След като екипът на Младежки театър „Николай Бинев“ София изпрати писмо до Президента и други отговорни институции в България, с искане да помогнат и спасят българския театър, ние се свързахме с актьора Николай Луканов за коментар.
Той е част от трупата на Младежкия театър още от 2003 г., когато завършва НАТФИЗ в класа на проф. Николина Гюрова.
Вижте какво каза той, специално за читателите на LifeBites.bg:
Здравей, Ники. Какво се надявате да постигнете с писмото, което изпратихте до властите?
Идеята за написването на писмото до институциите беше плод на наистина трагичното положение, в което се намират българските актьори и българският театър. Унизителното заплащане на високо квалифициран труд и липсата на стратегия от страна на културното министерство ни провокираха да напишем това писмо. Надяваме се, че управляващите ще осъзнаят, че театърът се нуждае от спешна реформа веднага, защото публиката намалява и пари няма. Надяваме се управляващите да осъзнаят, че с 400 лв. на месец не се живее. Надяваме се, че управляващите ще прозрат, че 0,4 % от БВП за култура са крайно недостатъчни.
Ако не се вземат незабавни мерки, какво ще се случи с театралното изкуство в България?
Някои театри ще фалират. Да. Ще спрат да работят, защото имат дългове, които не могат да погасят. Колегите ще продължат да напускат театрите, защото е непосилно да се живее с толкова малко пари. Въведената реформа през 2010 година за дотация на продаден билет се оказа не толкова добре работеща, но все пак беше крачка към разбиване на модела на всички по равно. Както е известно българинът е много изобретателен. Дори и тук, в тази сфера се намериха недобросъвестни колеги, които откриха механизми да източват пари от министерство, чрез системата за дотация на билетите. Видя се, че има пробойни и сега е моментът принципно да се промени мисленето за финансиране на театрите. Не е възможно държавните театри да погасяват сметките си за ток, вода, отопление и същевременно да отделят пари за нови постановки, за хонорари, за авторски права и т. н. Високият процент на самофинансиране също е непосилен – 35%.
Има ли възможност от държавни театрите да станат частни и лошо ли би било, ако това се случи?
Частният сектор си съществува, той си функционира горе-долу добре и генерира определени средства. Той няма място в театъра. Театърът е ангажимент на държавата. Въпреки кризата, въпреки недоимъка и бедността на населението, държавата и в частност министерството на културата трябва да полагат грижи за култивирането и просперирането на това древно изкуство. Ако един държавен театър стане частен много скоро и той ще фалира, защото ще бъде принуден да прави компромиси с качеството на своя продукт. Просто пазарът налага други правила, които изключват театъра.
В българската действителност само актьорите, които пробиват в киното ли имат шанс да оцелеят?
Положението в киното е почти същото, каквото е и в театъра. По-скоро тук трябва да говорим за телевизията, която за съжаление налага един много лош вкус за театър. Така наречените „мечки“ са плод на телевизията и публиката не отива да гледа един спектакъл заради самия спектакъл, а за да види определената „мечка“ в него. Не обвинявам колегите мечки. Те са такива с цената на много лишения и компромиси със собствения си усет за вкус, което е провокирано отново от унизителното заплащане в сферата. Но всеки избира и решава как да продължи или да продължи ли изобщо…Много е трудно.
Често ли се налага актьорите да работят още нещо, за да запълнят дупките в бюджета си?
Не често, а е задължително, ако си актьор в България да работиш поне на още 2 места. Немислимо е да живееш с тези мизерни пари, пак казвам 400 лв. на месец. Много често работим съвсем различни неща – бармани, сервитьори, в строителството и какво ли още не. И отново парите не стигат.
Отказват ли се актьорите от призванието си, поради тежките условия и ниско заплащане?
За последните 2 сезона само в Младежкия театър напуснаха 5 души. Разбирам ги. Аз също съм се замислял да го направя. Имам 2 деца и не зная какво бъдеще ще им осигуря. Не само аз съм в това положение. Но напусна ли ще стане още по-трудно. С това писмо искаме да накараме държавата да промени отношението си към изкуството въобще.
Какво дава сили години наред на теб и твоите колеги да продължавате да практикувате професията си, въпреки кризата в българския театър?
На този въпрос, като че ли не мога да дам категоричен отговор. Не зная. Може би любовта към самото изкуство. Измисленият свят, който си създаваме и в който живеем на сцената. Може би това. Удовлетворението, че сме направили щастливи хората или, че сме ги разплакали.
Щом в София театрите са „на ръба“, как оцеляват тези в провинцията?
Предполагам, че ситуацията и там е идентична. Разбира се, бюджетите на някои извънстолични театри са обвързани с общината на съответното населено място, но колко са „богатите“ общини на територията на страната, които могат да си позволят да отпуснат пари за изкуство? Броят се на пръсти. Реформата е наложителна, защото наистина скоро ще сме свидетели на фалити на театри.
Вярваш ли, че нещата могат и ще се оправят?
Силно се надявам! Смятам, че зам. министъра на културата г-н Банов е наясно с проблемите и екипът му търси решение. Още на следващият ден, след като връчихме писмата до институциите, той публично заяви, че наистина реформата се нуждае от реформа. Отворени са за диалог, което е много хубаво. За жалост министерството ни вижда само в цифри, а ние не сме цифри, ние сме живи хора, със своите потребности, позиции и характер.
Как си представяш перфектните условия и заплащане за един актьор в България?
Заплата между 1500лв. и 2000лв. на месец. Това е реалното заплащане за труда ни, за заетостта ни и за ценза, който имаме. Аз имам средно към 20 представления на месец. Ако ги умножим по хонорар от 75 или 100лв., който, обръщам внимание, е нисък хонорар, това прави 1500 лв. или 2000 лв. на месец. А сега положението е такова 20 представления на месец – 400 лв. – 20 лв. на представление. Нещо май не е наред…как мислите вие?
