Поредните предупреждения за възможна пандемия пълнят новинарските хроники. Смъртоносните вируси продължават да шестват необезпокоявани по земята. Непознатият досегаЗика не е така страховит и плашещ за хората като цяло, но за бременните жени е най-големият кошмар, който могат да преживеят. Защото децата им може да се родят силно увредени.
В същото време, все още не е напълно отминал кошмарът Ебола, който взе хиляди жертви през последните две години. Заедно с него, дебне още един подобен вирус – Марбург, който е много по-малко познат и разпространен, но също толкова страховит. А СПИН си остава най-смъртоносният вирус на планетата. Вече е взел десетки милиони жертви и поне още толкова със сигурност са заразени.
Lifebites.bg реши да направи малка справка за
тези така опасни вируси
които са обединени от едно нещо – родината им е Африка.
Зика
Вирусът Зика е открит при маймуните Резус (на тях е кръстен и резус факторът в кръвта) в Уганда през 1947 г. Тъй като при възрастни хора преминава относително леко, не му било обърнато особено внимане. Сега обаче
Световната здравна организация (СЗО) бие камбаната за задаващо се бедствие
Най-засегнатите райони засега са страните от Северна през Централна до Южна Америка. Болестта се пренася от тигровия комар, който се среща и в България. Предава се и по полов път. Симптомите включват треска, кожни обриви, конюнктивит, болка в мускулите и ставите, общо неразположение. Обикновено са леки и преминават до една седмица. Не е изключено да доведат до неврологични и автоимунни усложнения.
Същинските проблеми обаче идват, когато вирусът засегне бременна жена. Смята се, че този вирус е отговорен за множество случаи на бебета, родени с малформации в Карибския басейн. Връзката все още не е доказана, но данните за това вече са достатъчно много и сериозни. Само в Бразилия вече има близо 300 докладвани случая на новородени с микроцефалия – малка глава и недоразвит мозък. Това води със себе си забавени умствено развитие, двигателни умения, реч, видима недоразвитост, нисък ръст, парези на крайниците, гърчове и други нарушения.
Засега няма лечение на Зика вируса. Няма и ваксина срещу него, а разработването на такава ще отнеме поне 10 години, казват специалисти.
Eбола
Първата епидемия на Ебола сред хората е през 1976 г. в Судан и ДР Конго. Вирусът е кръстен е на река Ебола в Конго, където се смята, че са регистрирани първите случаи. Класифициран е като един от най-опасните патогени на планетата.
Вирусът се разпространява чрез контакт с телесни течности или тъкани на заразени хора и животни – маймуни, прилепи, антилопи. Смята се, че естествените домакини на вируса в природата са плодовите прилепи. Опасна е дори консумацията на печено месо от заразени животни. След смъртта болният продължава да е заразен – ако при погребението бъде докоснат, той предава все още живия вирус.
Първите симптоми са внезапна треска, силна отпадналост и болки в гърлото. Но това е само началото. Следват диария и повръщане, а в много случаи – вътрешни и външни кръвоизливи.
Между различните щамове на вируса има огромна разлика. Има такъв, който дори не разболява хората, а при други се развива хеморагична треска и смъртността достига 90%.
Най-тежката епидемия в историята до момента е сегашната, която започна през 2014 г. в страните от Западна Африка. Все още няма лек, разработва се ваксина.
СПИН
Определено най-смъртоносният вирус в съвременната история на човечеството. Регистриран в началото на 80те години на 20 век. До момента се предполага, че е причина за смъртта на над 34 милиона души по света, а други близо 40 милиона са заразени с ХИВ, като само около половината от тях са наясно с това, по данни на СЗО.
Всичко започва в Лос Анджелис, където са регистрирани петима болни с мистериозна пневмония. Тя се появява сякаш от нищото, а болните са млади здрави мъже, но всичките хомосексуалисти. Скоро след това подобни съобщения идват от Сан Франциско, Ню Йорк и други америански щати. До края на 1981 г. са регистрирани 270 случая на остра имунна недостатъчност сред гейове, като 121 от тях умират. Хомосексуалистите са дискриминирани, а учените трескаво търсят причината за случващото се.
Няма точни данни откъде е тръгнало разпространението на вируса, но се предполага, че главните виновници са шимпанзета в Африка, при които е бил открит идентичен вирус. Най-вероятно прехвърлянето му от животните на хората е станало през 20те години на 20 век при лов и консумация на месо от заразени животни. Много е възможно при обработката на месото кръв на животното да е попаднала в досег с открита рана на човека, който го приготвял.
Оттам насетне се отварят портите на ада
– бързото и лавинообразно разпространение се дължи на ръстовете в раждаемостта, секса и разпространението на железниците на Черния континент. Търговията с плът, наркотиците и какво ли още не допринася за световната пандемия. В различни части на Африка дори са разпространени схващания, според които ако заразен мъж преспи с девственица, той ще прехвърли болестта си на нея и ще се излекува. Сещайте се какво се случва в такива райони.
През първия месец на инфекцията болните развиват грипоподобни симптоми. След това навлизат в своеобразна латентна фаза, при която обаче вирусът се снабдява с цяла армия от клетки, които в един момент ще поразят имунната система. И когато това започне, те не просто унищожават имунните Т-клетки, но ги карат да произвеждат нови вируси. Пациентът започва да слабее, поддържа постоянно повишена температура, изпитва отпадналост, лимфните възли трайно се подуват, по устата и гениталиите се появяват язви, развива се пневмония, губи се паметта, появяват се депресия и неврологични проблеми. В крайна сметка някоя от развитите инфекции успява да пребори имунната система и пациентът умира.
Мощни противовирусни лекарства поддържат години наред живота на заразени с ХИВ в богатите страни, но на останалите места в света вирусът все още е изключително смъртоносен, а оттам произлизат цели 95% от новорегистрираните случаи. По данни на СЗО 1 на всеки 20 души в тропическа Африка са серопозитивни.
„Добрата“ новина е, че се предава „само“ по кръвен и полов път, както и от заразена майка на нероденото й бебе. Лошата е, че все още няма открито нито лекарство, нито ваксина срещу този страховит вирус.
Марбург
Вирусът Марбуг е открит през 1967 г. и за първи път е изолиран при немски лаборанти (от Марбург и Франкфурт), които работели с маймуни, внесени от Уганда. Като проявление този вирус е много сходен с Ебола, тъй като причинява хеморагична треска. Т.е. заразените хора вдигат висока температура и започва кървене в цялото тяло, което може да доведе до шок, поразяване на вътрешните органи и смърт.
Изключително заразен
Разпространява се при допир с телесни течности или тъкани, по въздушно-капков път, по полов път и при кръвопреливане.
При първото избухване на епидемията смъртността не е твърде висока – около 25%. Но през 1998-2000 в Конго и впоследствие през 2005 г. в Ангола смъртността достига до 90%. Няма лек, нито ваксина.
