Карл Густав Юнг е една от онези гениални личности, които не се ограничават само в правенето на едно нещо. Те цял живот изследват, ровят и търсят истината за нещата от живота и дълбоките дебри на човешкото съзнание. Освен за психоанализа
Юнг изследва и пише още за религия, антропология, митология
приказки, алхимия, сънища.
Вижте какво споделя известният учен в автобиографичната си книга Спомени, сънища, размисли, събрано в няколко цитата:
“Душата е значително по-комплицирана и недостъпна от тялото. Тя е, така да се каже, половината от света, който съществува само доколкото го осъзнаваме. По тази причина душата не е само персонален, а и световен проблем и психиатърът трябва да се занимава с цял един свят.”
“Такава е психологическата ситуация в света днес: едни се наричат християни и вярват, че биха могли да стъпчат така нареченото зло в краката си само чрез волята си; други, попаднали в неговата власт, вече не виждат доброто.”
“Има хора, които не изпитват никаква нужда от безсмъртие, за които е ужасяваща самата мисъл, че ще трябва да прекарат десет хиляди години на някой облак и да свирят на арфа.”
“Ако човек знае повече от другите, той е самотен.”
“Човек може да опита да назове любовта с всички имена, които знае, но само ще изпадне в безкрайни самоизмами. Ако обаче притежава малко мъдрост, ще я назове ignotum per ignotus (непознато чрез още по-непознато), тоест ще я назове с Божието име. С това ще признае своето подчинение, несъвършенство и зависимост; но същевременно това ще е и доказателство за свободата на неговия избор между истината и заблудата.”
“Нашето време премести ударението изцяло върху “тук” и “сега” и чрез това доведе до демонизиране на човека и неговия свят. Появата на диктаторите и всичкото нещастие, което те донесоха, се корени във факта, че на човека беше отнета трансцендентността поради късогледството на свръхумниците. Като тях той стана жертва на неосъзнатостта.”
“Той, европеецът, наистина е убеден, че вече не е това, което е бил някога, но все още не знае междувременно в какво се е превърнал… Така, с олекнал багаж, той продължава с нарастващо ускорение пътуването си към мъгляви цели. Компенсира загубата на тежест и съответния sentiment d’incompletitude (чувство за непълноценност) с илюзията на своите успехи – параходи, железни пътища, самолети, ракети, които чрез своята бързина отнемат все повече от неговата дълговечност и го пренасят в една друга действителност на скорости и взривообразни ускорения.”
“Човек отказва да признае, че винаги всичко по-добро се изкупва с цената на нещо по-лошо; че например надеждата за повече свобода рухва за сметка на нарастващото подчинение пред държавата, да не говорим за ужасните опасности, пред които ни изправят най-блестящите открития на науката.”
“Реформите по пътя на прогреса, т. е. чрез нови методи или изобретения, са наистина на пръв поглед впечатляващи, но в перспектива – съмнителни и при всички случаи – скъпо заплатени. Те в никакъв случай не увеличават удовлетвореността или изобщо – щастието на хората. Най-често те са слаби подсладители на съществуванието, както например всички скъсяващи времето средства, които по най-неприятен начин само ускоряват темпото на живота и така ни оставят по-малко време от когато и да било преди.”
“Хората приличаха на животните и изглеждаха неосъзнати като тях… като животните те се събираха на стада, съешаваха се и се размножаваха, но не виждаха, че обитават един общ космос, Божия свят, една вечност, където всичко вече е родено и всичко вече е мъртво.”
“И въпреки че се прекланях пред науката по най-баналния начин, аз също виждах в нея възможност за отчуждаване и отклоняване от Божия свят, за дегенерация, на каквато животното не е способно.”
“В много случаи в психиатрията пациентът има своя история, която не разказва и която по правило никой не знае. За мен истинската терапия започва едва след проучването на тази изцяло лична история. Тя е тайната на пациента, скалата в която той се разбива. Ако знам тази тайна история, имам ключа към терапията. Задача на лекаря е да намери начин да я узнае.”
“В терапията проблемът винаги е цялата личност, а не отделният симптом. Ние трябва да поставяме въпроси, които предизвикват цялата личност.”
“Тя беше убийца (пациентка – бел. цит.), но освен това беше убила и себе си. Защото този, който извършва подобно престъпление, погубва душата си. Убиецът вече сам се осъжда. Ако някой извърши престъпление и бъде задържан, него го постига съдебно наказание. Ако го е извършил тайно без морални угризения и остане неразкрит, наказанието все пак го застига… Понякога изглежда като че ли дори животните и растенията “знаят” това.”
“По същество в умственото заболяване не откриваме нищо ново и непознато; ние просто се сблъскваме с най-долния пласт на нашата собствена природа.”
“Към всеки пациент прилагам по възможност индивидуален подход на лечение, тъй като решението на проблема е винаги индивидуално. Общовалидните правила могат да се постулират само cum grano salis (с щипка сол – бел. автора).
Една психологическа истина е валидна само ако може да бъде преобърната.
Решението, което за мен е неприемливо, за някой друг може да е единствено правилното.”
“Всеки терапевт би трябвало да има контрол – чрез трето лице, за да може да сравни и с друга гледна точка. Дори и папата има изповедник.”
“Те (жените – бел. цит.) често притежават изключителна интуиция и силно критично шесто чувство и могат да разберат какво мъжете имат в ръкавите си… Те виждат аспекти, които мъжът не вижда. Ето защо няма жена, която да е била убедена, че мъжът ú е свръхчовек!”
“Ако лекарят и пациентът не се превърнат в проблем един за друг, не може да се намери решение.”
“Човек, който не е преминал през ада на своите страсти, никога не ги е превъзмогнал. Тогава те обитават “съседната къща” и без той да подозира, може да избухне пожар и да се прехвърли към неговия собствен дом. Когато човек се отказва, изоставя и забравя твърде много неща, винаги има опасност нещата, които е пренебрегнал, да се върнат с още по-голяма сила.”
