Марсел Марсо е световноизвестен френски мим, новатор и велик експериментатор в пантомимата. Нарича я „изкуството на тишината“ и я практикува в продължение на над 60 години. Малцина знаят, че освен повелител на това изкуство, Марсо е и герой от Втората световна война. Той успява да спаси повече от 70 еврейски деца по време на Холокоста, извеждайки ги от територията на окупирана Франция.
Марсел Марсо се ражда на 22 март 1923 г. в Страсбург, Франция, а кръщелното му име е Марсел Мангел. Когато е на 4 г., семейството му се мести да живее за кратко в Лил, но скоро се завръща в родния му град. Едва 5-годишен Марсел е възхитен от филм на великия Чарли Чаплин, който майка му го води да гледа. Артистът си спомня, че още тогава е почувствал импулс и силно желание един ден да стане мим. Първите му творчески прояви се свеждат до прецизна имитация на движенията и мимиките на Чаплин. Постепенно в детските игри Марсо започва да пресъздава и други образи, плод на въображението му, което, по негови думи, в този период било цар. И си спомня:
„Бях Наполеон, Робин Худ, Тримата мускетари и дори Исус на кръста“.
През 1940 г. нацистите нахлуват във Франция и постепенно я окупират. Еврейският произход на Марсел Марсо го превръща в мишена за германците. Едва 17-годишен той е принуден да напусне Страсбург и да заживее в укритията в Лимож. След това често сменя градовете и временните си убежища.
Марсел Марсо става част от френската Съпротива
чиито усилия и тайни мрежи успяват да спасят хиляди деца и възрастни във Франция по време на Холокоста. През 44-та година баща му Чарлз Мангел, е заловен от Гестапо, откаран е в най-големия концентрационен лагер –Аушвиц, където е убит. Този факт става известен на френския мим чак след края на Втората световна война, когато най-сетне се завръща в родния си град и дом. През 2002 г. Марсо казва в свое интервю:
„Плаках за баща си, но също така плаках за милионите загинали хора… Съдбата ми позволи да живея. Ето защо трябва да дам надежда на хората, които се борят в света”.
Марсел и по-големият му брат – Ален, приемат фамилията Марсо (по името на френския революционер – генерал Франсоа Северин Марсо-Дегравие). Целта им е да прикрият еврейските си корени от нацистите. И двамата действат като агенти на Съпротивата.
Марсел Марсо започва да създава свои етюди и имитации
за да запази мълчанието на еврейските деца от сиропиталищата, докато ги извеждат от страната и избягват нацистките патрули. Братовчед му Жорж Лоингер, който като част от Френската съпротива успява да изведе от Франция над 350 еврейски деца, си спомня:
„Децата обичаха Марсел и се чувстваха в безопасност с него. Той вече беше започнал да прави представления в сиропиталищата, където по-рано се беше срещнал с учител по пантомима. Децата трябваше да изглеждат така, сякаш просто отиват на почивка в дом близо до швейцарската граница и Марсел наистина ги успокояваше”.
Самият Марсо също се връща назад в спомените си за войната и разказва за една от секретните си операции:
„Отидох дегизиран като водач на скаути и отведох 24 еврейски деца, също в скаутски униформи, през горите до границата, където някой друг щеше да ги заведе в Швейцария“.
В хода на три такива мисии френският мим
помага да бъдат спасени повече от 70 еврейски деца
Често го наричат „тайното оръжие“ на Съпротивата.
Първото си голямо представление Марсо изнася през август 1944 г. пред публика от 3000 войници. Поводът е освобождението на Париж от немската окупация. След това той и брат му се присъединяват към френската армия. Марсел служи като преводач (тъй като владее три езика – френски, немски и английски) за Свободните френски сили под командването на генерал Шарл дьо Гол, действайки като офицер за връзка със съюзническите армии. След края на войната, Марсел Марсо се записва в Училището за драматично изкуство на Чарлз Дълин в театър Сара Бернар в Париж. Там изучава пантомима. Негови учители са едни от най-добрите френски мимове, начело с именития Етиен Декру. Още с първата си роля – тази на Арлекин в пантомимата Батист, Марсел Марсо покорява публиката. Дори критиците го поощряват за изпълнението. Всички са единодушни, че
мъжът от сцената е безкрайно талантлив и пленяващ
с играта си. Така с апломб и голямо признание започва кариерата на знаменития френски мим. Още същата година (1945) той е насърчен да представи първата си мимодрама – Праксител и златната рибка. С този спектакъл Марсо затвърждава славата си на новия голям, изключително надарен и забележителен френски изпълнител на пантомима. След 2 години усърдна работа Марсел Марсо създава най-популярния си и обичан от хората сценичен образ – трагикомичния Бип. Този персонаж се превръща в алтер-его за актьора. Така, както Малкият скитник е станал за идола му – Чарли Чаплин. Бип постоянно се сблъсква с неприятности – от пеперуди и различни животни, през влакове и кораби, до танцови забави, ресторанти и въобще всичко, което може да бъде пречка в живота на един мим.
