В своята „Автобиография: Спомени, сънища, размисли Карл Густав Юнг споделя дълбоко лични истории, прозрения, чувства, спомени, видения и преживявания, белязали живота му както в най-ранна детска възраст, така и през всички останали периоди от развитието му. Споделяме с вас част от най-емблематичните и интересни откровения на психиатърa, психоаналитик и психотерапевт за неговото детство и юношеските му години.
Карл Густав Юнг се ражда на 26 юли 1875 г.
в Кесвил, Швейцария като второто дете в семейството на Пол и Емили Юнг. За съжаление, първото умира. Когато Карл е на 6 месеца семейството му се мести да живее в замъка Лауфен, над водопада на Рейн.
Най-ранните му детски спомени датират още от времето, когато е между 2 и 3-годишен. Спомня си как е изглеждал домът му, градината, перачницата, църквата, близкият водопад и изгледът на замъка, в който е живял. Спомня си също песните на родителите си, с които се опитвали да го успокоят. Но и чувството на неспокойство, провокирано от временната раздяла на родителите му.,
В автобиографията на Карл Густав Юнг той описва още много картини, хора и ситуации, които добре си спомня. Но това са, както самият автор отбелязва, „външните“ му спомени. Те не са толкова важни, защото спомените, на които си заслужава да се обърне внимание, са другите – вътрешните. Онези, които
истински вълнуват ума, сърцето и душата на Юнг
Той споделя, че като малък нощем често изпитвал „неясни страхове“. В този период има множество странни усещания и привидения. Едно от тях оставя особено ярък отпечатък в съзнанието му. Родителите му спели в отделни стаи, а той – в стаята на баща си. Една нощ видял през вратата на стаята на майка му да излиза осветена, неопределена фигура, чиято глава се отделила от тялото и се понесла пред него – във въздуха. Юнг е категоричен, че наистина е видял с очите си това мистериозно явление и то не е било просто плод на въображението му или сън. Колкото до сънищата му – психологът и психиатър ги описва като цяло като „тревожни“. Кошмарите били негов постоянен спътник в детските години.
Един от най-известните и вълнуващи Юнг до края на живота му сън е кошмарът за
намиращия се в подземие,
седящ на златен трон, огромен фалос
който в представите на невръстния Карл Густав Юнг представлява образът на „Човекоядеца“.
Баща му е протестантски пастор. Юнг често посещава църквата, взима редовно причастие и присъства на пасторалните проповеди, изнасяни от баща му и други свещеници. Но той открито споделя:
„Мразех да ходя на църква“.
Въпреки настоятелното религиозно възпитание, което родителите му му дават, още от малък Юнг започва да изпитва съмнения относно достоверността на религиозните писания и цялостното разбиране на църквата и нейните поклонници за Бог. Своите странни мисли и въпроси обаче малкият Карл така и не се решава да сподели нито с майка си, която описва като най-близкия си човек, нито с баща си, в разрез с чиито разбирания били те, нито с когото и да било другиго в своето обкръжение.
Убеждението му, че Бог не е това, за което го представя църквата, и мистериите на самия свят и живота разпалват любопитството на Карл Густав Юнг. Той започва да се промъква тайно в кабинета на баща си, където чете както множество религиозни текстове, така и книги с латински термини, които привличат интереса му.
Религиозният скептицизъм, който вече си е зародил у него, го кара да смята, че схващането на църквата и нейните последователи,
че Бог изпълва света със своята доброта, не е вярно
Според размишленията на младия Юнг всъщност Бог изпраща изпитаниятаи дори подтиква хората към извършването на грехове. Както е сторил и с древните си творения – Адам и Ева, изпращайки им змията в Райската градина.
Когато тръгва на училище, през повечето време Юнг се чувства
самотен, неразбран, различен и изолиран
Чувства, които се задържат в него и населяват и младежките му години. На 11 е записан да учи в гимназия в Базел. Той определя това събитие като изключително важно.
„Така аз бях отдалечен от моите селски другари и наистина навлязох в „големия свят“, където властни персони, много по-властни от баща ми, живееха в огромни, разкошни къщи, возеха се в скъпи карети, теглени от великолепни коне, и говореха изискан немски и френски език. Техните синове, добре облечени, въоръжени с фини маниери и много джобни пари, сега бяха мои съученици.“
Освен неговите атеистични размишления, пазени в дълбока тайна, причина за системната му изолация се оказва и бедността на семейството. Тя го потиска силно и го кара да се чувства „по-малък и нищожен“ от съучениците си, израснали в богати аристократични семейства. Юнг пише:
„Връщам се на откритието, което направих във връзка с моите недодялани училищни другари. Открих, че те ме отчуждават от мен самия – когато бях с тях, ставах различен от това, което бях вкъщи“.
В по-горните училищни курсове
Юнг не се отличава с висок интелект. Изкарва средни оценки
и е посредствен ученик. Той споделя в своята автобиография, че донякъде поддържал такова средно ниво съзнателно, защото не искал да привлича вниманието към себе си, изкарвайки отлични оценки. Не искал да се извисява над съучениците си. Затова и не полагал никакви усилия в посока повишаване на успеха си. Юнг си спомня:
„Моята „необикновеност“ постепенно започна да ми причинява неприятно, дори зловещо чувство, че сигурно притежавам противни черти, без да ги осъзнавам, които карат моите учители и съученици да ме избягват“.
Истински щастлив бъдещият световноизвестен психиатър се чувства единствено когато е сред природата. Възхищава ѝ се, признавайки я за творение на своя Бог – Бога, в който той самият вярвал. Покачен на един връх високо в планината, Карл Густав Юнг си казва:
„Да, това е моят свят, истинският свят, тайната, където няма учители, няма училище, нито въпроси без отговори, където човек може да бъде, без да се налага да задава въпроси“.
Юнг споделя открито, че още в невръстните си години е имал усещането, че в него живеят две отделни личности – детето, ученикът, синът на пастора, когото нарича личност номер 1, и един възрастен, разсъдлив, всезнаещ, сякаш дошъл от миналото
човек – личност номер 2. Това негово усещане обаче не бива да се бърка с клиничната шизофрения. Просто малкият Карл усещал как в различните ситуации в него се проявява една от двете личности.
Според психоаналитика у всеки човек живеят две отделни личности
Но той лично имал усещането, че е живял един минал живот, от който е пренесъл натрупаните знания в настоящето.
Вижте още: Ефектът на Пигмалион – за силата на това да вярват в теб
