“Вярвам, че човек може да се храни съвсем балансирано стига да има желание и да се поинтересува адекватно”, казва чаровната Диана Хърлечанова. Тя е на 28 години, умее да приготвя вкусотии от храни, за които много от нас дори и не са чували. Има собствен кулинарен блог – “Colour of cinnamon” и работи във веган ресторант „Soul Kitchen”.
Познавам Диди от ученическите ни години, когато бяхме добри приятелки. През последните няколко години тя беше веган, а в момента може да се каже, че е вегетарианец, тъй като си позволява да хапва някои животински продукти от време на време.
Завършила е специалност Реклама, но както самата казва: „Практиката ме събра с кулинарията и ресторантьорството. По-конкретно с един вид специфична и все още не добре позната кухня, която изключва животинските продукти, но пък включва много живот и цветове в себе си.“
Извън работата Диди обича да се занимава с различни видове изкуство. Следи фотографията, музиката, уличното изкуство, хенд-мейд фестивалите…
Вижте какво разказа за този вид хранене – веган-кухнята
вдъхновяващата Диана Хърлечанова, специално за читателите на LifeBites.bg.
Здравей, Диди! Кога и как започна да се храниш като веган/вегетарианец?
Някъде през лятото на 2009 г. Не беше една конкретна причина и не е станало изведнъж, но мога да кажа, че филмът, който ми оказа огромно влияние е документалната история Земляни – дори наречен от зрителите the vegan maker, защото разкрива какво се случва с животните в индустриализираното производство на храни, кожи, лабораторни тестове и т.н. нелицеприятни бизнеси в днешно време.
Откакто спря да консумираш месо, случвало ли се е да ти се „прияде“?
Не мисля, че някога съм харесвала вкуса на месото
В началото ми липсваше рибата, но се поинтересувах как и от къде идва риба тон например и с времето това също отпадна като желание, просто не се сещам за тези вкусове, а откривам нови или добре забравени.
Каква е разликата във философията при веганите и вегетарианците?
Философията е една и всъщност е много проста – ненасилие и свобода за всички живи същества. Животните не са наши и не ни принадлежат като наши вещи, за да се разполагаме с живота им или с телата им. Основната разлика предполагам е в начина, по който се третират животните ако те се отглеждат за яйца или млечни продукти например. Простият факт в индустриализираното производствто, обаче, е такъв, че дори хората да купуват само млечни продукти и яйца (тоест т.нар. вегетарианска храна) то животното веднъж стане ли “негодно” да бъде експлоатирано в не особено хуманни условия, то ще бъде убито за месната индустрия.
Няма щастливи кокошки в бизнеса, колкото и да ни се иска да е така.
Каква е твоята лична причина да не ядеш месо?
Единствено и само етични причини. Никой не трябва да умира, за да живея аз – при положение, че има достатъчно много друга храна!
Как реагират хората, когато разберат, че си против яденето на месо? Срещала ли си агресия и неразбиране?
Не съм против нищо. Против насилието съм, но това е начин на мислене и далеч не опира до правата на животните само. Срещам неразбиране, когато човекът отсреща мисли единствено и само с няколко вкусови рецептора върху езика си – тоест зад краткотрайния вкус, който изпитваш за няколко минути по време на хранене, стои история на насилие и смърт, която е ненужна. Ако се появи агресия просто не участвам в разговора, нямам нужда от излишни спорове и неприятни емоции.
Практикуваш ли и други „техники“, свързани с идеята да пазим природата и животните?
Не бих казала техники. Има елементарни неща, които всеки човек може да прави. Всеки ден – да изхвърляме боклука разделно, да използваме материали за многократна употреба, въобще да се опитваме да консумираме това, което ни е необходимо, а не повече. Например – всеки знае, че “трябва” да пазим природата и да не си изхвърляме боклука в гората (или където и да е!), но навсякъде има боклуци, където има хора.
Къде се губи нишката и защо?
По-скъпо ли е да се храниш по такъв начин?
Не мога да преценя. Не знам какви са цените на така наречените джънк фуудс от улицата, защото не купувам такива неща. Скъпо е, ако искаме да се храним само с био продукти например, но тук вече става въпрос за стандарт и за приоритети. Много хора си купуват по една кутия цигари на ден и пътуват с автомобил в града, това скъпо ли е?
Ако един човек не е роден във вегетарианско семейство, как решава да приеме тази философия на хранене? Трудно ли е?
Принципно, много малко хора са родени във вегетариански семейства. Не смятам, че е трудно, защото вече имаме много информация – причините може да са здравословни, етични, екологични. Напротив –
един вегетарианец може да внесе свежи кулинарни идеи в семейството, защото всеки обича салата, например.
По-здравословно ли е да се хранят хората по този начин?
Здравословното е твърде спекулирана тема напоследък и аз лично избягвам да използвам тази дума, твърде обширно понятие е. Хората са различни, имат нужда от различни фактори, за да бъдат здрави, съответно има множество различни фактори, освен храната. Но ако трябва да обобщя – да, определено, една храна, която носи живот е по-здравословна, особено ако не прекаляваме с термичната обработка и опакованите продукти.
Кои са основните природни заместители на месото и животинските храни – като качества и състав?
Не ми харесва думата “заместител”. Аз вярвам, че човек може да се храни съвсем балансирано, стига да има желание и да се поинтересува адекватно. Но питайки ме за качества, на първо място бих сложила зеленолистните растения – по много и в суров вид. Важно е храните да се приемат в цялостен вид. Пълнозърнест ориз вместо рафиниран, авокадо или маслини вместо мазнина в бутилка, пълнозърнести продукти като цяло, освен това в малки количества семена, сурови ядки, водорасли, кълнове. Бих препоръчала като добавка в храненето конопени семена или конопен протеин, ленено семе, сусам – чудесни източници на растителни протеини, полезни мазнини, калций.
Много хора смятат, че да си веган означава да се лишаваш. Така ли е в действителност?
Определено не. Но това можеш да разбереш едва, когато знаеш защо го правиш. Ако говорим за чисто кулинарната страна на нещата – съвсем лесно е да си направим зеленчукови кюфтенца, вегетарианска мусака или например таратор с ядково мляко. Има чудесни веган и сурови десерти с кокосово и какаово масло, плодове или ядков крем. Замисли се, че вкусът на храната идва от подправките, сосовете, растенията. В крайна сметка (почти) никой не се храни със сурово месо, сурово мляко, на много хора им е неприятен дори вида на сурово месо и кръв,
тогава защо го маскираме, защо е това лицемерие?
Модерно ли е в днешно време да си различен?
Зависи с кого се сравняваш и въобще какво значи различен? Сред моите познати, повечето хора са вегетарианци, някои изцяло на веган храни, други наблягат на суровоядство, други са всеядни, но избират качествени продукти от фермерските пазари, хората са различни и това е хубавото.
Всъщност няма нищо ново и различно във вегетарианството
Пости има във всяка една религия, всяка култура почита Земята и даровете ѝ, още древните философи са писали за чистотата на тялото и духа, а такава чистота изключва животинската плът, няма нищо ново в това поведение, мисля, че е естествено. Модерното е преходно, принципите са съвсем друго нещо.
Иска ли ти се да убедиш повече хора, че е по-добре да станат вегетарианци? Защо?
Не. Човек става еди-си-какъв, когато е готов за това и когато сам си намери причината да бъде.
