Темата за изкуствения интелект е изключително актуална през последните месеци. Гласовете за и против стават все повече и в двата лагера. Докъде могат да ни доведат новите технологии и какъв свят биха могли да създадат, ни разказва Спасимир Тренчев в неговия антиутопичен роман Пълзящите хора.
Тази книга на Спасимир Тренчев
ме накара да се замисля по доста теми, някои от които плашещи със своята реалистичност. Често писателите са хората, открехващи вратите към бъдещето, предстои да разберем дали и в този случай не е нарисувана картина от предстоящото. Много се надявам да не е така.
Кой е Спасимир Тренчев?
Здравейте, читатели на Lifebites.bg. Благодаря на Анна Палазова за интереса към моя нов роман Пълзящите хора.
Казвам се Спасимир Тренчев и съм автор на 9 книги, една от които електронна, и пет романа. Интересите ми са в областта на науката, езотериката, изкуството. Имам публикации не само в Интернет, но и в три конкурсни сборника Точка на пристигане (2001), До ада и назад (2010) и Измерение Х (2023). Автор съм на втора глава от колективния роман Нестинарски танц (2020).
Вярваш ли, че написаното в твоя роман Пълзящите хора може реално да се случи?
Със сигурност някои неща ще се случат. Под една или друга форма. Считам, че Пълзящите хора е предупреждение. Опит да накара хората не просто да се замислят, но да имат предвид към какви промени светът върви. Романът е художествена форма, която насочва вниманието към това да бъдем знаещи, търсещи, бдителни. Да търсим информация и сравняваме, да трупаме знания, за да бъдем наясно и за да не бъдем лесно манипулирани.
Всичко вече ни е предоставено. Информацията дебне отвсякъде. Но интелигентен е само този, който не просто се информира, а умее да прави връзки между това, което чете. Добре е да скъсаме с
мързела да се усъвършенстваме
Добре е да скъсаме със самочувствието, че всичко ни е ясно. Нищо не ни е ясно, защото това, което си мислим, че знаем, е формирано от медиите. Не знам колко хора го осъзнават. Има толкова много книги, базирани на експерименти, на изследвания, на научни пробиви, но тези книги не са широко популярни. Човек открива нови неща, когато не върви по утъпкани пътеки. Търсенето е животоспасяващо и животопроменящо. Пълзящите хора не е просто художествено четиво. Между кориците има много информация – достигнах до нея чрез проучване и анализиране. Както правят всички сериозни автори.
Мислиш ли, че изкуственият интелект може да промени живота на хората към добро?
Естествено, че може. Зависи в какви ръце ще попадне неговия контрол и за какво ще бъде обучен. На света няма нищо, което да е еднозначно и едностранчиво. Животът на планетата помни за какво е била използвана атомната бомба. Близо век по-късно човечеството все още живее в
крехката възраст на неосъзнатост
на първичност, на ниски вибрации. За съжаление, нашият дом се управлява от шепа хора, които са поели контрола вместо нас само защото обществата са твърде лениви да видят, да разберат и да се противопоставят. Защото винаги разчитат на другите, рядко на себе си. Винаги е било така, но мисля, че е време за едно ново състояние. Състояние, в което превес ще има не просто разума, а свръхсъзнанието, и всичко създадено от човека ще се използва предимно в наша полза.
Имаш ли инсталиран на телефона си Chat Gpt?
Не и нямам такова намерение. Малки стъпки като тази водят към голямата, описана в Пълзящите хора.
Колко време ти отне написването на романа?
Започнах го преди 12 години. После други проекти и дисертацията ми отложиха усъвършенстването му. Но събитията от 2020 г. ме върнаха към първоначалния замисъл и ми дадоха свежи идеи. Допълних го и в началото на 2022 г. той вече беше готов да го предложа за издаване. В него са вплетени няколко теми – човекът срещу системата, духовно развитие, технологичен контрол и диктатура, отчужденост, апатия и липса на емоционална интелигентност, премахване на доказано лечебни продукти.
