Първият ми контакт с очарователната Александрина Валенти беше плод на съвсем случайно стекли се житейски обстоятелства. Пътищата ни се преплетоха неочаквано, но твърде категорично, за да подмина това с лека ръка. Опознавайки малко по малко талантливата българка и нейния пъстър свят от думи, картини и артистични фотографии, ми се прииска да разкажа за нея и на вас.
Александрина Валенти се ражда в град Варна през пролетта на 1992 г. Страстта си към литературата и писането открива в ученическите си години. Още тогава започва да създава стихове – на гърба на своите тетрадки. Обожава часовете по литература. Алекс казва, че
думите са най-добрите ѝ приятели
Харесва ѝ да се изразява чрез тях – повече в писмена форма, отколкото в устна. Не разкрива лесно душата си в разговори – само пред добре подбрани събеседници, но пък много обича да задава въпроси. Тази страст я отвежда и до завършването на бакалавърска програма по Журналистика, след обучението ѝ в езиковата гимназия Фредерик Жолио – Кюри, гр. Варна.
През целия си съзнателен път Александрина Валенти не спира да създава текстове, макар че признава:
„Писането е самотна работа, затваряш се у дома и се занимаваш със себе си и чрез себе си със заобикалящото…“.
Боравенето с думи обаче не е единственият талант на младата варненка. Тя обича да рисува картини и да заснема артистични фотографии и вдъхновяващи фотосесии. След Журналистиката, завършва магистратура Визуален и иновативен дизайн в Rome University of Fine Arts, Италия. При престоя си там се влюбва окончателно в италианската култура, език и духа, който витае във въздуха на слънчевата средиземноморска държава.
Стихове на Александрина Валенти
са публикувани в редица онлайн издания през годините. Но през 2019 творчеството ѝ най-сетне бе въплътено в първата ѝ самостоятелна стихосбирка Амаркорд*. Интересното е, че не само поезията, но и илюстрациите, красящи страниците на книгата, са дело на графичната дизайнерка. Само няколко месеца след появата на Амаркорд на бял свят Валенти бе отличена със Специалната награда за поезия от името на Съюза на българските писатели в Националния литературен конкурс Георги Черняков 2019 г.
Издаването на стихосбирката е обобщение на създаваните през годините стихове от Алекс, но не и завършек. Точно обратното. Тя продължава да твори с пълни сили. Обръща се и към прозата, на която можем да се надяваме, че също ще се наслаждаваме под формата на книга някой ден. За разлика от лиричните, понякога тъжни и меланхолични строфи в стихосбирката, авторката споделя, че в своите разкази разчита в голяма степен на хумора.
Ето какво ми сподели в откровен разговор писателката, журналист, художник, фотограф и много вдъхновяващ човек – Александрина Валенти.
Как се ражда едно твое произведение – стих, разказ, снимка, картина? Предварително планирани ли са или се раждат спонтанно, емоционално?
Планирам ежедневието си, работата си.Творчеството е емоция, която те връхлита като ревнива котка и ако не я нахраниш с внимание, си носиш белезите за цял живот.
Кое е най-голямото ти вдъхновение? Откъде черпиш творческа енергия, сила, какво най-често събужда твореца в теб?
Провокацията. Често идва от обмен на енергия с определен човек. Тук можем да заключим, че подбирам хората в живота си, както изтъкнат сериен убиец жертвите си, с изключителна прецизност и профилиране. (смее се).
Трудно ли хората достигат до дълбочината на твоите стихове и срещала ли си критика, неразбиране?
Какво по-лесно от това да кажеш, че не разбираш нещо? А положил ли си усилие да ти стане понятно? Далеч не са толкова трудно смилаеми, изразяват чувства, присъщи на всяко човешко същество, изисква се единствено симпатия към езика и желание за мисъл, докато четеш между редовете. Не съм си плащала за критика.
Усеща се един тъжен акорд в редовете на Амаркорд. Какво те натъжава и какво те радва истински?
Амаркорд е моят личен сблъсък с тъгите и преодоляването им. В сърцето на всеки артист пее синя птица, това е неизбежно, но намираме своите начини да се помиряваме с нея. Усмихват ме хора с искрица в очите, спомнят ми за мен.
Има ли нещо за което никога не би писала или не би нарисувала?
Ако се появи нещо, което да не мога да пречупя през себе си и създам, означава, че вече нямам за какво да живея.
Коя е любимата ти книга и автори-вдъхновители? Какво най-много харесваш в тях?
Израснах по собствена воля с цялата класика, всички класици са ми роднини и знаеш как роднините се обиждат, ако споменеш някого, а забравиш друг. Харесвам романтизма, бистрия ум, емпатията, уважението към тежестта на думите, все неща, които днес се пренебрегват. Тъй като идват най-светлите празници, а по-хубав подарък от книга за Коледа не познавам, ще си позволя да спомена няколко всеизвестни, но значими книги, които вярвам, че трябва да присъстват във всяка домашна библиотека:
Вирджиния Улф – Мисис Далауей
Франсис Скот Фицджералд – Нежна е нощта
Кърт Вонегът – Котешка люлка
Уилям Сароян – Некролози
Маргьорит Дюрас – Това е всичко
Чарлз Буковски – Всичко на масата
Алберто Моравия – Презрението
Федерико Гарсия Лорка – стихове
О. Хенри – разкази
Габриел Гарсия Маркез – Любов по време на холера
В края на годината, а и на нашето интервю, ако си направиш бърза равносметка на изминалата 2019-а, какво би показала тя?
Низ от изненади. Не обичам да се оплаквам или да позволявам на нещо да ме сломи. Напротив, това ме мотивира и открива нови хоризонти за мирогледа ми. Беше твърде продуктивна в професионален план и трудна в личен, искрено ми допадна. Наред с това, успях да подготвя няколко нови проекта, за които се вълнувам. Предстоят.
*Амаркорд – в превод от диалекта романьоло, означава спомен.
Ако искате да се насладите на стиховете на Александрина, можете да го направите като натиснете тук. За повече информация посетете личната ѝ страница във Фейсбук.
Вижте още: Александрина Валенти: Избрани стихове
