В живота на всеки човек има моменти, в които му се иска да направи нещо различно. Нещо, което никога досега не е правил.
В един горещ летен ден, преди няколко години, както си седях вкъщи и буквално умирах от жега започна да ме обзема една луда мисъл – да се подстрижа.
Ще си кажете: „Какво пък толкова! Хората го правят, ако не всеки месец, то поне веднъж на два-три!“.
Да. Но на мен ми се прииска да се подстрижа сама, вкъщи. Чувствах се много привлечена от тази налудничава мисъл!
И започнах – постлах вестници, сложих огледалото в най-светлата част на стаята, приготвих гребен и ножица, вързах косата и ХРАС…започнах да режа.
Една моя приятелка ми беше РАЗКАЗВАЛА преди доста време, че е ЧУВАЛА за техника как да се подстригваш сам.
Косата се изпъва много гладко от всички страни и се връзва стегнато отгоре, в центъра на главата. След това опашката се премята така, че да дойде пред очите и…режеш. В права линия.
Така направих и аз. Ножицата ми беше голяма, но поизхабена, само че това не можа да ме спре да си направя експеримент.
Бях и съм на мнение, че нищо фатално не може да стане. Ако резултатът е лош, ще отида на фризьор и той ще спаси положението.
И така…Криво-ляво с тъпата ножица отрязах доста голяма част от опашката и…
О! Чудо! Резултатът ми хареса. Поизравних някои стърчащи кичурчета и ми стана толкова леко на главата и душата, и още по-щастливичко, от факта, че го направих сама.
Че преодолях страха, предразсъдъците и смело отрязах иначе дългата си и хубава коса.
Това беше и лек бунт срещу женската суетата, стремежа всичко да е винаги изпипано, симетрично и професионално.
Не казвам, че да искаме да сме красиви е нещо лошо. Напротив!
Просто исках да подложа себе си на експеримент – мога ли да направя това и стиска ли ми. Иначе казано – да проверя пич ли съм или кифла.
След първия ми опит последва и втори, и трети. Наистина да се подстригвам сама ми хареса и ми носи някакво особено, необяснимо чувство на удовлетвореност и радост.
Дори започнах да разнообразявам научената първоначална техника и да експериментирам с нови форми, които ми хрумваха в момента или бях гледала в клипчета в нета.
Беше ясно – щях да се подстригвам вече сама. Фризьорите да не ми се сърдят! Не подценявам професията им и не смятам, че всеки трябва/може да се подстригва сам. И прическата никога не може да е толкова добра, както ако е пипната от професионална ръка. Просто на мен не ми се налага да ходя с официални прически и мога да си позволя да съм на принципа – „Споко, това е просто коса, ще порасне!“
Споделих с майка ми, че много ми допада да се подстригвам сама вкъщи и тъй като тя беше наясно, че е безсмислено да ме убеждава, че не трябва да го правя и т.н., като един истински приятел ми подари чисто нова голяма ножица – само за подстрижки.
Така новата ми страст продължава вече 2-3 години. Даже започвам да си мисля, че съм си сбъркала професията!
Обаче, най-изненадващото е, че манията ми се разраства и преди няколко седмици подстригах първия си „клиент“.
Сестра ми ми беше на гости, беше чувала от мен, че се подстригвам сама и ми предложи да експериментирам и върху нейната коса. Останах малко втрещена. Обясних й, че нямам кой знае какви умения, че не смея да подстригвам друг човек… Нямаше смисъл. Тя беше категорична, че й трябва точно човек като мен – на когото не му е жал за косата! Иска да я подстрижат много късо, но фризьорите все жалят косата и не я скъсяват достатъчно.
Като видях нейната решителност, аз веднага приготвих пособията, още веднъж поисках потвърждение, че е наясно, че НЕ МОГА да подстригвам и не гарантирам за резултата и като го получих…
ХРАС!
И тя е луда, като мен!
Накрая на случката и двете бяхме доволни, а аз и горда с първия си подстриган „клиент“.
