Ремонтът през лятото си е терапия по нашенски.
Нали сме първенци по недвижими имоти на глава от населението – имаме си собствени жилища и често си ги ремонтираме. А промоциите за нови дограми, мебели или ламинати валят като летен порой.
Морето се пренася в банята. Парите, предвидени за лятна почивка, се инвестират в нови плочки, пък после може да се правят ароматни вани всяка вечер.
Ремонтът е най-лесният вариант да променим нещо в живота си.
Нещо като нова прическа за всяка дама. Работа, шефове и колеги не можем да сменим, но плочките и тапетите са лесна работа.
Ремонтът лекува еднообразието и стреса. Промененото жилище носи хубави емоции, защото променя скучното всекидневие. Освен ако цялата хамалщина не се дължи само и единствено на наводнението, причинено от съседката на горния етаж.
Ремонтотерапията включва много екшън и съвсем не е от тихите. Нито за ремонтиращите, нито за съседите им.
Строителите сякаш винаги са с махмурлук. Има си и клетва даже – “Да ти дойде майстор вкъщи!”. Техните сметки никога не съвпадат с тези на обитателите – винаги излиза и по-скъпо, и по-дълго. Особено ако са познати на братовчеда. И ако за банята са предвидени две седмици, то те стават поне три, заради непредвидени ВиК ситуации.
Кавгите често са и семейни, тъй като всеки си има различен вкус
за плочки, тапети, холна гарнитура, кухненски бокс.
Желанието е домът да се превърне в замък, където всеки да се чувства като цар след натоварен ден. Само дето мъжът и жената трябва да се разберат кой къде ще царува, за да няма дори и след години подмятания за глупавите тапетите на розови цветчета в хола.
Дамите виждат и най-фините детайли, докато мъжете гледат картината цялостно. Според психолози корените се намират в древни времена, когато мъжът е ловувал и гледал само напред. Май както и сега, от дивана към телевизора. Жената обаче развила периферно зрение и внимание към детайлите, докато готви и едновременно с това следи накъде пълзи детето.
Всеки иска не просто физическо пространство за себе си, но и за психически релакс. Ремонтът може да наруши маркирани вече територии и да се превърне в арена на сблъсъци на интериорни вкусове. Необходим е компромис и който където царува повече, там да има тежката дума. Който готви – той да избира кухненското оборудване. В противен случай се разбиват нерви вместо стари плочки. И вместо терапия, ремонтът се превръща в стрес, а изчерпания бюджет още повече влошава нещата.
Ремонтът зависи от темперамента на човек. Меланхолиците протакат ремонтите цяла година, но пък резултатът надминава всички очаквания. Холериците не понасят бавене, но пък идея по средата на ремонта може да промени всичко, направено до момента. Сангвиниците предпочитат светли нюанси и модерни стилове, а флегматиците толкова бавно избират мебели и материали, че ремонтът може и да не започне.
Промяната на жилището зависи и от възрастта.
Младите са готови на всякакви експерименти и стилове
докато възрастните по-трудно се разделят със старите вещи, които са им скъпи емоционално.
Складирането на ненужни неща пък е присъщо на мнозина. Съветът е, недокосваните и неупотребявани вещи от две или три години направо да се изхвърлят или подарят. Защото трупат не спомени, а прах.
Има и хора, за които ремонтът е нещо като диагноза и продължава цял живот. Първо се ремонтира една стая около половин година, после още една, след това се сменят тръбите, идва ред на паркета и така докато отново първата стая не изисква пак друг цвят боя…
