През изминалата седмица за пореден път си дадох сметка колко коварно нещо са плановете – тези, които правим за нас самите и децата си... И колко често се провалят те. Затова си позволих да публикувам в Lifebites.bg, чийто създател и редактор съм, тези лични мисли. Писмо до сина ми.
Писмо до него, което да чете в моментите, когато се сблъсква с превъзхождащи го, с по-амбициозни и можещи. Иска ми се тогава да знае, че да си по-малко талантлив, красив или издръжлив от някого в този свят, не те прави задължително по-слаб или лош. Иска ми се, когато дойде това време, да не завижда, да не пада духом, а когато подобно нещо (неизбежно ще) се случи – да отвори тези редове и да си вдъхне кураж.
Ако имате време и преоткриете своите мисли в моите, прочетете ги и вие на вашите деца (дори и да са вече големи). Стиснете ръчичките им, целунете челцата им. Кажете им, че винаги ще бъдете до тях, така както всеки ден през изминалата седмица аз го правех с моето малко момче. И както ще продължа да го правя през целия си живот, а не само в трудните моменти, които ми напомнят колко кратък е той…
ПИСМО ДО СИНА МИ
“Скъпи синко,
По пътя си в големия живот ще срещнеш много и различни хора.
Ще се докоснеш до истински артисти, чийто талант може да те заслепи или да те накара да прогледнеш.
Ще се сблъскаш вероятно с чисти гении, чиито познания и интелект са необясними и могат да те накарат да се гордееш с човешкия род.
Дано да изпиташ щастието да общуваш със състрадателни и лишени от егоизъм същества, чиито добродетели са такава рядкост днес.
Пътят ти в този бял свят ще се пресече и с този на много смелчаци, чиято дързост и искреност могат да засенчат слънцето и ще те накарат да повярваш в силата на човешкия дух.
В този широк свят, където аз няма да съм винаги до теб, за да ти помагам, ще видиш и много богати хора. Ще се изненадаш колко власт дават парите, как замъгляват съзнанието и погледа, и опияняват до болка и лудост. Никога не пожелавай чуждо богатство, никога не взимай пари без да си се трудил.
Имай толкова, колкото ти трябва и не жадувай за много
По пътя си, сине, вероятно ще срещнеш и кристалната красота. Проста и пленяваща. Желаят ти тези прелестни създания, до които ще имаш щастието са се докоснеш, да са вътрешно чисти и мирни, за да те заразят и вдъхновят с магията на обаянието си.
Колкото и по-умни, по-властни, по-богати, по-красиви и по-смели от теб хора да има в този живот и по тази земя, сине, знай, че и ти си значим. Нека качествата на другите винаги са извор на вдъхновение и мотивация за теб, а не отрова, която да вгорчава сърцето и замъглява разсъдъка ти.
Не спъвай хората по пътя, а тичай редом до тях и се радвай на победите им. Знай, че всеки от нас бяга в различна дисциплина. Всеки от нас плува в различен коридор. Всеки от нас среща различни премеждия. И всеки от нас получава различни награди. Никой не може да бъде победител в чуждия живот.
Знай каква е посоката, в която вървиш и
помни накъде си тръгнал
Не гледай и не въздишай по чуждите дарове, с които животът поощрява всекиго, а се радвай на тези, които е предоставил на теб.
Бъди и смел. Бъди и умен. Колкото ти се отдава и колкото имаш нужда да бъдеш.
Бъди и красиво чист, какъвто съм те родила.
Бъди добър, а не гениален.
Бъди щастлив, а не просто успял
Говори с хората и ги уважавай. Дарявай ги с усмивки и състрадателност.
Бъди и богат… със себе си, с близките си и достатъчното свободно време, което им отделяш.
Помагай, без да очакваш благодарност.
Бъди свободен и се научи да правиш избори в живота, които не ти пречат да заспиваш вечер. За да може той да продължи в посоката, към която го водиш.
Обичам те.
25 ноември 2014 г.
Вероника
P.S. Днес повече от всичко на света искам да ти прочета това писмо. И най-много от всичко на този свят искам ти да го чуеш и да се усмихнеш. Да си здрав, да си буден, да си щастлив и да не изпитваш болка. Да се радваш на слънцето и да махаш на луната за “Лека нощ” преди да заспиш.
Днес съм скромна и не искам нищо повече от това да съм до теб и да чувствам обичта ти. Бъди здрав, синко.”
* Заглавната снимка е на Анастасия Гуновска.
Вероника Лазова, радвам се за Вас и красивия Ви живот, но това не е по темата!
Относно писмото, ще си позволя да копирам цитат: Във вселената на Бог не съществуват нито “елити”, нито “избрани”. Всеки е избран и създаден от истинска любов и чистота. В очите на Бог всеки е еднакво ценен и неговата ценност е безкрайна.
Благодаря за коментара, Веселин! Съгласна съм с него. Писмото всъщност е истинско, написах го един ден след като малкият се прибра от училище. Сподели ми нещо, което ме накара да осъзная в какъв конкурентен свят живеем, как родителите от съвсем ранна възраст натискаме децата си да учат и да се усъвършенстват вместо да ги оставим да се радват на детството си и да играят. Замислих се, че вероятно много скоро, малкият ще започне да усеща този обществен натиск и исках да му “завещая” няколко думи, ако изпадне в дупка и нечий способности го накарат да се чувства по-малко “елитен” (каквато удачна дума използвате Вие). Не е било моя цел да излагам на показност красивия си свят, който в момента всъщност не изглежда никак щастлив, погледнат от болничната стая, в която се намираме втора седмица. Но, както пишете – “в очите на Бог всеки е еднакво ценен” – не мога да добавя повече от това… 🙂