Звучи някак невероятно! Под маската на най-жестокия нацистки лидер да се крие талантлив и чувствителен художник! Но макар и трудно за вярване, това е самата истина. Защото картините на Адолф Хитлер разкриват, че този човек е имал истински талант за изкуството.
Преди да се превърне в смразяващия кръвта нацистки водач от времето на Втората световна война, Адолф Хитлер е младеж, който мечтае да се занимава с изкуство. И по-точно – да стане художник. Не така смята обаче баща му Алоис Хитлер, който иска да направи от сина си митнически чиновник. Също като себе си. Този конфликт между двамата назрява през годините и отношенията им се влошават неимоверно много.
Авторитарният баща нерядко посяга на Адолф Хитлер, за да го “вкара в правия път” и да му покаже кой командва в крайна сметка. Когато идва време Хитлер да кандидатства, мечтата му е да учи в класическа гимназия и да стане художник. Това обаче не се случва. Баща му го изпраща в техническо училище в Линц. Не след дълго обаче баща му си отива от този свят и Адолф Хитлер най-сетне е
свободен да се отдаде на таланта си
Тези години от живота му обаче се оказват наистина доста трудни, бедни и гладни. На моменти Адолф Хитлер дори е настаняван в приюти и домове за бедни и бездомни хора. Прави опит да кандидатства във Виенската академия по изящни изкуства, но не е приет.
Ето защо талантливият Адолф Хитлер решава да се премести да живее във Виена и да следва безотказно детската си мечта да стане артист. Следващите години от живота му са т.нар. виенски години – от февруари 1908 г. до май 1913 г. Именно това е времето, в което германският диктатор започва активно да рисува картини и пощенски картички, които продава, за да може да се издържа и да преживява.
Почеркът на Адолф Хитлер
в картините, които рисува е някак колеблив. Особено като вземем предвид фактите и характера, които развива и демонстрира години по-късно. Макар и талантлив художник, той предпочита да се придържа към моделите, създадени от предшествениците му, отколкото да създава нов, уникален, свой стил. И все пак, ръката му е изключително прецизна и точна. Това личи най-ярко в изобразените от Адолф Хитлер архитектурни забележителности, сгради и здания.
През 1908 г. Адолф Хитлер прави повторен опит да влезе във Виенската академия. Но и този път резултатът е негативен. Въпреки това, той не спира да възприема себе си като творец и то до края на живота си. С риск да ви прозвучи доста налудничаво, ще цитираме негови думи, произнесени през август 1939 г. пред британския посланик:
“Аз съм творец, а не политик. Веднъж завинаги да се уреди полският въпрос, аз искам да доизживея дните си като художник.”
Вижте още за Адолф Хитлер между реалността, лудостта и гения
Първият си автопортрет Адолф Хитлер създава през 1910 г., когато е 21-годишен. А последните си творби рисува не къде да е, а на бойното поле. По време на Първата световна война, в която е участник. Няколко години по-късно жаждата му да твори е изместена от идеята да създаде своя националистическа политическа партия. Така и става. А историята за живота на Адолф Хитлер от този момент нататък, вярваме, е ясна на всички.
Част от нарисуваните от него картини са открити след края на Втората световна война и са разпродадени на аукциони за десетки хиляди долари. Други са иззети от американската армия и все още са собственост на правителството на САЩ.
Предлагаме ви да хвърлите едно око на създадените от него произведения на изкуството в галерията по-долу:
