Джуди Денч е едно от най-ярките имена в английското кино. В близо 60-годишната си кариера тя е минала през всевъзможни превъплъщения – играла е както в пиеси на Шекспир, така и в мащабни кинопроекти като Джеймс Бонд (където влиза в ролята на култовата Ем, донесла ú световна популярност сред няколко поколения).
В последната книга, която издава, неуморната актриса публикува лични снимки, които илюстрират живота ú.
Днес Lifebites.bg ви предлага възможността да се докоснете до някои от спомените и мислите, които са вълнували на голямата Джуди Денч през различни периоди от живота ú:
“Толкова много неща преживях през последните десет години. Бях два пъти в Индия, за да снимам Най-екзотичният хотел Мариголд и продължението му. Изиграх Ем още три пъти и не бях особено очарована, когато ме убиха в последния филм за Джеймс Бонд.
Участвах за първи път в холивудски проект, режисиран от Клинт Истууд, който беше очарователен. Срещнах се лично със София Лорен за първи път, когато работехме заедно по общ филм… и още толкова много неща ми се случиха.
Откакто съпругът ми Майкъл почина през 2001 г. работя непрекъснато.
Приятелите и близките ми
ме подкрепят много не е хубаво да си сам.
Гледайки отново всички тези снимки на семейството ми и ролите, които съм изиграла, се връщам към щастливите моменти в миналото. Но те ми напомнят и за много пропуски, които искам да поправя…”
“Любовта към актьорското майсторство е в кръвта ми. Баща ми беше любител актьор, заедно с брат ми участвахме в училищния театрален състав, а след като тай постъпи в школата по драма, аз го последвах.
Предполагам, че беше съвсем естествено и дъщеря ми Финти да иска да последва стъпките на родителите си.
Първата ми амбиция
беше да стана танцьорка
На тази снимка (по-горе като болерина с други деца) от 1938 г., ако погледнете отблизо, може да видите раните по краката ми, тъй като често падах и ги наранявах (аз съм в средата).
Като дете за мен беше истинска мъка да си лягам рано през лятото. Имам един толкова ярък спомен – чувам момчетата да
играят крикет в градината
След това вероятно са дошли техни приятели и се чува бурен смях.
За минута става тихо и тогава разбираш, че всички са отишли в нечия друга градина. Не искам да бъда непременно част от екшъна, но не искам и да изпускам нищо,” разказва носителката на Ордена на Британската Империя.
РАЙСКИ МИГОВЕ: “Тук сме в дома ни в Стратфорд Ъпон Ейвън през 1975 г. Тогава Финти беше едва 3-годишна. Всичко беше перфектно. Родителите на Майкъл, майка ми, Майкъл, Финти и аз, всички живеехме в една къща. Майка ми и родителите на Майкъл се разбираха прекрасно и няколко години след като дъщеря ни Финти се роди, Майк каза: “Няма ли да е страхотно, ако всички живеем заедно?”
Това беше представата ми за рая
– едновременно да отглеждаме детето и да се грижим за родителите ни. Най-много от всичко в тази страна ме ужасява как възрастните хора са затворени в една стая като зомбита и са оставени там, за да умрат. Това е ужасна снимка на майка ми.
Бащата на Майкъл е застанал до нея. Куклата на Финти се казваше Дейзи и изглеждаше много истинска. Веднъж на едно летище Финти вървеше, влачейки Дейзи, когато една австралийка дойде и ú каза:
“Ужасно е това, което се случва с бебето. Да го влачите така попода е срамота!”
Джулиан ме изведе на обяд. Купих си кожа от тези, които се носят около врата, изпих две чаши вино и когато пристигнах в театър бях адски изплашена. За мое учудване ме взеха за ролята на Сали Боулс. Ходих на уроци по пеене при Гуен Катли и след като ме чу за първи път каза: “Е, да, ти определено не си певица.” Отговорих ú, че знам.
“Но мога да те науча да пееш по твоя си начин”, допълни тя.
Харолд ми каза: ”Прочети книгата Довиждане, Берлин и виж какво пише в нея за Сали: „Разбира се, че Сали Боулс не е певица, тя е английско момиче от средната класа, което отива в Берлин.
Тя не може да пее. Тя никога няма да има успех
Вижте още: Майкъл Кейн за актьорството, пушенето и защо никога не носи велурени обувки
ПРИЗНАНИЕ: В Бъкингамския дворец заедно с дъщеря си Финти и съпруга си Майкъл в деня, когато през 1988 г. получава Ордена на Британската империя.
ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ: “Винаги съм обичала котки. Те са били истински изследователи, особено този на снимката – Фосил.”