Миналата седмица ви разказахме за двама братя, които повториха любимите си детски фотографии, за да изненадат родителите си по случай 30-годишния юбилей от сватбата им. Авторът на снимките Христо Бояджиев не е фотограф или поне не в професионалния смисъл на думата. Той завършва бакалавърска степен по Бизнес администрация в Kogod School of Business във Вашингтон, САЩ и магистърска степен по Международен мениджмънт в ESADE Business School в Барселона, Испания.
През 2008 г. участва в създаването на сдружението за българи с опит в чужбина Тук-Там. През февруари 2013 г.
Христо Бояджиев назначен за търговски директор
в дигиталната агенция Despark, а от октомври 2014 г. заема поста управляващ директор. През декември 2014 г. основава неправителствената организация Фондация III, която се занимава с проекти и инициативи в областта на образованието.
Христо обича да пътува и досега е бил на 6 от 7-те континента и в цели 35 страни. Една голяма част от фотографиите му от различните пътешествия могат да бъдат видени на личния му блог. Lifebites.bg разговаря с Христо Бояджиев за фотографията му, пътешествията на шест континента и смисъла на това да останеш и да градиш бъдещето си в България.
Христо, как започнахте да се занимавате с фотография?
Цял живот съм имал афинитет към фотографията. Като бях малък баща ми снимаше с един класически Зенит, който ми беше много интересен. Впоследствие през годините винаги първо носех апаратче с лента, а после джобно, тип сапунерка със себе си, най-вече за да снимам излизания с приятели.
Когато страстта ми към пътуванията започна да намира реално изражение реших, че е време да инвестирам в нещо по-добро като техника. Това съвпадна и с развитието на дигиталната фотография, така че през 2010 г. преди заминаването ми за Австралия и Нова Зеландия, си взех първия DSLR и започнах да поддържам фото-блог.
Именно блогът ви стана повод да научим за вас. И по-точно серията кадри, които повтарят любимите ви детски снимки. Какво ви провокира за нея?
Родителите ми скоро празнуваха 30-ата си годишнина заедно и с брат ми Петър решихме да направим нещо специално като благодарност за всичко, което са направили и продължават да правят за нас. Спомних си, че някъде в интернет бях виждал нещо подобно и предложих на брат ми да направим албум с такива снимки, без родителите ни да знаят за това.
Каква беше реакцията им, когато видяха снимките?
Определено бяха трогнати. Поднесохме им албума на семейна вечеря по повод юбилея и последваха 20 минути смях през сълзи, добре се получи. (усмихва се) Майка ми заяви, че ще го покаже на всичките си приятели, а баща ми толкова ухилен не го бях виждал от години. Поуката поне за мен беше, че усилието за направата на един подарък и жест е много по-важна от стойността му.
Вие сте запален пътешественик. Били сте на 6 от 7-те континента и в общо 35 страни. Има ли място, което винаги сте искали да посетите, но не сте могли?
Мисля, че още е много рано да кажа, че има място, на което няма да успея да отида. Много са местата, на които искам да отида, факт, но действам едно по едно от списъка си. Нека видим докъде ще стигна.В момента планирам пътешествие до Антарктида, последния континент.
Има ли място, на което би ви било страх да отидете?
Твърдо не, всичко извън зоната ми на комфорт е добре дошло.
Каква камера използвате за снимките си?
През 2010 г. започнах с Canon 550D, a от началото на 2014 г. съм с Canon 6D и няколко Canon обектива — 16-35mm f/2.8 L, 50mm f/1.4 и 70-200mm f/4 L. Понякога ползвам и неутрални градиентни филтри за пейзажни снимки.
Били сте в Непал една седмица преди земетресението през април. Какво стана с идеята ви да организирате изложба, със средствата от която да подпомогнете пострадалите от него?
Веднага след новините за земетресението с приятелите ми, с които бяхме там се организирахме. За три седмици направихме изложбата, която събра 10 хил. лв. дарения, благодарение на много и невероятни хора, които откликнаха на
каузата ни да помогнем на децата в Непал
Миналата седмица най-накрая преведохме средствата към двете организации, които подкрепихме – UNICEF и Teach for Nepal. Благодаря на всички, които се включиха
Твърдите, че не сте фотограф, нито че се опитвате да бъдете на този етап. Някога обмисляли ли сте възможността да превърнете снимането в кариера?
По-скоро не, поне не и сериозно. През годините е имало немалко хора, които са ме съветвали да помисля в тази посока, което приемам като комплимент. Но сякаш има много други неща, които искам да постигна в професионално отношение преди да тръгна по този път. А и приемам фотографията като страст, която ми позволява да правя нещата с желание и мисля, че това се усеща в снимките ми. Не бих искал това чувство да се изгуби, когато почна да приемам снимането като задължение.
Завършили сте бизнес-администрация, маркетинг и информационни технологии във Вашингтон. Какво ви накара да се завърнете в България?
Много сложен въпрос. Накратко казано комбинация от няколко неща: семейството и приятелите определено са голям фактор. Вярата, че в България (и Европа като цяло, защото живеем в глобализиран свят и това, че съм базиран тук не значи, че не пътувам и не правя бизнес в други държави)
мога да постигна повече
Механизмът и процесите в обществото са ми по-близки и съответно имам и по-голяма мотивация да дам всичко от себе си за промяна към по-добро. Намирането на баланс между личното и професионалното е далеч по-лесно от колкото в Щатите. Много са причините, но тук се чувствам по-полезен, за себе си и обществото като цяло.
