Годината е 1901. Протестантската мисионерка Мис Стоун и сподвижницата ѝ Катерина Цилка са отвлечени от Яне Сандански и Христо Чернопеев. Целта на похищението е получаването на паричен откуп, с който да бъде подпомогната дейността на ВМОРО (Вътрешната македоно-одринска революционна организация). Най-належащо към момента било закупуването на оръжия и боеприпаси за въоръжаване на четниците. А целта им – да се освободи Македония и да бъде присъединена към Княжество България и Източна Румелия. Прословутото отвличане на двете дами става известно по целия свят с името Аферата Мис Стоун.
Първоначално, четата на Яне Сандански прави няколко опита за изнудване и набавяне на парични постъпления чрез откупи, отвличайки неколцина богати турци. Но това се оказва грешен ход. Комитите не само не получават исканите средства, но и действията им провокират изпращането на още повече
преследвачи по петите им
от османските власти. Затова се налага двамата войводи – Сандански и Чернопеев, да пренасочат фокуса си и да измислят нов, по-добър план за действие. На хоризонта – като подходяща мишена се появяват две дами. Американската протестантска мисионерка Елън Стоун, която пристига за първи път у нас през 1878 г., и нейната ученичка – българката Катерина Цилка, носеща фамилията на албанския си съпруг. И двете от групата на евангелистките мисионерки в България. Тяхната задача по това време е да запознават хората по нашите земи с принципите на протестантската вяра и да ги обучават в нея.
Отговорността за отвличането им войводите възнамеряват да припишат на турските разбойнически банди, обитаващи региона. При обсъждането на плана Гоце Делчев е скептичен, че именно отвличането на Мис Стоун и Катерина Цилка би донесло кой знае какви
приходи в хазната на революционната организация
Но, въпреки колебанието си, все пак дава съгласието си Яне Сандански и неколцина хайдути от неговата чета да действат. В това число – Христо Чернопеев, Андон Кьосето, Стоил Просяков и Димитър Инев. Към тях се присъединяват и няколко хайдути от селата край Банско. Както и Кръстьо Асенов и още 4-5 души под негово ръководство.
Четниците издебват в засада своите жертви. Пресрещат ги на пътя между Банско и Горна Джумая (дн. Благоевград) в късния следобед на 21 август 1901 г. (3 септември по нов стил). Останалите хора от преминаващата протестантска група са освободени. Новината за отвличането незабавно е разпространена от БТА и достига бързо до страниците и на световната преса. Интересът към случващото се е огромен, тъй като Мис Стоун е първият американски гражданин, отвлечен извън пределите на своята родина. Случаят става известен по целия свят като
Аферата Мис Стоун
От този миг насетне войводите и двете мисионерки са в почти непрестанно движение. Особено в тъмните часове от денонощието. Преминават през множество местности и различни села. На шестия ден от покушението Яне Сандански нарежда на Мис Стоун да напише писмо във връзка с искания откуп за освобождаването на двете жени. Сумата, която българските четници посочват, е в размер на 25 хиляди турски лири.
В началото двете дами плачат непрекъснато. Но постепенно се успокояват и започват да оценяват доброто отношение и загриженост на своите похитители към тях. Българските революционери им разкриват истинската си самоличност и споделят с тях каква е целта на извършеното покушение. А именно – да съберат средства за оръжия, които да се използват в битките за освобождение на Македония. Макар че Мис Стоун получава букетче цветя от Христо Чернопеев, тя го определя като „лош човек“. Коренно противоположно е мнението ѝ за Яне Сандански, когото нарича „добрия човек“. Американката не си дава сметка, че хитрите войводи съвсем умишлено, предварително са си разпределили двете роли.
Добрините и вниманието към Мис Стоун и Катерина Цилка продължават. За деня на благодарността – един от най-важните празници за американците, четниците осигуряват от близко село пуйка за вечеря, както повелява традицията. Донасят и подаръци – топли дрехи и чорапи, за двете си отвлечени придружителки.
Планът на четниците –
отговорността за отвличането да бъде прехвърлена
на турски разбойници обаче, не сработва. Съвсем скоро истината излиза наяве. Според пуснатите свидетели, разбойниците говорели на турски език, били облечени в турски костюми и били много изгладнели, тъй като веднага се нахвърлили на откритата в дисагите им сланина. Именно тук се пропуква прикритието на хитро преобразените български мъже. Защото всички, чувайки разказа, веднага си давали сметка, че турците едва ли биха прекрачили религиозните си принципи и биха яли свинско месо. Османската власт надушва каква е работата и реагира мигновено. Изпраща мощна потеря по следите на комитите.
Но това не е единственият проблем за тях. Катерина Цилка се оказва бременна в петия месец в момента на отвличането. С времето това не само усложнява придвижването на групата, но и променя предварителния план за нейния маршрут. Макар и в ролята на похитители, революционерите се грижат изключително внимателно за своите жертви. Те намират две баби, които да изродят бебето на бременната мисионерка, когато моментът настъпва. Няколко дни преди Коледа Цилка ражда малко момиченце, което кръщава Елена (на Елън Стоун). Само 3 дни по-късно се налага групата да продължи по пътя си. Тъй като Катерина не е в състояние да върви продължително или да язди, тя и малката ѝ дъщеричка са положени в специално изработен сандък, превозван от кон.
Преговорите за откупа продължават
с пълна сила. През изминалите няколко месеца многократно се организират срещи, но уговорките от тях все пропадат. Заради тежките зимни условия и постоянно ревящото бебе, което можело лесно да ги издаде, четниците в крайна сметка склоняват да намалят исканата сума от 25 на 14 000 златни турски лири. Колкото и получават накрая.
Двете отвлечени евангелистки и малката Елена са освободени на 2 февруари 1902 г. след общо 173 дни (близо 6 месеца) пленничество. За изминалото време те силно се привързват към своите похитители. Подкрепят тяхната кауза и пламенно ги защитават. Това е първият регистриран случай на т.нар. Стокхолмски синдром на територията на нашата страна.
След като напуска България, Мис Стоун изнася множество беседи и дава гласност на преживяното тук в пресата по целия свят. Популярността на ВМОРО и идеите на организацията за освобождението и присъединяването на Македония към Княжество България неимоверно нарастват. Но Аферата Мис Стоун не е запомнена единствено с успехите, които донася. Тя полага и негативен отпечатък върху структурите на вътрешната революционна организация – вследствие на отвличането са разкрити и арестувани 43 от борците за освобождение на Македония.
Вижте още: Кърджалиите – страховити разбойници от османско време
