Цветелина Иванова е абитуриентка от местната Природо-математическа гимназия „Никола Обрешков”.
И изглежда така, както винаги съм си представяла победителка в конкурс за красота – естествена, свежа и решена да следва мечтите си.
Занимава се с балет от 12 години, вижда бъдещото си в областта на ветеринарна медицина, а преди месец изгря като поледителка в конкурса „Царица Роза”, който ежегодно се провежда в Казанлък по случай Празника на розата.
Ето какво разказа пред Lifebites.bg красивата българка за бъдещото на града й, младите хора у нас, за моментите, които дават заряд и толерантността в конкурсите за красота:
Снимки: Йонко Русев и kazanlak.com
Цвети, как реши да се включиш в конкурса „Царица Роза”?
В конкурса взех участие след дълги уговорки от страна на мои приятели и познати, понеже аз самата не бях убедена, че искам да се захвана с нещо подобно. След започването на конкурса обаче бях благодарна на хората, които ми вдъхнаха кураж и ме записаха да участвам.
Смяташ ли, че победата в конкурс за красота ще промени живота ти по някакъв начин?
Победата определено променя живота ми. За съвсем кратко време успях да се запозная с много нови хора и да завържа полезни контакти. Бях важна част от Празника на розата 2015. Да не пропуснем и възможността да пътувам до Япония, която ми се предоставя. Всичко това ми отваря нови врати. Разбира се, победата носи и много нови отговорности, но за щастие, срещнах две прекрасни момичета в лицето на моите подгласнички и между нас има наистина приятелски отношения, което е много важно. Подкрепяме се, а в някои конкурси за красота толерантността, разбирателството и приятелството често липсват. Късметлийка съм, че съм попаднала на такива момичета.
Какво прави една жена наистина красива?
Вътрешната хармония прави жената красива. Ако имаш правилното усещане за себе си, усмивката ти ще изглежда по друг начин. Красотата е външен облик на душата. Външната и вътрешната красота са пряко свързани според мен и до голяма степен външната зависи от вътрешната. Защото има някои хора, които нямат перфектните черти или има нещо по-непропорционално в тях, но когато ги видиш – начинът, по който вървят, погледът, стойката… всичко показва увереност и този човек изпълва пространството с излъчването и красотата си.
Разкажи ни за Казанлък. Хората, които живеят в по-големи градове, често намират живота в по-малките населени места за скучен…
Казанлък е един прекрасен град, макар и малък по размери. Тук наистина може да се усети нещо по-специално, поне според мен. Винаги Казанлък ми е бил свиден и където и да съм пътувала, се връщам с усмивка. За съжаление, в някои сфери, Казанлък не предлага особено голямо развитие за младите хора. Надявам се да се работи в тази посока, но мисля,че по отношение на туризма, Казанлък все повече и повече се развива. Като деен участник в Празника на розата, забелязвам прогреса. Моето любимо време от годината е именно това – по време на празника. Харесвам традициите на града, обичам да прекарвам тук дните си. Бих се върнала отново, ако имам поле за развитие на целите и мечтите си.
Как се забавляваш?
Забавлявам се по най-различни начини, като за мен е важна компанията ми, а не толкова мястото и времето. Казанлък няма едно най-хубаво нещо, Казанлък крие много съкровища и може да ги открие само този, който е дошъл. Няма как да опиша всичко.
Ще пътуваш до побратимените на Казанлък японски градове – Фукуяма и Мунаката. Имаш ли програма за пътуването?
Септември по програма ще се осъществи пътуването ми до Япония. Заминавам с ансамбъл ,,Арсенал” и се надявам да е едно прекрасно преживяване.
Като носителка на титлата „Царица Роза” се ангажираш да работиш за развитието и благоденствието на града си. Как смяташ да го направиш?
Няма как да излъжа, че това не е една твърде амбициозна цел, но се надявам, че чрез различни изяви и личния ми пример, мога да призова хората към това да пазят, но и за развиват, да вървят напред, но и да съхранят доброто в сърцата си по пътя нагоре. Не знам колко човека са се вслушали в моите обръщания по време на празника, но дори са малцина, за мен пак ще е от голямо значение.
Какво обеща на хората?
Не просто да съхраним това, което имаме, а да го развием и подобрим. Казанлък не е само град на благоуханните рози и тракийски царе. Казанлък е град на много художници, поети, артисти и още много творци. Призовах да вървим заедно напред. Като влагаме много любов и грижи в това, което правим. И да не забравяме по пътя нагоре да съхраним доброто в сърцата си.
Аз все още вярвам в младите хора, вярвам в България, вярвам и в Казанлък. Надявам се след време да затвърдя мнението си, а не да се разубедя.
Искаш да станеш ветеринарен лекар и да останеш в България, докато мечтата на повечето млади хора е да излязат в чужбина… Какво те кара да искаш да се развиваш родината си?
Като бях малка мечтаех да стана зъболекар. Тази мечта траеше няколко години, а после реших, че искам да съм ветеринарен лекар. Аз не осъждам хората, които избират да излязат навън, дори се възхищавам на смелостта и устрема им. Но аз искам да съм тук, имам надежда, че е възможна добрата реализация в България. Все пак младите хора са бъдещето на страната и аз съм един от тези млади хора, така че се надявам да допринеса за развитието, а не за деградацията. Обичам да пътувам и то много. Надявам се обаче излизането ми извън граница да е по повод просто ваканция, а не ново място за живеене.
Как виждаш бъдещето си след десетина години?
След 10 години се виждам заобиколена от много животни. Самата аз работя в някоя клиника и правя първи стъпки в моята кариера.
Какво обичаш да правиш в сободното си време?
Обичам да танцувам и то много, да пътувам, но не сама. Обичам да съм сред приятели, да се забавлявам, да чета. Обикновени неща като едно обикновено момиче.
Кога започна да се занимаваш с балет?
Бях в детската градина, хареса ми и казах на майка си, че искам да ме запише някъде. След това тя ми каза, че е открила школа, която се намира близо до вкъщи и така ме записа в Diva Dance, където съм вече 12-та година. Не мога да се нарека истинска балерина и има много неща, над които трябва да работя, но балетът ме е научил на много неща, а именно дисциплина, борбеност, упоритост, уважение и още много неща. От малка бях свикнала, че идва време, когато хората поемат по своя път, защото повечето момичета след завършване на гимназията, напускаха школата. Смятам, че това ми е помогнало по-бързо да порасна. Имала съм доста трудни моменти и години, в които не съм имала голямо развитие, но не съжалявам за нито една от тях. Ръководителят ми – Станко Танев, който е солист в Старозагорската опера, е един прекрасен човек, който ми е дал много. Иска ми се да продължа и занапред с балета, макар и непрофесионално. Това е нещото, което ми дава голям заряд и макар да има моменти, в които не давам всичко от себе си, не се чувствам дотам удовлетворена, искам да продължа.
Въпреки това ще заложиш на на ветеринарната медицина?
Да, ветеринарната медицина ще бъде на преден план и се надявам да не съжалявам за решението си. Много хора не разбират любовта ми към животните и не са съгласни с избора ми, но аз съм инат за хубаво или за лошо и предпочитам ако сгреша, да знам, че е мой избор, моя грешка, а не чуждо мнение. Наистина си се представям в някоя клиника, но къде, кога и с кого – не знам.
