Събина Георгиева e aвторка на Опашати непознати с цветна лична и работна автобиография. Обърнах се към нея не само, за да науча повече за нейната книга, но и за да открия отговори на куп интересни и важни въпроси – децата и родителите могат ли да си говорят за чувства и колко е важно това? Може ли една детска книга да дава информация по сериозни теми, свързани с емпатията и емоциите? Детските книги имат ли роля във възпитанието?
Запознайте се със
Събина Георгиева и нейните Опашати непознати
Коя е Събина Георгиева? Разкажи ни малко повече за теб.
В професионален аспект съм работила в сфери като продажби и маркетинг, преводи, управление на проекти, висше образование, чуждоезиково обучение. Доста различни поприща, но всяко едно е било част от пътя, довел ме до тук. В момента по-активно се занимавам с копирайтинг, а най-вече с отглеждането на дечицата ми. Прекарала съм и известно време в чужбина и София, а сега живея със семейството си във Варна.
Кога се запали по писането?
В много ранна детска възраст. Дори не мога да кажа точно кога, но в съзнателните ми спомени първите си добре оформени стихове написах на 12-13-годишна възраст. Някои от тях помня наизуст и до ден днешен. Писането на Опашати непознати беше завръщане към една стара любов.
Защо реши да пишеш детска книга, а не такава за възрастни?
През последните години чувствам литературата за деца много близка. Покрай моите деца, особено по-големия ми син, натрупах много наблюдения и много неща, които исках да споделя – както с него, така и с всички останали деца.
Твоята книга има ли послание зад историята или самата история е посланието ти към читателя? (Този въпрос е в почит на великия израз: “Какво е искал да каже авторът с творчеството си и питам аз, преди някоя учителка след време. Това, разбира се, е в кръга на шегата)
Харесва ми да мисля, че всеки сам ще открие послание в книгата, докато я чете. Че ще го жегне някоя наболяла за него тема. Иначе на първо място, моето послание е да отваряме сърцата си за животните, да уважаваме техните нужди и личното им пространство. И да не забравяме, че често техният характер е пряко отражение на нашето отношение към тях.
На второ място, посланието ми касае емпатията и емоциите. Искаше ми се децата и родителите да си поговорят за чувствата. Например за гнева, колко екплозивен и първосигнален може да е той, а колко болка и тревожност може да прикрива.
Книгата разказва за пет кучета, но смятам, че ако наум заменим образите с човешки, пак ще са валидни същите реакции и чувства. Аз също съм реагирала с “ръмжене и лай”, когато всъщност съм била наранена, объркана, изморена. При емоциите няма черно и бяло и исках да приканя хората да вникнат зад видимите неща. Всеки човек е като една глава лук, трябва да обелим люспите, за да разберем какво се крие вътре в него. Може малко да ни залюти, но си струва.
Имаш ли любим автор на детски книги?
От години, още преди да имам деца, моята любима детска книга е Малкият принц. Дори имам немалка колекция от издания на различни езици. Антоан дьо Сент Екзюпери е магьосник в създаването на образи и предаването на ценни послания за малки и големи, без те да са твърде натрапчиви. Харесвам творбите и на много модерни детски автори, като например Евгения Войнова, Вера Асенова, Джулия Доналдсън, Кори Доерфилд.
Ти какви книги четеш?
Допадат ми разнообразни жанрове, уви, в последно време не отделям много време за “книги за възрастни”. Но активно чета детски книги и те ми носят огромно удовлетворение. Любувам се на илюстрациите, търся скрити послания, слушам интерпретации през детските очи. В тази връзка последно прочетох в оригинал “Момчето, къртицата, лисицата и конят” на Чарли Макеси, една приказна творба за деца и пораснали деца.
Как успяваш да съвместяваш майчинството с писането?
С много помощ. Всъщност, съчетаването с писането не е най-трудно – пиша когато времето позволява, обикновено много късно вечер. По-сложно бе комбинирането на майчинството с работата по самото издаване на книгата – срещи, имейли, задачи, но имах голяма подкрепа от майка ми и съпруга ми.
“Опашати непознати” е история за няколко кученца и в тази връзка, ти имаш ли домашни любимци? Ако имаш, разкажи малко за тях.
В момента се радваме на двете ни чудни котки, Мъфин и Кета. За огромно съжаление наскоро останахме без куче у дома, когато нашата Чара ни напусна. Но винаги съм била заобиколена от домашни любимци, най-вече кучета, и ги смятам за прекрасни спътници. Същата привързаност и внимание наблюдавам и в моите деца.
Колко време ти отне написването на книжката?
Може би около година и половина. Трудно е да определя с точност, тъй като започнах проекта спонтанно, а работих по него малко по малко, докато не започна все повече да се превръща в завършена творба.
Планираш ли следващо заглавие?
Имам идеи за следващи заглавия и вече развивам някои концепции, но ще ги запазя като изненада.
Какво мислиш за книгоиздаването в България? И защо реши да се издаваш сама?
В България има страхотни издателства, чиято мисия е да издават истински стойностни заглавия за деца. Книжният ни пазар е сравнително малък и навлизането в него е по-трудно, но това има своите плюсове и минуси. Реших да издам книгата сама, защото исках да имам повече творчески контрол върху процеса и крайния резултат. Книгоиздаването е трудна и времеемка задача, но за мен бе голямо приключение. Научих изключително много неща и се запознах с прекрасни хора и съмишленици.
Напоследък се наблюдава една тенденция за издаване на книги от популярни лица, само защото са популярни. Това според теб как се вписва в света на литературата?
Нямам нищо против това. За мен не е толкова важно дали авторът е популярно лице и от какво поприще идва. Ако човек има послание или личен опит, които желае да сподели със света, нека да го направи. Важно е, обаче, книгите да са наистина добре издържани. Например, според мен не трябва да се пропуска работата с редактор.
Популярните личности имат голяма аудитория, която ги подкрепя и им има доверие – това е привилегия, но и огромна отговорност. Затова и към писането и издаването на книги трябва да се подхожда отговорно, особено когато става дума за деца.
Какво не те попитах, а би искала да кажеш?
Бих искала да пожелая на родителите да успяват по-често да си открадват минути за четене с децата. Освен очевидните ползи за тях, и ние възрастните винаги има какво да научим.
