоусъвършенстване.
Смяташ ли, че електронните книги неизбежно ще изместят хартиените?
Не, не мисля. Електронните книги са практично допълнение, но сензорното усещане от разгръщането на книгата, аромата и шума няма как да бъде изместено.
Хората в твоето обкръжение четат ли?
В моето семейство винаги много се е четяло. Майка ми е дългогодишен учител по литература, а преди да стане учителка работеше в Дома на книгата в родния ми град. Още пазя бегли спомени от посещенията ми там – през детския ми поглед това място ми изглеждаше като тъмна и тайнствена пещера със странна миризма на влажна хартия.
Коя е последната книга, която прочете?
Ритуалът на Радко Пенев.
Какво те зарежда творчески?
Може би ще прозвучи много странно, но стресът много ме “зарежда”. Ни най-малко в кръга на шегата… до различни идеи, мисли и заключения стигам в моменти, когато съм “на педала” и маневрирам между различни житейски роли и отговорности. Не съм от спокойните и съзерцаващи личности, които имат нужда от определена настройка, за да творят.