Трудна ли беше адаптацията ви у нас?
Не бих казал. Никога не съм губил връзка с България докато бях в Щатите или в Испания. По-скоро ми е трудно да приема, че има много млади хора, които сякаш вече не вярват в позитивната промяна тук и са привидно обезверени след като енергията на онова протестно лято през 2013-а не се материализира в нещо по-конкретно. А за мен
“борбата” трябва да е постоянна
Гражданската енергия и глас не трябва да спират да държат хората във властта под здравословно напрежение, напомняйки им, че никой не е над закона и всички имаме равни права и задължения.
Преди осем години съосновавате сдружението Тук-Там. Какво ви провокира, за да го създадете и каква е идеята зад него?
Сдружението Тук-Там се роди от нуждата на седем души, току-що завърнали се от чужбина, да създадат среда със сходно мислещи хора. В Тук-Там вярваме, че позитивната промяна тук е напълно възможна, ако черпим опит от там.
През годините сме организирали редица проекти и събития, които целят именно това – да събират образовани, мотивирани, енергични и дейни млади хора, които под една или друг форма действат за промяна в различни области, търсейки пресечните точки и начините за взаимодействие между тях и помагайки си. Защото само заедно можем да постигнем нещо смислено.
Каква според вас е основната причина за изтичането на мозъци от България?
Това е наистина много сложен въпрос, есета могат да се напишат по темата. Но част от факторите, които виждам, че засягат и моите приятели са:
– Неравенството през законите / грубото и явното им потъпкване; абсолютната безнаказаност на определени хора.
– Практически несъщестуващата нормална политическа “класа” и цялостна изкривеност на системата – усещането, вярно или не, че хората във властта не работят за хората, а за личните си интереси.
– Съвсем неприкритата корупция, която се приема едва ли не за
нещо нормално по нашите ширини
– Нежеланието да се осъществят крайно необходимите реформи в съдебната система, образованието, здравеопазването, икономиката (и по-конкретно енергетиката). Тези четири са стълбовете на всяко едно общество и ако искаме някаква промяна, трябва да се направят решителни стъпки и то скоро.
– Обезвереността на хората, че нещо ще се промени и липсата на активно гражданско общество. Това донякъде е резултат и от горните проблеми.
Има и други неща, разбира се, но бих казал, че това е основата и ако поне започнем да действаме по тези неща, то много от “изтеклите” мозъци с радост ще се върнат да помогнат с тези процеси. Имаше такова усещане през 2008-а година, но сякаш замря в един момент. Но вярвам, че отново ще дойде, просто трябва да се действа постоянно и неуморимо.
Казвате, че по време на протестите у нас преди две години сте усетили особена енергия? Каква беше тя?
През лятото на 2013 г. за пръв път поне аз видях едно наистина силно гражданско общество. Хора, които знаят какво очакват от властта и които не ги беше страх да поискат отчетност. Млади хора с енергия, които открито заявиха, че системата трябва да се промени; лидери не само на приказки, а и на дела, които имаха конкретни предложения. Някъде
там на Орлов мост сред 30 хил. души
аз усетих, че заедно можем. Вярно е, че след това много хора загубиха вярата си, но далеч не мисля, че тази енергия е загубена, просто е в летаргия за момента.
За да се пребори апатията сред младите хора в България, трябва…
…те да почнат да виждат действия по горните проблеми, за да си върнат увереността. Трябват им добри примери, трябват лидери с морал и отговорност, с интегритет и визия. Трябва да виждат посока и да разбират как техните действия помагат на всички ни да се движим заедно в някаква посока. Трябва може би и да осъзнаят, че гледайки по-малко само в собствения си двор и мислейки за останалите, всъщност помагаме на всички ни.
Доколко важна е за вас българската ви идентичност?
Бих казал основополагаща. Камъкът си тежи на мястото.
Какво ще отговорите на онези, които казват, че много българи се завръщат у нас след като са учили в чужбина, защото там е по-трудно да се пробие?
Всеки има право на мнение, а сигурно има и такива хора. Това, което мога да твърдя с убеденост е, че сред хората, които аз познавам, над 90% се завърнаха заради причини не много по-различни от моите – вярата, че тук могат да правят нещо смислено, за себе си и за останалите.
В село чорбаджия или в града кюмюрджия?
Навсякъде добър човек.
Освен всичко друго, вие също така сте и управляващ директор на дигиталната агенция Despark. С какво точно се занимава тя и каква е вашата роля в нея?
Despark е креативно студио, което трансформира бизнеси в дигиталната сфера. Помагаме на клиенти да разработят дигитални решения и продукти, чрез които да преобърнат бизнеса си и да станат още по-успешни в постигането на целите си. В компанията започнах през февруари 2013 г. като мениджър по продажбите, а от октомври 2014 г. я ръководя. В началото бяхме петнадесетина човека, сега сме близо четиридесет и продължаваме да се развиваме.
Вижте още от фотографията на Христо Бояджиев на фото-блога му.
