Социалистическа България е една от първите източноевропейски страни, които осъзнават предимствата от прането на пари. По време на 35-годишното управление на Тодор Живков в периода 1954-1989 г. правителството на страната е изключително активно в трафика на наркотици. Парите от него препира през фиктивни фирми с достъп до швейцарски банки. С тези препрани пари по-късно финансира крупен международен оръжеен бизнес.
През 70-те и 80-те социалистическа България вижда в наркотиците източник на твърда валута. Но освен това е и политическо оръжие за дестабилизирането на западните общества. Всичко това, разбира се няма как да остане скрито и още в началото на 70-те, на Запад започват да се появяват
първите журналистически публикации за наркотрафика у нас
Едно от първите по-големи разследвания по темата е публикувано през 1972 г. в американския в. Newsday. Журналистът Кнут Ройс написва репортаж за трафика на хероин от Турция през България към САЩ, който ще му донесе една от двете му награди Пулицър. Ройс твърди, че в края на 70-те България е отговорна за 25% от трафика на хероин към Америка. Към края на десетилетието обаче, с навлизането на страни като Пакистан и Ливан на пазара на хероин, страната ни е изместена от тази позиция.
За ролята на България в международния трафик на хероин се заговаря по-често след атентата срещу папа Йоан Павел II от 1981 г. и предполагаемата българска връзка в него. В доклад, изнесен пред Американския конгрес през юли 1984 г.,
социалистическа България е посочена като едно от най-големите разпределителни депа на хероин
по пътя му към САЩ. Държавният департамент и Американската агенция за борба с наркотиците твърдят, че хероинът, който достига до Щатите, преминава през България. Това става с покровителството и активното съдействие на българските власти.
Споменава се името на външнотърговското дружество Кинтекс, основано през 1967 г. Името му е съкращение от “кинкалерия и текстил”, но Кинтекс далеч не се занимава с мода. Неговата специалност е търговията с оръжие, наркотици и прането на пари. Агентът от Американската агенция за борба с наркотиците Джон Лоун описва Кинтекс като гарант.С негово съдействие наркотрафиканти, най-вече от съседна Турция, прекарват огромни количество хероин през България и Западна Европа за Щатите.
В резултат на разкритията от доклада, в началото на юли 1984 г. сенаторът републиканец от Северна Каролина Джеси Хелмс и настоящият вицепрезидент на САЩ Джо Байдън подемат активна кампания за изолирането на България. Хелмс е известен като стълб на архиконсервативните идеи в американския Конгрес.
Държавният департамент издава заповед, с която ограничава пътуванията на свои служители до социалистическа България. Отрязват се също така средствата за насърчаване на търговията между САЩ и България. И то само два месеца след успешното американското търговско изложение, проведено в периода 14-17 май 1984 г. в София.
Американският конгрес обявява България за “терористична страна”
“България изглежда се съревновава с Либия в първото място за най-низвергната нация в света”, пише иронично в. The Pittsburgh Press на 6 август, 1984 г.
Страната ни, разбира се, отрича да има каквато и да била роля в трафика на наркотици. И като доказателство за това, на 9 август 1984 г. БТА разпространява съобщение, че през юли 1984 г. българските митничари са задържали 52 килограма хероин, както и няколко десетки хиляди долара недекларирана валута. През същия месец в. Работническо дело съобщава, че само в първите шест месеца на 1984-а, на българската граница са задържани 1200 трафиканти и са конфискувани множество стоки. Сред тях и пратка луксозни ръчни часовници за $115 хил.
Разбира се, това не е първото съобщение от този род в българската преса. Българската държава често демонстрира “ангажираност” в борбата срещу наркотрафика. Няколко години по-рано БТА пуска аналогични съобщения. През февруари 1978 г. съобщава, че предишната година са арестувани 126 наркотрафиканти и са заловени 5 тона хашиш и малки количества хероин. Според БТА най-голямото количество наркотици, заловено накуп през 1977 г., са
близо два тона хашиш, открити в западногермански ТИР
Външнотърговското дружество Кинтекс е закрито с решение на Министерски съвет през 1985 г. На негово място е основано дружеството Глобус. То на практика продължава дейността на предшественика си. В края на 80-те България е не само разпределително депо, но и производител на хероин.
През 1989 г. в американската преса излизат серия от репортажи за лаборатории за преработката на хероин у нас, в които е замесено името на Глобус. Поводът за тях е съвместната операция Moonbeam. При нея Швейцария, Турция и Италия разбиват една от най-големите организации за пране на пари. Тя обслужва не само колумбийския наркокартел Меделин, но също така и българските производители и трафиканти на хероин.
Разследването установява, че турчинът Осман Асилсой е една от водещите фигури в преработката на хероин у нас. Другият такъв играч е Яшар Авни Мусулулу, наричан Турския Ескобар. Двамата ръководят лаборатории за преработка на хероин в България. Мусулулу избягва в България след 1984 г., когато е разбит т. нар. Pizza Connection. Това е наркоканал между Сицилия и САЩ, през който в течение на няколко години е прекаран хероин на обща стойност $1,65 млрд. Мусулулу е близък с Мехмет Чакър. Чакър е главният доставчик на морфиновата основа, от която Pizza Connection произвежда чист хероин.
Освен с производство и трафик на хероин, Глобус се занимава с пране на пари
Помага още за транспортирането на скъпоценности и кеш от Турция през България до Швейцария. Посредници са двамата ливански братя Жан и Баркев Магхарян, които имат мрежа от куриери. Ролята на Глобус е да осигури безпроблемното преминаване на куриерите и ценностите през летище София към Швейцария.
Тарифата е по $65 за всеки килограм злато и по $600 за всеки $1 млн. Глобус печели средно $10-15 хил. на месец от всеки куриер. Сумата изглежда незначителна на пръв поглед, но нараства значително с увеличаването на броя на курсовете. Така например само за шест месеца през 1987 г., куриер на Магхарян успява да изнесе около $20 млн. в перли, злато и кеш през България.
Парите най-често са препирани през клона на банката Credit Suisse в Цюрих. А после са поверени на ливанското банкерско семейство Шакарчи, което държи компанията за търговия със злато Shakarchi Trading Co.
Около 1988 г. братята Магхарян с помощта на Шакарчи препират по $2 млрд. годишно за различни “клиенти”. Българският дял е скромен – едва $10 млн. Когато са арестувани през 1988 г. в Швейцария, разследващите откриват откриват имената и телефоните на дузина българи от Глобус в тефтерите на Магхарян. Част от тях (като Иван Тошков и Стоян Паунов) са добре известни на Американската агенция за борба с наркотиците. Братята Магхарян са осъдени на девет години затвор и излежават присъдата си в Швейцария. Мохамед Шакарчи никога не е съден за пране на пари – нито в САЩ, нито в Щвейцария. Година след разбиването на канала за пране на пари у нас идва 10 ноември и всичко след тази дата, както се казва, е история…
Вижте още: Далавери в социалистическа България (I част)
