Защо милиарди хора по света обожават футбола? Отговорите са много. Ето един от тях. В тази игра се съдържа целият живот. Побеждаваш и губиш. Научаваш се, че загубата е по-ценна от всеки успех.
Най-малкото, защото разбираш, колко по-хубаво е да печелиш. В днешния свят, в който всеки ден е състезание със себе си и всичко останали, трудно оценяваме, колко по-богати ни правят пораженията.
„Дами и господа, Марадона току-що унищожи Англия!”
Това казва коментаторът на британската телевизия Би Би Си Джими Грийвс, миг след като дон Диего отбелязва втория си гол във вратата на Питър Шилтън в четвъртфинален мач на световното първенство по футбол в Мексико през 1986 г. Прави кратка пауза и добавя: „Може би и Пеле…”
Преди това аржентинецът е сътворил измамата на века, вкарвайки гол с ръка, видян от милиони зрители по цял свят… Гаучосите побеждават с 2:1, а след това печелят и световната титла. Англия отпада, нокаутирана от гения на Марадона, разкрил в рамките на 4 минути, както своя блестящ талант, така и най-тъмната си страна.
Двадесет години по-рано, човекът зад микрофона, същият този Джими Грийвс, играе финал за световно първенство на лондонския „Уембли”. Англия побеждава Германия след като Джефри Хърст бележи гол за 3:2 в продълженията, а после британците вкарват и още един за крайното 4:2. Третото попадение е известно като „призрачния гол”. Топката се удря в гредата, после пада на земята, но дали пред или зад голлинията, никой не знае със сигурност и до днес…
Джими Грийвс вдига купата. След това трябва да коментира мача, който отваря най-болезнената рана в спортната история на родината му… И го прави достойно.
Ето това е големият майсторлък. Приятно е да побеждаваш. И е много трудно да губиш. Но се налага.
Понякога губиш и неща, които са далеч по-важни от всеки футболен мач. Семейство, приятели, работа, пари… Обаче играта продължава. Достатъчно е да не се отказваш. Да падаш и да ставаш.
Това е играта. Иначе не е интересно.