Ще ги предам и като въпроси: Защо правителства по света не се уморяват да винят, че климатичните аномалии са заради хората, но не полагат дружно усилия за спасение? Защо някои учени твърдят, че работят, дори имат пробив в удължаването на човешкия живот, а в същото време алармират, че планетата е пренаселена? Какво е общото между нарастващата безработица в световен мащаб и изкуствения интелект? Защо ни принуждават всичко бързо да се дигитализира…, дори тялото ни? Може би много са чували за Интернет на нещата, но колко знаят за Интернет на телата?
Какви книги четеш?
До написването на Заветът на Орфей четях предимно художествена литература. Когато започнах да търся информация за Орфей и орфизма, осъзнах, че са ми еднакво необходими езотериката и научната литература. Художествената остана доста назад. Все пак, за да напиша нещо убедително, трябва да имам солидна основа. Не ми се иска да бъда като повечето американски сценаристи и писатели, които взимат някакъв мит, например, и правят тотални измислици, без мисъл и дълбочина. Всъщност езотеричната литература също е научна литература, само че обърната към вътрешното, към
скритото и неосъзнатото
За Орфей не може да се говори само чрез материалистичната наука. Ако не използвах езотериката, щях да имам едностранчив поглед върху темата, а романът да бъде скучен. Стремя се да съм максимално близо до това, което пиша. Попаднах на интересни книги, докато пишех Пълзящите хора и дори се консултирах с учен от БАН, който се занимава с етиката на ИИ, с развитието и особеностите му.
Предната ти книга засяга събития от преди стотици години, а последната е далеч в бъдещето, защо правиш такъв времеви и сюжетен скок?
Не стотици, а отпреди хилядолетия. Защото се интересувам от света и ролята на човека в него. В Заветът на Орфей разкривам седемте изпитания на учениците на Орфей, за да открият божественото в себе си. Докато четях многото материали през седемте години на проучване, попаднах на няколко мисли, приписвани на Орфей. Една от тях е:
“Човече, опознай себе си и ще познаеш боговете и Вселената”
Това е обяснението на изречението: “И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.” По-късно, когато гледах Матрицата за пореден път, в сцената, когато Нео влиза при Оракула, забелязах над вратата надписа Опознай себе си. Но това е за много кратко. В някои филми има доста скрити послания, и по-явни, но само четящият човек може да ги види.
Орфей е една от силните личности на древния свят. От източниците разбрах, че
Орфей не е име, а титла
на високо посветен човек в тайните на мирозданието.
Такъв не е имало само един, а няколко. Предполага се, че първият е живял преди 8 хиляди години и е един от основателите на първите школи на познание. Дали е така или не, не можем да знаем със сигурност, но е факт, че Питагор с неговата школа е наследник на идеите на Орфей. Със Заветът на Орфей показвам какъв може да бъде човекът, какво е заложено в него, а именно, че той може да бъде създател и
господар на собствения си живот
и да извършва промени, да влияе на околния свят, както го е правил самият Орфей.
За съжаление ние сме се отдалечили толкова много от първоначалния замисъл чрез технологиите и рационалното, че много неща сме забравили, много способности изгубили, много сетива са закърнели и съответно много неща не можем да си обясним. А в Пълзящите хора показвам точно обратното –
слабостта на хората поради мързела
заради удобствата, заради отказа от саморазвитие и самоусъвършенстване, предали всичко, дори живота си, на волята на изкуствения интелект. Книгите ми нямат нито тематично, нито жанрово ограничение. Защото не пиша само, за да кажа, че съм издал книга, а защото определям книгите си като средство да предам определено послание.
Как си представяш бъдещето?
Зависи кое бъдеще. Близкото засега не изглежда много розово, изхождайки от това, което четем в книгите на Кърцуайл, и от интервютата с Ювал Харари. Написаното в моя роман може да се окаже точно копие на идеите, които прокламират за трансхуманизма; идеи, които биха били възможни в един кибернетичен свят.
