Вероятно неведнъж сте чували името на света Петка Българска. Това е една от най-обичаните и почитани светици от източноправославните християни. Много храмове, манастири и други светини носят нейното име. И то, не само в България, но и в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Гърция, Русия. Този текст също ще бъде посветен на нея, за да си отговорим на два важни въпроса. Първо: Какво не знаем за Света Петка Българска? И второ: Защо тя е толкова важна и обичана от християните?
Празникът на света Петка Българска се чества на 14 октомври
и е известен сред миряните като Петковден. Имен ден празнуват Петка, Петко, Петкан, Петкана, Пенка, Петра, Пенко, Параскева, Парашкев, Парашкева, Кева и др.
Житие на света Петка
Името, под което е записана при своето раждане светицата е Параскева. Появява се на бял свят в Епиват, част от някогашна Одринска Тракия, намираща се тогава в пределите на Византия. Затова и е известна като Параскева Епиватска. Точната дата на нейното раждане остава загадка и до днес, но се знае, че се е случило някъде през втората половина на Х век. По произход бъдещата светица е чиста българка, тъй като и двамата ѝ родители са нашенци. Параскева е наричана от българите Петка и именно с това название остава в християнските писания.
Когато е едва 10-годишно малкото момиче чува в храма думите на Господ Исус Христос, записани в Евангелието :
„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва!“
Тези слова се запечатват дълбоко в ума, душата и сърцето на все още невръстната Петка и тя решава да посвети живота си на вярата. Излизайки от храма, съблича скъпата си дреха и я подарява на един бедняк. Когато родителите ѝ си отиват от този свят, Параскева напуска дома си. Сменя дрехите си с просешки одежди и започва да раздава всичко, което има, на бедните. Обхожда светините в Константинопол и
приема монашеско подстригване
Служейки като монахиня, прекарва 5 години в непрестанни молитви и строг пост. След това заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. По примера на света Мария Египетска се заселва в Йорданската пустиня и води равноангелски живот. Остава там до дълбока старост. Животът ѝ минава в служене на Бога и хората. Заради монашеския и отдаден на Бога живот, който води, света Петка е категоризирана по-късно в църковните книги като Преподобна. Предусещайки смъртта си, преподобна Параскева има видение – Ангел Господен ѝ казва:
“Остави пустинята и се върни в твоето отечество: там трябва да отдадеш тялото си на земята, а душата ти да отиде в небесните селения.”
И тя се завръща в България, в родния си град. Заживява в храма Свети апостоли и две години по-късно приключва земният ѝ път.
Погребана е като чужденка – извън портите на града
След божествени видения обаче, гражданите на Епиват изравят мощите на светицата и ги полагат в храма. Преданието разказва, че при светите мощи на света Петка Българска станали много чудотворни изцеления: слепи проглеждали, неподвижни прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.
По време на своето управление
цар Иван Асен II изисква мощите на света Петка Българска
и те са пренесени в тогавашната българска столица – Търново. Преподобната монахиня си спечелва прозвището света Петка Търновска и се почита като закрилница на града, на цялата държава, на българския народ.
Когато Търново пада под обсадата на османците, мощите на светицата са пренесени във Видин, за да бъдат спасени. По-късно обаче султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич. След това светините се озовават в Константинопол и накрая в град Яш, Румъния, където се съхраняват и до днес.
*Братът на Света Петка Българска – Евтимий, също става монах. Близо 40 години служи като митрополит, а след смъртта си и той като нея е канонизиран като светец от Църковните власти.
Вижте още: Преподобна Стойна