Марсел Марсо е признат за велик майстор на пантомимата
Често е сочен като недостижим пример и мнозина казват:
„Като него втори няма!“
Етюдите му като Ходенето срещу вятъра, Клетката, Създателят на маски и др. се превръщат в класически образци за най-високо владеене на пантомимата и са категоризирани като гениални произведения в това изкуство. По повод изпълнението му на Младост, зрялост, старост и смърт един от известните театрални критици споделя:
„Той постига за по-малко от две минути това, което повечето романисти не могат да изпишат в томове“.
Повелителят на тишината започва да изнася, режисира и продуцира представления по целия свят, като обикаля държави на пет континента. Не спира да го прави в продължение на над 60 години. Телевизионните му ангажименти също се роят и така неговото изкуство достига до всички точки на Земното кълбо. Марсел Марсо участва и в няколко филма, сред които Професор Пинг в Барбарела (1968), Първи клас (1970), в който изиграва 17 роли!, Шанкс (1974), където е и глухоням кукловод, и луд учен и др.
През 1949 г. талантливият мим основава своята Compagnie de Mime Marcel Marceau (единствена по рода си за това време трупа за изпълняване на пантомима). Компанията изнася множество представления в най-известните парижки театри, из цяла Франция и по света. Бащата на Бип учредява и фондация (през 1996 г.) за популяризиране на пантомимата в САЩ. В свое интервю
Марсел Марсо нарича пантомимата изкуството на тишината
„Изкуството на тишината говори на душата, като музика, създавайки комедия, трагедия и романтика, включвайки вас и вашия живот… създавайки характер и пространство, като правим цял спектакъл на сцената, показвайки нашия живот, нашите мечти, нашите очаквания.“
Първия си опит като учител Марсо придобива в École Internationale de Mime, където започва да преподава през 1969 г. През 1978 г. създава свое собствено училище по пантомима – École Internationale de Mimodrame de Paris, Marcel Marceau. Музикалната икона Майкъл Джаксън, който се познава добре с френския мим, казва в свое интервю, че винаги е изпитвал “страхопочитание към уменията на Марсо като изпълнител”. Малко хора знаят, че талантливият французин освен актьор и мим приживе е и писател, поет, художник (създава най-вече илюстрациите към творбите си). Написва две книги за деца – Азбучната книга на Марсел Марсо и Книгата за преброяване на Марсел Марсо, също така книга за изкуството, която става факт през 1966 г., и Историята на Бип. Пише също балади и стихове.
Наред с десетките отличия и награди в своята професионална кариера Марсел Марсо получава и званието Офицер на Почетния легион (Officier de la Légion d’Honneur), както и
френския Национален орден за заслуги
Печели награда Еми за работата си в телевизията. Избран е за член на Академията за изящни изкуства в Берлин (както и още няколко подобни Академии по света). Япония го обявява за Национално съкровище. В страната на изгряващото слънце започват да използват някои от техниките, с които борави френският мим, като ги вплитат в традиционните си танци. Малко преди смъртта си Марсел Марсо изнася реч пред студентите в университета в Мичиган. Едно от нещата, които им казва е:
„Знайте, че трябва да вървите към светлината, дори да сте наясно, че един ден ще бъдете просто прах. Това, което е важно, са нашите дела, които сътворяваме през живота си”.
Великият френски мим си отива от този свят на 22 септември 2007 г. на 84-годишна възраст. Но оставя след себе си цял един магичен свят – свят на тишината, действието, любовта, усмивката, тъгата, вярата и надеждата. Светът на човека с тебеширенобялото лице с неговите наивни, но истински проблеми, завети и чувства при сблъсъка му със съвременния свят и цивилизацията. Проблеми, които трогват и карат хората по целия свят да се замислят и преосмислят личните си изпитания, трудности и простичките им решения, погледнато глобално и от високо.
Вижте още: Жан Пол Белмондо: Иконата на европейското кино