Неслучайно антиутопията е обяснена като принизяване на човешкото, духовното, и издигне в култ на машината, на изкуственото, където
властва тоталитарното
Хубаво е да се разбере, че новият тоталитаризъм идва чрез изкуствения интелект. Това е накратко посланието в романа ми.
Забравили за вътрешния си свят и това, което споменах, ние обръщаме внимание само на външното. Всеки узрява сам и с различна скорост. Е, някои си остават на едно примитивно ниво. Затова в момента има толкова крайни мнения и твърдения в социалните мрежи по горещите теми. Вероятно живеем във време на промени. От това какво ще надделее днес, зависи света на утрешния ден. Аз лично се надявам, че много от тези планове ще се провалят.
Да се надяваме, че в далечното бъдеще, хората не просто ще пораснат и узреят за истинското знание, но и ще осъзнаят на какво са способни и че виртуалният свят не е нито забавен, нито истински. Че той обсебва и деградира човека. Това за щастие го знаят не малко хора, но какво от това, когато (повечето) не правят нищо, за да го изведат като основа на своя живот?
Пишеш за телепатия и телекинеза – вярваш ли, че те наистина съществуват?
Естествено, и интуицията е част от тях. Това не са измислени понятия. Правени са немалко експерименти от правителствени организации преди и около Втората световна война. Използвани са в древния свят. Но ние можем да боравим с тях, само ако развиваме вътрешния си свят. Има хиляди примери за това от медицината до личния опит.
А относно интуицията всички ние сме се убеждавали, че тя не ни подвежда в многото пъти, когато сме и не сме ѝ обръщали внимание. Това са забравените способности, които имах предвид. Нормално е когато нещо не използваш, мускул например, той да отслабне. Но за щастие, може да възстановиш силата и способността му. А колко време ще е нужно, зависи само от това, колко време си го пренебрегвал.
Кой е любимият ти писател?
Преди имах един, двама – Стивън Кинг, Реймънд Чандлър. Сега мога в много писатели да намеря причини да ми бъдат любими или просто да им симпатизирам. Тъй като интересите ми обхващат различни теми, съзнанието ми и предпочитанията ми не са ограничени.
Снимки: Личен архив на Спасимир Тренчев
До колко можем да видим теб в героите ти?
Няма писател на света, който да не влага в персонажите си нещо от себе си. И ти го знаеш. Ние хората сме твърде субективни. Още не сме се научили да гледаме на света отгоре или отстрани. В някои персонажи можем да видим повече, в други по-малко. Зависи какви са те и какво казваме чрез тях, доколко всеки един от тях има някаква роля в развитието на сюжета. В Пълзящите хора някои черти са в главния персонаж, а други са разпределени във второстепенните образи.
Работиш ли върху следващ роман?
Имам много идеи, но в момента чета книги, които обогатяват знанията ми за следващата книга и се наслаждавам как хората възприемат новия ми роман. Може би следващата няма да бъде роман, но отново ще насоча вниманието на хората с посланието, което ни е оставил Орфей. За едно ново, еволюирало, а не хакнато, съзнание.
Какво не те попитах, а би искал да кажеш?
Това, което желая да кажа на читателите на Lifebites.bg, на новите ми читатели, защото другите са наясно, и въобще на четящите хора, са две неща: Нека превърнем в света в едно по-човешко място. И второ, има книги за забавление, има книги с послание. Едното не винаги изключва другото и будните го знаят. Но искам да обърна внимание и на онези, които може би случайно ще попаднат на интервюто – четете книги, които ви отварят очите, които ви дават полет на мисълта и придават нови измерения на въображението. Всичко останало е прах в очите на хората, заблуда, и е жизнено важно винаги да имаме едно наум.
Вижте още… Васил Попов: Митове и Трънски диалект в книгата “Мамник”
