Сръбският крал Стефан Милутин, управлявал в периода от 1282 до 1321 г., е обявен след смъртта си за светец. Поради тази причина той е по-известен в архивите като Светия крал Стефан Милутин. Потърсихме отговор на въпроса каква е връзката на му с България и защо и до ден днешен паметта му се почита по нашите земи.
През 40-те години на XIII век на престола в Сърбия се възкачва бащата на Стефан Милутин – Стефан Урош I Неманичи. Той управлява западната ни съседка в продължение на повече от 30 години. Някъде около 1250 г. се ражда вторият му син – Стефан Урош II Милутин. Когато идва време Стефан Урош I Неманичи да се оттегли от управлението на своята родина, той посочва за
свой наследник Светия крал Стефан Милутин, а не Стефан Драгутин –
първородния си син. Причината за този акт е сериозното разминаване в разбиранията на краля и по-големия му син по различни въпроси и най-вече за това как трябва да се управлява кралството. Това силно ги отчуждава един от друг, но връхната точка на техния конфликт настъпва през 1276 г., когато Драгутин въстава срещу баща си и насилствено го детронира. Естествено, след това заема мястото му като водач на сръбския народ.
Драгутин предприема военни действия срещу Византия, но опитите му удрят на камък. 6 години след качването си на престола, братът на Светия крал чупи сериозно крака си, падайки от кон по време на лов. Крайникът му остава трайно увреден и той е принуден да отстъпи
кралския трон на Светия крал Стефан Милутин
По време на неговото управление Сръбското кралство значително разширява териториите си. Завзети са земи, част от Северна Македония, Албания и България. Милутин заграбва обширни области от нашите западни покрайнини. Това отключва жесток конфликт между него и тогавашния владетел на Бдин (Видинското кралство) – Шишман I. Не такива са отношенията му обаче с другия наш цар по това време – Георги I Тертер, който е начело на Търновското царство. През 1284 г. Стефан Урош II Милутин търси съюзник в негово лице, за да се изправят заедно срещу мощния общ враг – Византия. Съюзът между двамата е скрепен с брак между Светия крал Стефан Милутин и дъщерята на Георги Тертер – Ана. Това предстои да бъде пети брак за сръбския владетел, но в крайна сметка той така и не става факт.
През 1299 г. Светия крал Стефан Милутин се предава –
слага край на борбите срещу Византия и сключва мирен договор с доскорошния си враг. Този договор също е скрепен с брак – Милутин взема за жена дъщерята на Андроник II – Симонида, която е на едва 5-годишна възраст.
Властта на Светия крал вече се разпростира из все повече части от България. През 1301 г. срещу него въстава брат му Стефан Драгутин. Той владее малки части от територията на Сръбското кралство, поверени и подарени му от Милутин, когато си предават властта. Опитите на по-големия брат обаче остават безуспешни. 13 години по-късно срещу Светия крал Стефан Милутин бунт вдига и собственият му син – Стефан Дечански. Но и тези роднински междуособици завършват в полза на краля.
По време на своето управление
Светия крал развива значително добива на сребро
и това се превръща в доста печеливш отрасъл. Експлоатират се общо 7 мини. Намиращата се край град Ново Бърдо става най-доходоносната сребърна мина на Балканския полуостров. Добитото сребро Стефан Милутин използва за сечене на монети и за финансиране на своите войски и духовенството, които поддържат властта му.
Именно силната връзка на Светия крал Стефан Милутин с Църквата и духовенството го издига на нивото, на което е както приживе, така и след смъртта си.
Той е покровител и щедър дарител на Църквата
По негова воля са построени или обновени десетки храмове и манастири. Обещанието, което дава приживе, е да построи поне толкова църкви, колкото години управлява. Тоест – 42. Светия крал Стефан Милутин не само дава това обещание, но и наистина го спазва.
Благодарение на българския протосеваст* и кесар Стефан Драговол – Хрельо и позволението на Милутин Рилската обител е съградена на мястото, на което се намира и до днес. Тя се превръща в категоричен символ на българщината, българския народ, вяра, ценности и на Българската държава изобщо. Особено по време на задаващите се дълги и мъчителни 5 века османско иго. Сръбският крал подпомага щедро и Хилендарския манастир. Под негово ръководство е построен по-голям и по-красив храм и кула с храм за защита на манастира. Построени и обновени са и много други свети места на територията на страната ни.
Стефан Милутин си отива от този свят на 29 октомври 1321 г.
Погребан е в манастира Банска в Северно Косово, който е част от Сръбската православна църква. Посмъртно е канонизиран като Свети крал Стефан Милутин, заради огромните му заслуги за развитието и благоденствието на Православната църква. По време на турското робство мощите на Светия крал са пренасяни многократно на различни места, а в началото на XV век стигат до България. И до днес светите мощи на сръбския владетел се съхраняват в църквата Света Неделя в София. През вековете те оцеляват сред множество пожари и други бедствия, нападения от кърджалии и масови потурчвания. Оцеляват дори и след като комунистите взривяват катедралния храм на 10 април 1925 г.
През годините Сръбската православна църква и някои сръбски политици предявяват претенции към мощите на светеца-крал, като настояват те да бъдат върнати в родината му. Последният такъв случай е от 2022 г. Но поне засега те остават в България и всяка година
на 30 октомври у нас вярващите почитат паметта на светеца
През 2006 г. Св. Синод на Българската Православна Църква все пак решава да даде част от мощите на Светия крал Стефан Милутин на Сръбската църква.
*севаст – висша титла, използвана в някои от средновековните балкански държави.
Вижте още: Димитър Списаревски: Асът дал живота си за България
