Златина Тодева е дългогодишна театрална, кино и телевизионна актриса. Има изиграни над 200 роли, а актьорското съсловие ѝ дава псевдонима Мама Злата. Работила е в много театри из цялата страна и се е снимала в над 30 кино и телевизионни ленти. Тодева е известна освен като талантлив артист и като буйна родопчанка, но с отворено и добро сърце.
Златина Гочева Тодева се ражда на 27 февруари 1926 г. в град Стара Загора. Казва с тънкото си чувство за хумор:
„Аз съм се родила идиот. Тялото ми е било кожа и кокали, а главата ми е била като каун*. Тогава той ми е наместил меката глава и я е оформил. Затова много ми се радваше д-р Узунов, защото казва: „Много хубава те направих“.**
И добавя, че не знае какво е направил докторът, докато ѝ е намествал мозъка, защото е станала „въз лудичка“ от детство, та чак до старини.
„Случайно станах артист. Но случайните случки случайно се случват“.
Като девойка Златина учи в гимназия в Стара Загора. В последния срок на последния курс обаче я изключват от училището заради „громко поведение и тиха слава“, смее се Тодева.
Записва вечерна гимназия. Налага се да започне и работа
Изборът е труден. Случайна среща с голямата артистка Мара Шопова (майката на Наум Шопов) я отвежда право в трупата на местното читалище.
„Помирисах грим, перуки и не знам ти какво си… и Слава Богу – до сега!“ “***
Първият неин наставник и учител по актьорско майсторство е гореспоменатата Мара Шопова, а колегите ѝ в читалището (а и по-късно), както Златина Тодева казва – били заредени с неизчерпаем актьорски талант и енергия.
Златина Тодева е от онези хора, които няма как да не обикнеш
Не само като талантлив артист, но и като човек. Колегите ѝ започват галено да я наричат Мама Злата и с това прозвище българската актриса остава известна до сетния си час. През годините се изявява на сцените на театрите в Стара Загора, Пазарджик, Димитровград, Хасково, Пловдив, Смолян, София. Прекрасната актьорска игра и дълбокият смисъл, който носи моноспектакълът ѝ Забравени от звездите, ѝ донасят престижната награда за най-добра женска роля, връчвана от Съюза на артистите в България.
„Никога не ме е било срам да играя възрастна, грозна, куца или саката – въпросът бе ролята да е хубава, да има нещо, за което да се замислиш.“
Освен театралната сцена, камерата също обича образите, в които Мама Злата се превъплъщава.
Тя участва в над 30 български филма и сериала
както и в множество телевизионни проекти. Сред най-известните ленти с нейно участие се нареждат: „Под игото“ (1990), „Хайка за вълци“ (2000), „Мила от Марс“ (2004) и др. Златина Тодева споделя:
„Хубаво мина младостта ми. Благодаря на Бога! И старостта ми не е лоша. Акълът ми няма да дойде сигурно, щом не е дошъл досега!“
По време на дългогодишната си кариера Тодева получава още много професионални награди и държавни отличия, сред които Аскер, два ордена Кирил и Методий II степен и званието Заслужил артист през 1986 г.
„Защо продължавам да играя още? Има магия някаква. Просто магия някаква! Не знам точно какво е. Дава ми дух, дава ми енергия някаква. Аз давам от своята енергия… Хубаво е!“
Актрисата е наградена посмъртно и с Националната награда за актьорско майсторство Любимец 13 – Легенда на българския театър.
Любов от пръв поглед
Така Златина Тодева определя първата си среща със своя колега и бъдещ съпруг Никола Тодев. Двамата се харесват веднага щом се запознават и скоро се женят. Ражда им се дъщеря – Гергана, а брачният им съюз продължава повече от 35 години.
„Тази любов не ме остави толкова години… Дори и след смъртта му.“
Актрисата споделя, че точно 40 дни, след като Никола си отива от този свят (през 1991-ва г.),
е имала свръхестествено преживяване
Вратата на хола в къщата им се отворила, без да има вятър или друга причина за това. Кучето им Лорд започнало да „прегръща въздуха“. Да се търкаля, вие, скача и радва така, както правело, когато мъжът се прибирал вкъщи. Златина Тодева започнала да вика:
„Как може такова нещо – Лорд да те вижда, а аз да не мога да те видя“.
В този момент усеща нежно погалване по бузата и ѝ става „леко“. Скептик до този момент, тя започва да вярва, че наистина има задгробен живот и че душите продължават своя път след физическата смърт на човека. Убедена е, че „има друг свят“ и някой ден отново ще се срещне със своя любим Кольо Тодев. Това не е единственото паранормално преживяване на Златина Тодева.
„На оня свят има театър!“
категорична е Мама Злата. Повод за нейното убеждение е един сън, в който ѝ се явява мъжът ѝ, обяснявайки, че
горе на небето са се събрали „прекрасна трупа“
а той е слязъл, за да търси актриса за главната роля. Златина веднага възкликва: „Аз“. Но Никола ѝ казва, че няма да е тя. Пита го кого ще вземе тогава. Той отвръща: „Мариета!“ – тяхна колежка, за която Тодева по онова време не знаела, че е болна от рак и е много зле. На сутринта след съня, телефонът на театъра иззвънява и… идва вестта, че Мариета е починала. Вярвате или не – подобни неща наистина се случват. Поне така твърдят хората, които са ги преживели.
“Така че, на оня свят има театър. Щом взеха Мариета за главната роля, а мене Колю ме не иска! Явно ще тегля още много на тая земя.“
И споделя, че не се страхува от края и отдавна е готова. Талантливата българска актриса отлетя към сцената на небесния театър на 13 април 2007 г., на 81-годишна възраст. И за да затвърди като за последно репутацията си на луд (в най-добрия смисъл) и изключително смел човек, само три месеца преди кончината си
позира гола във фотосесията
и впоследствие (8 години по-късно – през 2019 г.) изложбата Мигновения на фотографа, художник, сценограф и режисьор Юлиан Табаков. Фотографиите провокираха и възхищение, и погнуса, и адмирации за смелостта, и укори за неестетичността. Бяха определяни едновременно като грозни и красиви, но едно е сигурно – шокираха обществото и предизвикаха небивал интерес със смелостта да извадят на показ остарялото женско тяло и уловеният в него дух. Партньор на Тодева в заснетите кадри е актьорът Марий Росен. Мнозина сметнаха за унизително разголването на актрисата и откровеното заснемане на нейното „разпадащо се“ тяло. В отговор авторът – Табаков, сподели, че основната му идея е била да направи
портрет на старостта, а не портрет на остарялата Златина Тодева
“Желанието ми е да предизвикам размисъл върху някои от вечните теми, които ни вълнуват: старостта, смъртта, любовта, началото и края, – допълва Табаков. Това са винаги присъстващи теми в мислите на всеки един от нас, било то на съзнателно или подсъзнателно ниво. Те са неразделна част от живота като такъв, което ги прави универсални.“
Част от посетителите на изложбата изказаха мнение, че това е просто поредната (а както се оказва и последната) роля, в която се е превъплътила Мама Злата. А тя самата приживе вярваше, че:
„В изкуството трябва да отиват тези, които го могат. Тези, които го правят с любов. Не се прави нищо без любов. Това го запомнете. Любовта е най-великото чувство.“
*каун – пъпеш
**Повечето цитати са част от интервю на Златина Тодева за предаването „Умно село“ на БНТ
***По време на разговора актрисата е на 76 години.
Вижте още: Невена Коканова: Първата дама на българското кино