Годината е 1865-та. На границата на Швейцария и Италия, в най-високата част на Алпите, стои самотен исполин. Матерхорн.
Един от малкото останали върхове, където още не е стъпвал човешки крак. На 13 юли от хотел в горната част на селцето Цермат потегля експедиция от седем алпинисти. Водач на групата е английският художник-график и атлет Едуард Уимпър, съпровождат го трима британци, френски планински водач и баща и син от Цермат, Швейцария.
Пет години по-рано Уимпър вижда заветния връх за първи път. Тогава е едва 20-годишен. Млад и амбициозен художник, изпратен от английско списание да направи рисунки на най-впечатляващите алпийски красоти. Матерхорн така го пленява, че без да се усети, Уимпър изведнъж се превръща в запален планинар и алпинист, с една единствена цел – да стъпи на „Върха на върховете“. Прави няколко неуспешни опита от италианска страна и през 1865 г. решава за първи път да опита откъм Швейцария.
По същото време, от италианска страна, поема друга експедиция начело с известен местен катерач. Съревнованието има добър и лош край едновременно. Добър, защото и двете експедиции успяват да стъпят на върха, като първенец е екипът на Уимпър, с три дни разлика пред италианската група. Пътят към върха трае два дни, престоят горе един час. После следва завръщането.
Триумфът обаче се оказва кратък. По пътя надолу, групата на Уимпър върви бавно и предпазливо, седмината вързани един за друг с въже. Движат се един след друг, никога едновременно. Внезапно вторият в редицата се подхлъзва и се стоварва върху първия, повличайки останалите подире си към пропастта. Малко след средата на въжето, след като тримата сънародници на Уимпър и французинът вече са увиснали над бездната, въжето се къса. Четиримата загиват. Швейцарците и английският художник оцеляват благодарение на скъсаното въже. Иначе всички са щели да си отидат. Няколко часа по-късно оцелелите стават свидетели на странен природен феномен – видение на арка с два кръста в мъглата.
Ден по-късно се завръщат в Цермат. Триумфално скръбни. Но записали имената си в историята. Макар, че за трагедията на слизане от върха се говорят всякакви неща, включително, че може да е била предизвикана от някой от оцелелите. В действителност, историята занимава медиите в Европа и специално на Острова дълго време. А кралица Виктория дори обмисля дали да не наложи забрана върху алпинизма за английските граждани, но в крайна сметка се отказва. Самият Уимпър твърди, че след инцидента поискал да види въжето, с което били свързани и бил искрено изненадан да види най-слабото, резервното от всички въжета, които носели. Самият той не бил наясно как е станало така. Каквато и да е истината, тя е погребана там – в подножието на заветната мечта.
Ето някои любопитни факти за Матерхорн и Цермат:
- Вероятно най-разпознаваемият връх на планетата – стърчащ като гигантски кучешки зъб южно от скъпарския швейцарския курорт Цермат. Икона. Емблема. На Алпите като цяло и на швейцарските Алпи в частност.
- Един от най-опасните и смъртоносни върхове в Европа и света. Издига се на 4478 м над морското равнище. Самотен исполин в морето от облаци. Взел живота на над 450 смелчаци. И все още магнит за алпинистите по света. Годишно има близо 2000 опита за изкачването му. И поне 15 души намират смъртта си.
- Един от последните алпийски върхове, който бил успешно покорен. Това станало през 1865 г.
- Северната му стена е една от трите легендарни северни стени в Алпите – другите две са тази на Айгер, с която се запознахте в историята за Покрива на Европа и тази на Гран Жорас. Това са технически най-трудните за изкачване стени, които същевременно са и сред най-високите. Освен всичко, на тези места са загинали най-много алпинисти, което ги прави и най-смъртоносните. Както на Айгер, така и на Матерхорн (и на останалите внушителни северни стени), северната стена не вижда слънчев лъч. Тя е почти изцяло обледенена, силно негостоприемна, крайно неприветлива и адски привлекателна. По нея постоянно се сипят камъни, падат и лавини.
- В миналото местните жители се страхували от него. Смятали, че там живеят страшни великани или дори самият Дявол, който в гнева си хвърлял от върха камъни.
- Формата на върха е пирамидална, като всяка стена е почти точно насочена към посоките на компаса. Три от стените са на швейцарска територия, а южната гледа към Италия. От Цермат се виждат източната и северната стена – най-популярните така или иначе. Изкачванията обикновено се извършват по някой от четирите ръба. Най-известен е ръбът Хьорнли, между северната и източната стена, който е и най-малко сложният от четирите.
- Първият влак стига до Цермат през 1891 г., а през 1930 г. линията е електрифицирана. Оттук тръгва една известна алпийска и швейцарска атракция – вероятно най-известната в света железопътна линия Glacier Express. Тя свързва Цермат с първия в света зимен курорт Санкт Мориц. Разстоянието между двете е 290 километра, влакът ги изминава за малко повече от 7 часа през изумително красиви долини, страховити проходи, дълбоки ждрела, инженерно гениални 291 моста и 91 тунела през планината. А надморската височина варира от 1600 метра при Цермат до 650 при Висп, 2033 при Обералппас, отново надолу до 585 метра при Кур и до 1775 м при Санкт Мориц.
- На Цермат е изградена първата в света напълно електрифицирана зъбчата железница, която 365 дни в годината отвежда туристите към Горнерграт на надморска височина от 3089 м.
- Едно от най-популярните места за наблюдение на Матерхорн днес е връх Малкият Матерхорн. На надморска височина от 3883 м се намира най-високата станция на лифт в Европа. Там е най-големият лагер-сбор на национални отбори по ски през лятото, тъй като на ледниците може да се карат ски целогодишно, стига времето да го позволява. Разбира се, има и спираща дъха панорамна прощадка с гледки във всички посоки на света. От нея се виждат цели 38 върха с височина над 4000 метра и 14 глетчера. На 15 метра дълбочина под повърхността на ледника пък се намира най-високият леден дворец в света с красиви ледени статуи и тунели, сред които копани в дебелия лед, но и такива, които са естествено формирани.
- По случай 150-тия юбилей от изкачването на Матерхорн, година по-рано швейцарският производител на планинска екипировка Mammut организира ефектно среднощно изкачване на върха от група алпинисти, които осветиха ръба Хьорнли, по който са се изкачили Уимпър и другарите му през XIX век.
Повече истории и пътешествия от Криси може да четете на личния й блог.
